Н а 6 юли Православната църква отбелязва деня на навярно най-спорния от древните светци мъченици - Свети Валентин. Кой е мистериозният светец остава загадка. Счита се, че това е събирателен образ от няколко раннохристиянски мъченици адаши. Има сведения, че през Средновековието на Валентин се молили за щастлив съпружески живот, както и за изцеряване от епилепсия.
Адаши
Днес хората, носещи това име обаче, се чудят кого и кога да почитат. Празникът наистина е неясен още от самото си начало. И според Католическата енциклопедия от 1908 г. има трима Валентиновци. Всички те са живели през III век, т.е. много преди светиите да започнат да се делят „на наши“ и „на ваши“ - на католически и православни.
Патронът на православните хора, кръстени Вальо, Валентин/а, Вал, е бил епископ на Интерамна (днешния гр. Терни), Умбрия. Именно той се чества в православните страни. Според мъченическите актове от V-VI век светецът е притежавал благодатта да извършва чудеса и изцеления. Веднъж в Рим той излекувал брата на трибуна Фронтон. Последният споделил радостта си пред философа Кратон. По-късно Кратон помоли светеца да помогне и на сина му Хоримон, който наранил гърба си, ходил прегърбен и изпитвал силни болки в продължение на три години. Мълвата за чудотворството на епископа се разпространила във Вечния град и много от жителите му започнали да се обръщат към Христос. Сред тях били цялото семейство на известния философ Кратон, неговите ученици Прокъл, Ефив и Аполоний. Скоро бил кръстен и Авундий, синът на префекта на Рим – Плацид.
Драма
Именно последното преляло чашата на търпението на градоначалника, който бил езичник. Той наредил да затворят Св. Валентин и да го подложат на мъчения да се откаже от Христа и да приеме езическите идоли. След като отказал, бил обезглавен. Скоро неговата участ последвали и учениците на Кратон. Това се случило през 211 г. Счита се, че Св. Валентин и тримата младежи тайно са погребани около 63 миля на пътя Виа Фламиния. В Терни се намира и единствената църква в света, посветена на този светия. Традицията към неговото почитание се разпространява от бенедиктинските монаси, пазители на храма. Те пренасят култа към Св. Валентин първо в манастирите си в цяла Италия, а после във Франция и Англия.
И днес хората се стичат в родното място на светеца с молба да ощастливи тяхната любов, да имат благоденствие в семейството и вярност в любовта. Негови мощи се пазят в римската църква "Санта Мария ин Козмедин", намираща се на площад „Бока дела Верита“.
Свещеник
За втория Валентин се знае, че е бил римски свещеник. Той е живял по време на император Клавдий II (268 -270). Цезарят издал забрана на легионерите да сключват брак. Основанията му за подобно решение не са били лишени от логика – свободни от мисли за съдбата на съпруга и деца, войниците щели да се бият по-храбро и самоотвержено. Валентин тайно провеждал брачни церемонии, преди да бъде заловен от властите, докато благославя брака между легионера Савиний и младата християнка Серапия. Екзекутиран е на 14 февруари 269. Той е погребан нейде по древния римски път Виа Фламиния, водещ от Рим през Апенините до Ариминум (днешния курорт Римини). А самата дата по-късно се установява като Ден на влюбените.
През 496 г. папа Геласий I включва Валентин в списъка на мъчениците с уклончивата формула “да се споменава сред онези, чиито имена се споменават с уважение от хората, но чиито дела познава само Бог". Според изследователи причината за папското вето е, че тогава се е чествал богът на оргиите – Луперк, при което голи мъже и жени заливали улиците на Рим и развратничали. През 1969 г., като част от решението си да редуцира празниците с неустановен напълно произход, Католическата църква премахва празнуването на зимния Свети Валентин от календара.
Има и трети Свети Валентин, чието автентично житие обаче е изгубено през вековете. За него има само легенди, че загинал за християнската вяра нейде в Африка.
Как мъченикът стана сватовник
Почитта на Св. Валентин като орисник на влюбените няма корени в църквата и нейните традиции. За виновник за появата на този култ е смятан бащата на британската литература сър Джефри Чосър (1343-1400). Като истински ренесансов писател той дава воля на въображението си. И през 1375 г. пише поема за празника на Свети Валентин. В нея той определя една зимна дата (14 февруари), тъй като уж тогава птиците и хората се събирали, за да си намерят партньор. Така писателят дава началото на един празник поначало лишен от всякакъв религиозен смисъл. Заради това всичко се счита чисто и просто за легенда.
Има исторически сведения, че на 14 февруари е била почитана римската богиня на брака, майчинството и жените Юнона. Именно тогава девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата, като всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил според волята на боговете. Оттук вероятно се коренят легендите за Свети Валентин като покровител на влюбените.
Константин Събчев
