В четвъртък на Димитровден (26 октовмри) се чества една малко позната у нас българска светица, но изключително почитана в Украйна. Там тя основава Свето Въведенския манастир, а след кончината й се установи, че нейните мощи са частично нетленни. Тя е герой и от Кримската война, чиято 170 -годишнина се чества този октомври.
Доростолска
Димитра Киевска (Доростолска) е родена през 1810 г. в българския град Силистра.
Матрона, както е рожденото й име, е възпитана от благочестивите си родители Александър и Мария в най-добрите традиции на православната вяра. Едва няколкогодишна Матрона и родителите й са принудени да напуснат пределите на България поради издевателствата на османските управници, които стават нетърпими поради непрестанните руско-турски войни. Семейството на преп. Димитра се преселва в Бесарабия. Тук Матрона среща своята голяма любов – офицера от руската армия Иван Егоров. Като истинска съпруга на военен офицер и в изпълнение на евангелските повели Матрона Егорова неотклонно следва съпруга си и дели с него несгодите на войната.
Севастопол
По време на Кримската война (1853-1856 г.) Матрона взима участие заедно със своя съпруг в отбраната на Севастопол (1854-1856 г.). В качеството си на милосърдна сестра тя помага и се грижи за ранените на бойното поле, като често излага на опасност своя живот. По време на един от редовните артилерийски обстрели на Севастопол осколки от снаряд я раняват в рамото и главата. Въпреки раните майка Матрона отказва да напусне бойното поле, сама се превързва и продължава да оказва помощ на ранените и нуждаещите се.
Тук Матрона се запознава и става близка със св. Инокентий (Борисов) Архиепископ Херсонски и Таврически, наричан от съвременниците си „новия руски Златоуст“. За него се знае, че винаги е бил на бойното поле и със своята проповед и наставления е въодушевявал защитниците на Севастопол.
Празнични бомби
Матрона заедно с владика Инокентий взима активно участие в подготовката и паметното честване на Христовото Възкресение на 16 април 1854 г. в обсадения Севастопол. Вражеският обстрел не спира през цялата Страстна седмица, с изключение на неделя. След това атаката е подновена и продължава през цялата Светла седмица. Тази бомбардировка християните нарекли „празнична“. При защитата на града загива съпругът на Матрона.
След края на войната е наградена за участието й в отбраната на града. Години по-късно и по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 преподобна Димитра устройва лазарет за ранените руски войници, за което е удостоена с медал.
Смърт
Видяла много кръв, смърт и разрушения след края на Кримската война през септември 1856 година Димитра напуска сринатия Севастопол и пристига в Киев. Там води благочестив и скромен живот. Често посещава манастирските храмове, където прекарва в уединени молитви. Едно от любимите за посещения места на светицата е била Киево-Печорската лавра с прилежащите към нея пещери с десетките нетленни тела на Божиите угодници от обителта. Тук се запознава с Киевския митр. Исидор (Николски; 1858-1860), който става неин духовен отец и наставник. Митр. Исидор е човекът, който насочва Матрона към подвижническия път. Именно владиката й предлага да вземе върху себе си отговорностите по устройството на женска религиозна община за вдовиците и сираците на загиналите във войните, както и за бедни бездомни жени. Така в продължение на много години преподобна Димитра изкупува имотите около нейния и така се оказва собственик на почти целия Печорски квартал на Киев.
Община
Тук тя решава да основе православната община. Така с указ № 58251, подписан на 4 март 1878 година от император Александър II, в Киев е основана женска религиозна община „Въведение Богородично“ (нар. съкр. Введенската община). В полза на православната женска община Димитра жертва много свои имоти и постройки, а така също и ценни книжа на стойност 21 000 рубли. Св. Димитра умира само броени дни след като пише завещанието си с помощта на петербургски нотариус. Това се случва на 9 март 1878 година в Санкт Петербург, до където често пътувала за уреждане на документите. Все пак тя доживява радостната вест дни по-рано за освобождението на нейното отечество България от османска власт.
Още приживе Матрона Егорова приема тайно подстрижение в монашество под името Димитра (най-вероятно това е нейното рождено име), в чест на Свети Димитър Солунски, който се смята за покровител на българите и на воините, паднали по време на бой.
Положиха я в криптата на храма
Тя е погребана временно в Александро-Невската лавра. Съгласно предсмъртното желание на светицата на 8 август 1878 година тялото й е пренесено в Киев и препогребано в основаната от нея православна Введенска община в криптата на храма. Днес обителта е мъжка, наричана Свето-Въведенски манастир. Всяка година в деня на нейната кончина и на 26 октомври, по случай храмовия празник на православната община, в пещерната Димитровска църква се отслужва божествена света литургия и панихида на гроба й.
На 18 април 2008 година Светият синод на Украинската православна църква причисли преподобната Димитра към лика на местните светци. Именно тогава у нас се разчу за първи път за праведния живот и християнски подвизи на тази българка.
Любомир Старидолски
