И зточните християни, представяни от Вселенската патриаршия със седалище в Истанбул(Константинопол), и западните християни, водени от Ватикана, са все по-близо до намиране на решение за общо празнуване на Великден. В момента е в ход такъв план между Вартоломей и папа Франциск и някои други от православните поместни църкви, тръбят запознати в италиански религиозни нет форуми. Гръцкото правителство е застанало зад идеята. Неслучайно тази година се състоя и първото посещение на гръцки министър на образованието и религиозните въпроси във Ватикана, отбелязва и гръцката медия „Прототема“ в статия по въпроса.
Знамения
Малцина подозират, но 2025 година е знаменателна, защото тогава ще съвпаднат датите на православния и католическия Великден – на 20 април. Идеята обаче била от този момент нататък Пасхата да се закове и да важи за всички християни на планетата. Или както проповядва папа Франциск: „Великден принадлежи на Христос, а не на нас и на смъртните ни календари“.
Броженията срещу това идват от различни страни: от църкви, близки до Руската патриаршия, от редиците на атонски монаси, но и от политици и поддръжници на ултраконсервативни фракции и дори на крайната десница. Всички тези сили принципно се противопоставят на всеки опит да се сближат „чистите православни“ със „схизматиците, еретиците“ и т.н., както обикновено се очернят католиците. Все повече се налага изводът, че намерението, споделено нееднократно от Негово Светейшество патриарх Вартоломей с примаса на Ватикана Франциск за постоянно съвместно празнуване на Великден и общение на милиони вярващи в Христос, е въпрос, който не засяга само литургични или доктринални въпроси, а политически.
Политика
Някои обвързват общия Великден с продължаващите геополитически сътресения, особено по отношение на Руско-украинската война. Други коментират, че процесът на сближение между Константинопол и Рим би улеснил формирането на единен християнски фронт срещу опасната радикализация на част от ислямистите.
Послание за мир и единство е още по-необходимо в периода на разрастване на религиозния фанатизъм и войната в Близкия изток, с размяната на смъртоносни удари между Израел и шиитски мюсюлмански организации като Хамас и Хизбула, подкрепяни от теократичния режим на аятоласите в Иран. А се премълчава, че в засегнатите територии страдат много християни.
Към момента реалността обаче е друга – има дългогодишно нежелание на двете църкви да постигнат споразумение и отстъпки за датите, на които отбелязват Страстната седмица, Разпятието и Възкресението Господне.
Никейски събор
Въпреки всичко това идната година се явява мощен крайъгълен камък и за начало на преодоляването на Схизмата между двете църкви, датираща от 1054 г. Причината освен съвпадането на Великден е една историческа годишнина за християнството: навършването на 1700 лета от Първия вселенски събор. За целта се планира тържествено заседание на патриарх Вартоломей с папа Франциск в Никея, Витиния, точно на същото място, където светите отци са се събрали през 325 г. сл. Хр. В тези времена Христовата църква е била само една.
В днешния Изник в Северозападна Турция, в провинция Бурса, се очаква главите на двете църкви да подпечатат плановете си за бъдещото общение, като по този начин на практика ще почетат решаващото значение на Първия вселенски събор. Той бе свикан от император Константин Велики, първия римски император, приел християнската вяра. Целите на Събора бяха да се защити християнството от ереста на арианите, да се състави Символът на вярата и наред с други неща да се определи правило за изчисляване кога да се отбелязва празника на празниците Великден.
Съобщения
Сега до новия остават само около 6 месеца и Франциск и Вартоломей вече подготвят почвата с изявления в сходна тоналност. „Съвместното празнуване на Великден през следващата година от Източното и Западното християнство няма да бъде просто щастлива случайност, а принцип за установяване на обща дата за честването му всяка година, в съответствие с пасхалията на нашата православна църква“, гласи неотдавнашно изявление на Константинополската патриаршия. Вартоломей дори подчертава, че „отделното честване на уникалното събитие Възкресението на Единия Господ е скандално!“. В същото време папата не пропуска повод да изтъкне „колко чудесно би било, ако годишнината от Първия вселенски събор стане конкретното начало на постоянно общо празнуване на Великден“.
В едно по-ранно интервю за италианския вестник Авенире (Avvenire) Франциск коментира, че през 2024 г. католици и православни са отбелязали Възкресение Христово с разлика от цял месец и очевидно не иде реч за вярата, а за обикновени „календарни сметки“. Върховният понтифекс съжалява, че войната в Украйна на практика е направила диалога още по-труден. И даже изтъква, че в момента противниците на обединителната тенденция „прегрупират силите си и се подготвят за нов кръг от конфронтации“.
Лагери
Според анализатори с тези изявления папата вече твърдо се позиционира в лагера на Вартоломей, което автоматично го противопоставя на Московския патриарх Кирил, подкрепящ руската инвазия в Украйна. Враждата между двамата архиереи ескалира в края на 2018 г., когато Вселенският патриарх даде автокефалия на УПЦ (Украинската православна църква, близка до правителството в Киев). Тя обаче все още е считана за разколническа от много поместни православни църкви, в това число и от българската. След това патриарх Кирил прекъсна общение с Вселенската патриаршия, което предизвика т. нар. православен разкол. В следващите години в разгара на войната другата ПЦУ (Православна църква на Украйна, близка до Москва) бе подложена на репресии. Наблюдатели изтъкват, че в такава ситуация някакво разбирателство за общ Великден би било равносилно на чудо.
Любомир Старидолски
