Т рябва да бъдем внимателни - дали наистина с християнски мисли пристъпваме към постенето, както някога апостолите и първите християни, както истинските аскети богослови, или като тайни вегани, или може би като юдействащи, които още са под тежестта на Закона. Да не забравяме, че постът и богословието винаги вървят заедно – против народните предания, суеверното благочестие и парацърковните доктрини.
В апостолските времена постът е бил наистина прост - или пълно въздържание от храна по подражание на Спасителя, или въздържание от месо. Разисква се и темата за „идоложертвеното“, но тя всъщност не засяга поста, а чистотата на християнската вяра от примесите на езичеството. В етически аспект най-важното е отношението към другите: да не им налагаме своя подвиг, да не осъждаме никого и да не послужим за съблазън както чрез прекомерна строгост, така и посредством нехайство. Както и да не смятаме поста за самоцел, а за средство в духовния живот.
Духовен грях
В тази връзка веганите по света показаха рога по-лоши и от тези на бик, като започнаха да тероризират традиционните производители на месо, да рушат от векове градена култура, не само защото стигнаха до агресия, не по-малка от тази на вандалите. Слава Богу, у нас в по-малка степен - засега.
Веганството като идеология е преди всичко духовен грях на неразличаването на добро от зло, на плът от плът, на човек от животно. То в основата си е анимализъм, принизяващ човека до скот и издигащ безсловесната твар до човешко достойнство. Или пантеизъм, припознаващ тварите като богове, а Бога като творение. А това всъщност е връщане на човечеството назад към омрачението на първите и най-страшни години след изгонването на Адам от рая.
Плурализъм
С развитието на монашеството постът става твърде нюансиран. Появяват се правила и междинни степени, понякога описвани с впечатляващ педантизъм. Забелязват се наред с това и големи различия между отделните поместни практики. Да припомним само колко различни по дължина и строгост са били рождественският и дори великият пост в християнската древност.
Такова развитие и разнообразие на постните практики трябва винаги да бъде разглеждано в контекста на поместната църква. Много от правилата са създадени в своето време, в различни манастири, енории, епархии с определена цел: да бъде хармоничен съвместният живот на християните в конкретната общност, да се избегне безчинието и да се постави общ критерий според действащите обичаи. Нов етап във фиксирането на тези правила е разпространението на първите църковни устави (типикони). В най-пълен вид те съществуват, събрани в т. нар. Йерусалимски и Студийски (Константинополски) типикон, първият по-строг, вторият – по-смекчен. Но, както се казва, всеки манастир си има свой устав, така че напълно легитимно са съществували и правила от чисто местен характер.
Реалности
Днес огромното мнозинство православни по света не живеят в манастири, а монасите за съжаление са малцинство. Съвременният човек живее в секуларизирана среда, с напълно различен начин на хранене. Ние обаче почти нямаме установен адаптиран подход за прилагане на поста според нашите условия. Но да помислим - колко са хората днес, които в света могат да се ръководят буквално, примерно по Йерусалимския типик?
Всичко това създава специфични затруднения при възпитаването на постни навици сред децата, които са най-раздвоени между светското и църковното, ако родителите са вярващи. Училищата днес нямат ангажимента да предлагат постна храна, а и не е по нашия обичай да налагаме такива изисквания, както вече на много места постъпват веганите и мюсюлманите. От Църквата обаче се очаква добър съвет, подкрепа и утешение към православните семейства с деца.
Изборът на храната е според кесията
Съществуват и други предизвикателства към постещите. В нашия свят имаме неограничен избор на всякакви продукти, но не всички са еднакво достъпни или свойствени за всеки. Веднъж в една северна финландска провинция видях домати, които се продаваха за 13 евро килограм – около 26 лева. Смокините пък се продават на бройка срещу две евро едната! Затова пък еленовото месо е по-консумирано от всичко друго… Е, как звучи там правило от типа на „шест смокини и две чаши вино“? Защото и с виното нещата не са еднакви навсякъде…
* Отец Ангел Величков е роден в София през 1964 г., предстоятел е на енорията „Преображение Господне“ в Стокхолм. Като продължение от миналия брой на приложението "Чудеса и вяра" на вестник "Телеграф", в разгара на великденския пост публикуваме поредица с разсъжданията на духовника за тази древна практика в светлината на съвременността.
