П окровителят на занаятчиите. Така наричат християните св. Спиридон, епископ Тримитунтски Чудотворец, чийто празник е на 12 декември. Той се смята за патрон на обущари, шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери, тухлари. Особено почитан от майсторите на керемиди във връзка със следната легенда: Когато бил на Никейския събор (Първия вселенски събор), в разгара на люти дебати, Спиридон решил да докаже на еретиците истинността на изповядваното от православните единство на Трите Божествени Лица на Света Троица. Това станало така: той хванал в ръката си една кирпичена тухла и я стиснал; мигновено нагоре излязъл огън, надолу потекла вода, а глината останала в ръката на чудотвореца. Изглежда, че това е послужило като един от поводите
да бъде обявен за светец.
Предание
Той обаче е идвал и по нашите земи, където се е провеждал Сердикийският събор (342-343 г.). Покрай този факт се е зародило друго предание. Тръгнал към земите на днешна България, но някъде в Елада, докато си почивал през нощта, разбойници му отмъкнали магарето. За да се подиграят на християнина, те отрязали главата на животното, а тялото върнали. Обаче св. Спиридон отново доказал необикновената си връзка с Бога, намерил по пътя една конска глава, сложил я на добичето и то оживяло. В този вид добичето му го отнесло в Сердика, както е старото име на българската столица София. Св. Атанасий Велики е този, който ни съобщава, че св. Спиридон е присъствал на събора в София. В своята така наречена Втора апология (Apologia Secunda 50) св. Атанасий изрежда имената на участниците на събора в Сердика, като ясно посочва присъствалите от Кипър 12 епископи.
Житие
Св. Спиридон е бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено. Той действал така, като заповядал Господ на всеки човек: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.
Със силната си вяра извършил многобройни чудеса - изцелил и безнадеждно болния император Констанций. При неговото управление Спиридон бил поставен като епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър. Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение.
Сократ разкрива един невероятен факт, от който само могат да се поучат родните владици - че св. Спиридон, който явно преди хиротонията си е бил пастир, продължава да бъде такъв и след ръкополагането си за епископ – пастир, както на хора, така и на животни.
Сократ
Именно Сократ разказва и за друго чудо, свързано с дъщерята на светеца Ирина. Приживе познат й дал на съхранение едно скъпо украшение, което тя укрила в земята. След време същият дошъл да си го потърси, но Ирина била вече починала. Човекът заподозрял, че св. Спиридон знае къде е украшението, но не иска да му го върне. Като разбрал помислите на госта и за да го предпази от грях, св. Спиридон отишъл на гроба на дъщеря си и горещо помолил Бог да му яви преждевременно обещаното Възкресение. Ирина застанала до баща си, показала му мястото, където заровила украшението и след това отново се отдалечила от него.
Златната змия
Друг беден човек се приближил до праведника и със сълзи го помолил за заем. Искал парите, че да изплати дългa си към богат човек, който заплашвал да продаде къщата на сиромаха. Внезапно пред себе си Спиридон видял змия, която пълзяла през зеленината. Като светкавица през съзнанието му преминал жезълът на Аарон, който той оставил да падне на земята в двореца на фараона и се превърнал в змия. „Господи, нека тази змия стане злато за този беден семеен мъж“, казал владиката. Той се навел, взел влечугото в ръката си, което тутакси се трансформирало в злато. Беднякът, изпълнен с радост го взел и така си върнал борча.
Такива още много знамение извършил той до смъртта си около 348 г. Праведникът бил погребан с почести в църквата на Светите Апостоли в град Тримитунт.
Нетленни
Чрез Божията благодат честните му мощи останали нетленни. Особено забележително е, че тялото му се съхранило почти без видими изменения, включително косите, зъбите и цветът на кожата. Мощите му се пазели там до средата на VII в., когато поради набезите на нашественици били пренесени в Константинопол. През 1453 г. свещеникът Георги Калохерет се отправил с тях в Сърбия, а оттам през 1460 г. - на остров Корфу. Те се изнасят за поклонение три пъти годишно: на Великден, на 11 август (датата, на която св. Спиридон спасил острова от нападението на турците) и на празника му - 12 декември.
Температура
Неговите мощи, които невероятно за мъртвец от над 1600 г., но поддържат телесна температура като на жив човек - 36,6°C. В същото време около тялото на праведника продължават да се случват различни чудеса-знамения и изцеления – слепи проглеждат, сакати хвърлят патериците.
Миряни коментират, че икона на свети Спиридон, който се намира в дома, може да помогне за всичко, с което може да се сблъска в живота си един съвременен човек. Всъщност животът ни не се рaзличава много от онзи на християните от IV век. Във всяка епоха човекът е искал да бъде здрав, щастлив, да живее и работи достойно и ако е рекъл Господ да остави след себе си потомство.
Пази от бомби и епидемии
На остров Корфу, където се пазят мощите му, се вярва, че именно светецът ги е избавил от чумна епидемия. Тогава много жители сънували, че се озовали в черквата му и там св. Спиродон ги лекувал. През 1630 г. епидемията утихнала до Цветница. През 1553 г. островът преживява лоша земеделска година. Жителите били изправени пред угрозата от гладна смърт. Тогава изненадващо на острова акостира кораб, пълен с пшеница. Капитанът казал, че е сънувал св. Спиридон, който го помолил да мине през Корфу, за да спаси хората от глада.
На гръцкия остров се разказват и още по-изумителни неща. По време на Втората световна война градът бил оставен на волята на Бога, тъй като нямал никаква противовъздушна отбрана. В онези дни самолетите на италианския диктатор Мусолини летели ниско и сипели бомба след бомба. Самите пилоти разказвали по-късно, че много често бомбите, вместо да падат надолу, се отклонявали необяснимо и за тях настрани и падали в морето. Направило впечатление още, че църквата на „Св. Спиридон”, където се криели хората, се разминала без никакви поражения. Въпреки тежките бомбардировки по нея нямало и пукнато стъкло, за разлика от околните сгради.
Още стоят храмовете от църковния събор в София
Малцина от жителите и гостите на София осъзнават, че по Божия промисъл днес са запазени сградите или останки от тях, в които са заседавали отците по време на Сердийския църковен събор през IV век. Това са Старият храм на базиликата „Св. София“, ротондата „Св. Георги“ и „Гражданската“ сграда до нея. Предвид големия брой участници и острите спорове е известно, че те са били настанени главно в манастирите извън град Сердика, където също са ставали важни заседания. Смята се, че единият е Светилищният комплекс в кв. Лозенец, чиито останки са открити в началото на 90-те години на XX век при строежите на новите жилищни сгради над сегашния Южен парк на ул. „Димитър Хаджикоцев“. Друг манастир вероятно е този, чиито останки са под днешната църква „Св. Мина“ в кв. „Слатина“.
