Н а 20 юли Църквата почита паметта на Свети пророк Илия, предсказал идването на Иисус Христос. Той е живял през IX век преди Христа. Почитан е от почти всички християнски вероизповедния, а също и от мюсюлманите с името Илияс. Свети Илия е покровител на кожарите, пивоварите и грънчарите.
Пророкът предсказал идването на Христос.
Мисия
Пророк Илия се появява, за да върне еврейския народ към Истинския Бог, защото се е увлякъл по идолопоклонство под влияние на Езавел, съпругата на цар Ахав. Нищо не се знае за произхода му. Името му, което означава „Моят Бог е Яхве“, му е дадено заради борбата му с култа към езическото финикийско божество Баал (Ваал). По това време Баал бил смятан за божество, отговарящо за дъжда, гръмотевицата, светкавицата и росата.
Възнесението на Свети пророк Илия и три сцени от живота му. Икона от 1850 година, село Тешево край Банско.
Служението пред този демон включвало и човешки жертвоприношения – в повечето случаи на деца. Пророкът дръзко предизвиквал от името на Бога Яхве не само Баал, а и Езавел, жреците ѝ, Ахав и цял Израел. Според църковното предание той е единственият светия, чийто земен живот не приключва със смърт, а бива отнесен на небето от колесница, теглена от огнени коне (ІV Царе 2:11-15). Имен ден празнуват: Илия, Илияна, Илиан/а, Илина, Илко, Илка, Илчо.
Змейове и хали
Преданията за свети Илия се различават в различните части на България, но всички са обединени от вярването, че той покровителства гръмотевиците и светкавиците. Това е причината да го наричат още Гърмодолец, Гръмовник и Гърмоломник. Затова той е особено тачен в планинските райони, където летните мълнии често вземат човешки жертви.
Едно от преданията разказва, че светецът е покровител на змейовете, с които се борил срещу халите и ламите. Когато змейовете хвърляли камъни и огнени стрели срещу тях, сблъсъкът им предизвиквал светкавици и гръмотевици. Затова, когато загърми, майките трябва да приберат вкъщи своите дъщери, за да не ги види змей и да ги обикне.
Илия в пустинята. Картина от Уошингтън Олстън.
Според друго предание от ноздрите и под копитата на конете в колесницата на свети Илия излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса. А светкавиците са огнените стрели, които той хвърля по ламята, за да не „пасе“ житата.
Светията господства над небесните стихии и градушки през лятото, а през зимата почива, тъй като кара грешниците да строят градове от сняг. Възрастни хора казват, че чуе ли се небесен гръм през лятото, то значи светията се разхожда и предвещава плодородие.
Курбан
Илинден е сред най-обичаните летни празници, отбелязван между жътвата и вършитбата. Тогава се готви най-старият петел, особено ако в дома има именик. За да се умилостиви господарят на мълниите, се замесват и обредни хлябове, наречени боговица и колач, за свети Илия. За да предпазят реколтата си от гнева на свети Илия (градушка или суша), стопаните правят курбан от бик, овен или вол. Общоселската трапеза се подрежда на високо място, по възможност под дъбови дървета. В някои части на България в деня срещу Илинден се извършва обредното гонене на змея, символизиращ сушата.
Билки
Според народните поверия набраните билки на празника са особено лековити и помагат при болки в очите, висока температура и гнойни рани. На този ден не трябва да се работи както на полето, така и у дома. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие. Подстригването също е забранено. Позволено е единствено да се приготвя храна. Вярва се още, че какъвто човек влезе първи в дома ви, такава ще е и цялата идна година. Ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша, но виното ще е хубаво. Свети Илия е покровител на кожарите, пивоварите и грънчарите.
Рибарите газят в морето само до колене
От незапомнени времена битува старо поверие, че на Илинден Черно море иска курбан и взема жертви. В крайморските селища всички местни хора спазват неписаната забрана на този ден не влизат в морето. При това се спазва и по двата календара - на 20 юли и на 2 август.
Особено стриктни в това отношение са рибарите, които, както сами казват за себе си, газят само „до колене“. Метеоролозите и океанографите отдавна са разгадали появата на това поверие. Именно в края на юли - началото на август се появява т.нар. мъртво вълнение, наричано на местния жаргон „солган“.То се образува, когато вятърът започва да духа по-продължително от изток и носи към нашите брегове по-голямо от обичайното количество вода. След неговото утихване тя започва да се оттегля, завличайки плаващите навътре в морето.
