Н а 18 октомври се почита паметта на света Злата Мъгленска. Икони на българската мъченица присъстват в много български и гръцки черкви. На тях тя е зографисвана като красавица в моминска възраст с българска носия. Злата е живяла през втората половина на XVIII век. Според нейното житие светицата се е родила в село Слатино, Мъгленска епархия, което се намира в днешна гръцка Македония. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господ била твърда, непоклатима. Но рядката й хубост станала повод да премине през страдания на велика мъченица.
Похищението
Млад мюсюлманин се прехласнал от хубостта й и решил да я открадне за жена. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът заедно с други мъже я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и подпомогнат от своята дружина, я отвел у дома си. Обещал й, че ще се ожени за нея. Но поискал най-първо да стане мюсюлманка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото.
Изкушения
Иноверците решили да опитат отначало с по-меки средства да прекършат волята й. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в ислямската вяра. Ханъмите напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мюсюлманския рай, за чувствения живот на техния свят и култура, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мюсюлманка и се омъжи за младежа. Те пеели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за прелестния живот на мюсюлманите. Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.
Заплахи
Отчаяни, похитителите повикали при себе си родителите и трите сестри на Злата Мъгленска. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме исляма и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им. Поразени от страх, родителите и сестрите започнали да уговарят Злата да приеме.
- Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие
Избор
В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите и към сестрите й, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрая решително заявила: „Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господ Иисус Христос, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!
Насилието
Поробителите разбрали, че девицата не ще бъде склонена да се откаже от православната си вяра с такива средства. Решили да опитат другите средства – мъчения и бой до кръв. Подпомогната благодатно от Господ, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.
Когато била оставена за малко в покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир „Ставроникита”, йеромонах Тимотей. Тя пратила просба до него - да се помоли усърдно за нея, та Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг. И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица. Озверените мюсюлмани я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото й на късове. Така света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 година.
Цариградската патриаршия, както и Гръцката православна църква, Сръбската, Руската, Македонската и други църкви я честват на 13 октомври, както е записано в житието й от преподобни Никодим Светогорец.
Кръщават родното й село на нейно име
Слатино (днес Хриси) е село в Егейска Македония, Гърция, в община Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
Край село Слатина са развалините на средновековната крепост Мъглен отбранявана от кавхан Дометиан и болярина на Мъгленската област Илица срещу войските на Василий II Българоубиец, който я превзема в 1015 година. В средата на XVIII век голяма част от населението там приема исляма под смъртни заплахи и мъчения. Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Слатино с 42 жители българи християни и 980 българи мюсюлмани. През 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени малоазиатски и понтийски гърци, бежанци от Турция. През 1926 година селото е преименувано на Хриси на името на света Злата Мъгленска – крехката мома българка, дала пример как трябва да се брани вяра, род и родина.
