Н а 22 октомври в България се отбелязва най-новия празник - Прославление на светите мощи на Свети Евтимий, патриарх Търновски. Миналата година със специално Патриаршеско и синодално послание архиереите на БПЦ обявиха официално, че откритите в началото на XX век в Бачковския манастир мощи принадлежат на патриарх Евтимий Търновски. И призоваваха да се прекратят споровете и разногласията около автентичността им.
Поклонение пред мощите на Свети Евтимий в Бачковския манастир през 1906 г.
Самите мощи бяха тържествено донесени от Бачковския манастир на 20 октомври и изложени за поклонение в храма "Света Великомъченица Марина", който се намира в двора на Софийската митрополия за всенародно поклонение. Пред тях склони глава и тежко болният вече патриарх Неофит. Това беше и неговата последна публична изява преди смъртта му на 13 март тази година. Съвпаденията обаче не спират дотук. Случайно или не, ала именно пред мощите на Светия патриарх Евтимий Търновски на 30 юни бе извършена интронизацията на новия български патриарх Даниил.
Следа
Мястото на заточението и евентуално гробът на последения архиерей от Второто българско царство дълго време е обект на спорове.
Първата следа идва от Григорий Цамблак. Той отбелязва в едно свидетелство, че патриархът е бил заточен „някъде в Македония“, която като географско понятие в онази епоха далеч не съвпада с границите на днешната република Северна Македония. Това дава повод за много спекулации и стотици места започват да претендират да са последното убежище на Св. Евтимий.
Свидетелство
Книжовникът Константин Костенечки е този, който свидетелства за Бачковския манастир като място на заточението на тази историческа личност. В открития през 1915 г. Ловчански сборник, датиран от края на XV или началото на XVI в., има приписка от Константин Костенечки, в която изрично и ясно се казва, че Свети Евтимий е бил заточен в Станимака (Асеновград - б.р.), в манастира на Света Богородица, където дочакал края на живота си.
Разкопки
През 1905 г. игумен на Бачковския манастир става йеромонах Паисий. На 20 ноември същата година именно той решава да провери достоверността на местното предание, свързващо обителта с гроба на Свети Евтимий. Разкопките се извършват в притвора на голямата манастирска черква, пред западната порта, което всъщност се пада под олтара на най-старата църква „Свети архангел Михаил“. На това място според преданието до XIX в. непрекъснато е горяло кандило.
Паметната плоча над мястото, където е бил погребан патриархът в Бачковския манастир.
На дълбочина 85 см са открити две каменни плочи, а под тях се отваря гроб, иззидан с тухли, споени с хоросан. В средата на гроба накуп са сложени архиерейски одежди, повредени частично от времето. Скоро се открива и оловен лист с надпис. След почистването му той е разчетен, а текстът гласи следното: „Св. мощи на Евтимий, преосвещения архиепископ на великия град Търново, патриарх на българите“. Като дата на неговата смърт е посочена 4 април 1404 г. Копаещите се натъкват на нова плоча, а под нея и гроб, от който се разнася силно благоухание, подобно на това на свето миро. В гроба няма цели мощи, лежи гръден кош и долна челюст, които също благоухаят, твърдят свидетели.
Интриги
Светият синод на БПЦ назначава две комисии, които да разследват откритието, но поради намеса и интриги на бившия Скопски митрополит Теодосий – отявлен македонист - откритието в онези дни е отхвърлено. Първата комисия от 1910 г., в която влиза професор Васил Златарски, недвусмислено заключава, че става дума за автентичния гроб на Свети Евтимий.
Монасите пред гроба на светеца.
Втора комисия през 1911 г., която се води от професор Йордан Иванов и професор Богдан Филов, обаче изказва съмнения - надписът не съответства на българската графика от XIV-XV век, съкращенията са с точки, а не с титли, както е било прието, и датировката е от Рождество Христово, а не от Сътворението на света, която все още се ползва през тази епоха в православния свят. Откритието обаче предизвиква голям ентусиазъм сред населението и в продължение на месеци поклонението в манастира не спира, разказват и до днес възрастните хора в района.
Носят светеца за експертиза в Москва
Мощите на светеца са взети от агенти на Държавна сигурност (КДС) и отнесени за изследване в Москва праз 1957 г. За щастие преди това те са изследвани от антрополога Петър Боев (1920-2007), който ги датира от края на XIV и началото на XV век, което съвпада с епохата на патриарх Евтимий. Боев предполага, че те са изискани от Москва, за да се сравнят с тези на Свети Киприан, който също е българин от болярския род Цамблак. Но тогава е било възможно само да се определи епохата, тъй като ДНК експертизите са от по-ново време.
Съдбата на мощите след това е неизвестна - дали са върнати на България, или изчезват в секретните хранилища на КГБ или тези на Московската патриаршия. Предполага се, че все пак не всички мощи са предадени на Москва, а част от тях са останали в Бачковския манастир. Настоящият му игумен епископ Сионий е убеден, че те никога не са напускали светата обител.
