Ч естните вериги, с които е бил окован апостол Петър, се пазят днес в базиликата „Сан Пиетро ин Винколи“ (Свети Петър в окови) в Рим, в близост до Колизеума. Милиони християни се стичат към оковите от време оно, вярвайки, че те имат неземна сила да изцеляват и променят към добро житейския път. Храмовата светиня е свързана с Евдокия - съпругата на императора на Остготската империя Теодосий (Теодорих) II. По време на поклонничество в Йерусалим според легендата тя намерила оковите (веригите), с които бил вързан Апостол Петър. Веригите останали в Константинопол, но няколко брънки от тях били отнесени в Рим от Евдоксия, която на свой ред ги подарила на понтифика. По това време във Вечния град имало няколко пръстена, за които се считало, че са от веригите на Петър от второто му залавяне. И тогава се случило чудото. Когато папа Лъв Велики държал брънките от веригата в ръцете си, те изведнъж се съединили с другите брънки, свързвани с името на този Христов ученик, който загива мъченически в Рим.
Семейство
Но как се стига до установяването на тази реликва разказват древните писания.
Апостолът е роден в град Бетсаида, разположен на брега на Галилейското езеро (Матей 16, 17; Йоан 1,42; 21, 15 - 17). Израства в бедно семейство. Баща му Йона бил обикновен рибар. За майка му се знае, че се е казвала Йоанна. Рожденото име на апостола е Шимон, според гръцките текстове в Библията - Симон (Лука 22,34). От Евангелието се знае още, че името Петър (камък, скала) му е дадено от самия Иисус Христос. Петър се жени за Перпетуа, която по-късно го придружава в Рим и умира преди него. Имал е и дъщеря, Петронила, обявена за светица.
Призован
Петър първоначално е обикновен рибар от Капернаум. Негов по-възрастен брат е Андрей - първият ученик на Иисус, проповядвал и по българските земи. Андрей завежда брат си при Иисус и така Петър става негов последовател.
Петър бил един от любимите ученици на Иисус. Когато стражите на първосвещеника отиват да арестуват Христос, именно този апостол отсича с нож ухото на един от войниците. Но по-късно, когато чака да разбере какво става с Иисус, в двора на първосвещеника три пъти се отрича от Христос. По-късно искрено се покаял.
Арестът
Петър е арестуван през 42 г. по заповед на Ирод Агрипа I. Той видял, че убийството с меч на Свети апостол Яков, брат Йоанов, се харесало на юдеите, затова хванал и Петър през дните на празника Безквасници, задържал го и го хвърлил в тъмница. Отпред го пазели четири четворки войници. Идеята била след Пасха християнинът да бъде изведен пред народа.
Ангел Господен
Когато Ирод щял да го изведе, в нощта преди това Петър спял между двама войници, окован с две вериги, а още двама стражи пазели пред вратата на тъмницата. И ето, Ангел Господен застанал, и светлина блеснала в тъмницата. Ангелът побутнал Петър в хълбока, събудил го и рекъл: "Стани скоро!" И веригите паднали от ръцете му. Така в тишината и тъмнината на нощта се измъкнал. Разяреният Ирод заповядал и четиримата войниците да бъдат екзекутирани.
Преклонение
В онези дни още нямало нито вестници, нито Интернет или телевизия, но вестта за чудесното избавление на апостол Петър от оковите и тъмницата обиколила за по-малко от 24 часа цял Йерусалим. В резултат няколко християни успели да вземат тайно тези вериги, а самият св. Петър тръгнал за проповед на словото Божие в други страни и повече така и не се завърнал. Знае се, че негово дело са многобройни чудеса като лекуване на болни и немощни. Той отива в Рим в началото на 60-те години на I век. Там отново е окован от Нерон, подел гонения срещу християните. Апостолът бил разпънат, но на обърнат кръст - надолу с главата по негово желание, тъй като не се счел за достоен да умре като Божия син Иисус Христос. Това се случило около 65 г.
Известно е, че превръзките за глава и кърпите на свети апостол Павел изцелявали болести и прогонвали нечисти духове, понеже били пропити с потта му. Подобно действие се оказало, че имат и веригите от двете му задържания.
Наследство
С дълбоко благоговение вярващите почитали тези честни вериги, въздавали им поклонение и старателно ги пазели като ценно наследство от род в род, като при това всеки път родителите обяснявали на децата, а те на своите чеда, до какъв велик затворник са се докосвали тези вериги и от чие тяло са осветени. Така от ръце на ръце те преминали по наследство у светейшия Йерусалимски патриарх Ювеналий.
Благочестивата царица Евдокия, съпруга на цар Теодосий Младши (408-450) се връщала в Цариград от Светите земи, където за времето на пребиваването си построила много църкви и украсила много свети места със своите царски средства. За благодарност Ювеналий, патриархът на Йерусалим, й подарил немалко различни духовни реликви, сред които и тези честни чудотворни вериги на свети апостол Петър.
Храмове
След завръщането си в Цариград Евдокия подарила едната верига на храма на свети апостол Петър, който се намирал във вътрешността на Великия Софийски събор, а другата изпратила в Рим на дъщеря си Евдокия, която била омъжена за римския цар Валентиниан III. Благочестива като майка си, Евдокия с любов приела този скъпоценен дар и като построила на Есквилийската планина храм в чест на апостол Петър, положила там веригата заедно с намерената в Рим друга верига на светия апостол, в която го оковал по време на мъченията Нерон.
В чест на намерените вериги Църквата още през V век установила празник на 16 януари за молитвено поклонение пред тази древнохристиянска светиня.
Откритие
На 24 ноември 2013 г. за пръв път мощи, за които се смята, че са на свети Петър, бяха изложени публично във Ватикана.
Експонирането им стана с тържествена церемония в присъствието на папа Франциск, който се помоли пред тях и ги благослови с тамян. Мощите са открити при разкопки през 1940 г. при понтификата на папа Пий XII в некропол, построен под базиликата "Свети Петър". Те са увити в плат с пурпурен цвят, бродиран със златен конец, а на бронзовия реликвариум са изсечени думите на Христос: „Ти Си Петър, и върху теб ще постоя Моята църква“. Римските папи никога не са удостоверявали, че мощите са автентични, но различни тестове през 50-те и 60-те години показаха, че е много вероятно да става въпрос именно за тлените останки на апостола.
Св. Ромил бил в тайнствения Парорийски манастир
На 16 януари Българската православна църква почита и паметта на Свети Ромил Видински. Той е роден в Бдин (Видин) през 1330 г. от майка българка и баща грък. Заможността на родителите и неговата даровитост му дават възможност да получи добро образование. Когато пораства, родителите му искат да го задомят, но той избягва тайно от тях в Търново. В манастира „Света Богородица Пътеводителка“ е постриган за монах с името Роман. Той научава, че известният подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание Свети Григорий Синаит е пристигнал да живее в местността Парория (в района на Странджа-Сакар). Там се е намирал издираният и до днес от археолозите легендарен Парорийски манастир. В него Роман е приет добре от Синаит и е обучен в добродетели на истинския духовен живот. Османските нашествия и смъртта на Свети Григорий Синаит го заставят да се завърне във вътрешността на България, но желанието за усамотение и безмълвие го връщат отново в Парория, където приема велика монашеска схима с името Ромил. После заминава за Атонската Света гора, където в местността Мелания се подвизава много време и събира монашеско братство.
След поражението на християните в битката с турците при Черномен на 26 септември 1371 г. Ромил напуска Атон, за да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам - в манастира „Свето Възнесение“ в Раваница, близо до град Чуприя, Сърбия, където скоро след това почива на 16 януари 1375 г. Предполага се, че мощите му са някъде там.
Убийците на Св. Дамаскин се издавиха в Дунава
На 16 януари почитаме паметта на още един български светец и мъченик - Свети Дамаскин Габровски. Той е роден през първата половина на XVIII век в Габрово. Баща му бил прочут медникар. Един ден той отивал да носи храна на баща си в дюкяна. Стар турчин седял на сянка под едно дърво и го накарал да му прави компания. Попитал го защо не стане мохамеданин. При тях раят изобилства от вкусни ястия, сладки шербети и удоволствия. Малкият Дамаскин отговорил, че майка му и сега му приготвя различни вкусни гозби. Когато отишъл при баща си, му разказал какво е преживял. Тогава бащата мъдро му обяснил, че според Спасителя Христос „раят не е ястие и питие, а правда и мир. Човек отива там с душата си. Затова трябва да я пази чиста, защото в рая не влиза нищо нечисто.“ От този момент Дамаскин, колкото повече растял, толкова повече разбирал учението Му. Убедил се напълно, че мохамеданският рай е земен, а християнският - небесен, а разликата между Христос и Мохамед е от небето до земята. Затова мечтаел да се отдаде изцяло в служба на Христос.
От Габрово тръгнали поклонници за Света гора. Дамаскин и неговият баща също заминали. Стъпвайки на светата земя, се почувствал особено щастлив, останал там и приел монашеството в Хилендарския манастир. За безукорна служба бил последователно ръкополаган в йеродякон и йеромонашески чин, а заради своите добродетели впоследствие бива избран за игумен.
През 1770 г. Дамаскин отива в Свищов, за да събере някои манастирски вземания от местни турци. Те обаче не искали да плащат дълга си и решили да се отърват от него. За целта си послужили с измама. Намерили една туркиня с „паднал морал“ и я завели в квартирата на отец Дамаскин, докато той бил навън. Събрали една група турци и нападнали метоха, в който се намирала квартирата му, за да видят всички как един български калугер е осквернил мохамеданската вяра. За това мнимо престъпление Дамаскин трябвало да бъде съден и наказан. Тълпата го вързала и го отвела при местния кадия. Той бързо разбрал, че Дамаскин е невинен, и подобно на Пилат Понтийски започнал да се колебае как да постъпи. Но обезумялата тълпа със своите викове за смърт го заставила да отстъпи. На Дамаскин било предложено или да се потурчи, или ще бъде екзекутиран. Преподобният избрал мъченическия венец. Така Дамаскин бил обесен на 16 януари 1771 г.
Според написаното в житието му, „възмездието постигнало убийците. Като плавали по Дунава, неочаквано се удавили.“ Ликът и името на Свети Дамаскин са почетени на видно място на иконостаса в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.
