- Д-р Николова, според вас има ли някаква особеност на настоящия грипен сезон? Грипът различен ли е с нещо в сравнение с вирусите, които ни атакуваха през последните години?
- Лично мое наблюдение е, че грипът не е по-тежък. При него симптомите и клиничната картина са едни и същи. Проблемът, че по време на ковид хората спазваха по-стриктно хигиенните норми, не ходеха болни на работа, в градския транспорт пътуваха с маски и спазваха всички мерки, които се налагаха, а сега е обратното. Имам чувството, че има разпуснатост и нарушена дисциплина в това отношение. Не си мият често ръцете, ходят болни на работа и училище, само някои са с маски, а кихащи и кашлящи в транспорта и магазините има много. Преди ковид си беше така и сега се върнахме към това нещо, затова и вирусите наистина се развихрят.
- Наблюдавате ли по-тежко протичане предвид изследванията, показващи, че и самите вируси мутират?
- При тези, които си имат допълнителни проблеми като разни хронични заболявания или са с по-слаб имунитет, протича по-тежко. При другите нещата в общи линии се контролират и преболедуването не води до сериозни поражения. Хубавото е това, че имаме Национална програма за безплатно ваксиниране при възрастните хора над 65 години. Тези, които се възползват от нея, рядко идват с оплаквания. Лично аз мисля, че трябва да се препоръча, въпреки че някои родители не искат, тази програма да обхване и децата. Те са рискова група и статистиката показва, че са най-уязвими.
- По отношение на ваксините за грип как се движи процентът на желаещите да си ги поставят?
- По-възрастните по-трудно свикват. Тези между 60 и 70 години по-лесно се ваксинират и дори препоръчват и на децата си да си купуват и да се ваксинират. Мога да кажа, че при тези млади пенсионери или кандидат-пенсионери има по-добро разбиране за ползите от ваксинирането. Другите казват: „А, не. Ние не сме се ваксинирали и преди, няма защо да го правим и сега“.
- Това правилно ли е от тяхна гледна точка?
- Преди програмата действително не са се ваксинирали. Тези, които са си купували ваксини, и сега си ги поставят. Ползите наистина са сериозни, но невинаги човек успява да ги убеди. Ваксините предпазват не просто от усложнения, а помагат и за това, ако се разболеем, да изкараме грипа много леко. На крак, както се казва. Идеята е болестта да протече за два-три дни с много по-леко проявление на симптомите, защото в организма вече има имунитет. Това е идеята на ваксините като цяло.
- Кога вече е късно и няма смисъл да се слагат ваксини?
- Зависи как се развива епидемиологичната обстановка. Защото по програмата безплатни ваксини може да поставяме до 31 януари, но на практика от няколко седмици реално няма смисъл да се правят. Човек, като се ваксинира, трябва 14 дни много да се пази, за да не се разболее, а когато вече официално се обявява епидемия, това трудно може да стане.
- И извън грипната епидемия общопрактикуващите лекари са много натоварени и на доста от кабинетите вече стоят бележки, че не се записват нови пациенти. Каква е картината в това отношение от вашата гледна точка?
- Мисля, че в София нещата са малко по-добре. Въпреки че и аз имам две колежки, за които знам, че миналата година са се отказали. Проблемът е, че първо не навлиза достатъчно бързо електронното здравеопазване. Някои неща могат да се правят електронно и онлайн и не е задължително да има такива опашки пред кабинетите. След това идва и въпросът с това, че пациентите действително не са много дисциплинирани. Лично аз давам часове за записване. Не всички си ги спазват, а дори да са си записали час, някои идват, когато им дойде музата. Това не е много добре за останалите. Има и трети момент, свързан с това, че тъй като някои неща могат да се правят електронно. Една група пациенти си мислят, че могат да се обадят, когато са болни или имат някакъв проблем и да започнат сами да си поставят диагнози и да искат да им се изпишат лекарства... Въобще малко странно се получава. Няма как да изискваш нещо, без да имаш нужните знания.
- Как може лекарят така да се организира, че да успее да прегледа максимален брой хора, без да подлага себе си на екстремни натоварвания?
- Първо давам часове. След това поддържам контакт с пациентите си по Вайбър и други безплатни комуникационни приложения. Рядко при мен има големи опашки. Аз записвам нови пациенти, но им поставям условия. Да знаят, че както те имат изисквания към мен, така и аз имам към тях. Да идват с предварително запазен час, да поддържаме комуникация... Защото това е най-важното да можеш да говориш с пациента, а не да ти дойде направо в кабинета, отвън да има една тълпа и ти да се чудиш кое първо да свършиш и да си поставен под напрежение.
- Колко души има във вашата практика?
- Моята е малка и се старая да бъдат до 1200 души. Но има големи практики с по няколко хиляди души. Нещата при тях стоят по друг начин. Аз не мога да коментирам как са си го организирали колегите, но според изискванията за финансиране от здравната каса трябва да имаш назначена медицинска сестра, а когато имаш над 3000 пациенти, трябва да имаш и допълнителен лекар, на когото също да се плаща от практиката. Говорим за данъци и осигуровки, не само за заплати.
- Често се получават ситуации, при които представителите на различни фармацевтични компании изнервят опашките от болни пред кабинетите. Не е ли по-добре да се срещате с тях на отделни семинари и извън работно време?
- Не може да става само на отделни семинари. Въпрос на организация на времето е. Може да се разбереш с такъв представител кога да дойде и това да е съобразено с графика за прегледи. Действително няма смисъл хората да се настройват срещу тях. Мога да кажа, че е хубаво те да минават, защото вече няма такива ежемесечни справочници, с които да се запознаваме с новите лекарства и с достиженията на фармацията. Аз лично взимам бюлетини от аптеките и от тях научавам и за нови медикаменти, а дори и за хранителни добавки, които иначе няма откъде да познавам. Разликата е тази, че фармацевтите са се организирали и всеки месец им излиза такъв бюлетин. А ние, лекарите, понеже мислим, че всичко можем и всичко знаем, няма такъв. Говорим за нови лекарства, нови научни открития и т.н., за които е хубаво да знаем, че са на пазара и да търсим допълнителна информация. Наскоро например разбрах, че има нов имуностимулиращ препарат, който може да се продава и без рецепта. Това го разбрах в аптеката. Идеята е в крайна сметка да насочваме пациента към по-щадящи и по-ефективни препарати, с които да се лекува по-успешно и по-бързо.
- А научиха ли се българите да си правят профилактика?
- Не много. Лошото е, че говорим за по-младите хора, на които чрез трудова медицина или допълнително здравно осигуряване им правят профилактика и когато ги поканим да си направят и при нас преглед, казват, че са минали, нямат оплаквания и не искат. Или евентуално, ако нещо ги притеснява, тогава ни търсят. Хубаво е, когато някой е прегледан по друг ред, включително, осигурен от фирмата му, да се представят резултатите и на личния лекар и да има комуникация. И сега е доста смешно положението, при което ни се налага, за да разберем къде пациентите ни са били на свободен прием, да трябва да се регистрираме и да търсим по техните ЕГН-та в системата. А някои пациенти може просто да не искат да кажат или с нещо да изманипулират. Друг случай е да ти зададат въпрос за нещо, което ти научаваш от него, че се е случило, без да си запознат с цялата картина и резултатите от изследванията. Или ги е забравил вкъщи, или са останали в болницата... Съвсем пресен случай е с една моя пациентка, която катастрофира. Приета е по спешност и в досието й няма епикриза от болницата, където е лекувана. Значи аз трябва да говоря с нея, да изисквам епикризи и да се връщаме във времената, в които се работеше с толкова много хартия.
- Въвеждането на електронните рецепти улесни ли процеса и нагодиха ли се вече и лекарите, и пациентите към тази система?
- Лошото е, че пак няма комуникация с аптеките какво има и какво няма. Говорим за белите рецепти. Предписваме нещо, което мислим, че го има в аптечната мрежа и вечерта или след няколко часа ти звъни пациентът и ти казва, че е обикалял къде ли не и лекарството го няма. Или, че аптекарят му е казал, че има 10, а не 20 таблетки и трябва да се изпише нова рецепта. Предполагам, че това може да се реши като хората, които разработват електронната система в сферата на здравеопазването, не подхождат технократски, а се консултират и с представители на лекарското съсловие и фармацевтите. Чувала съм, че в други държави към медицинските досиета на пациентите се прикачват и рентгеновите снимки и данните от други образни изследвания. А тук закачат само разчитането. Така програмата може да стане по-тежка, но според специалист по спортна медицина това си заслужава.
- Извън темата с вирусите от какво най-често боледува българинът според вас?
- Българинът основно има свръхтегло и много неглижира здравословното си състояние от гледна точка на контрола на артериалното налягане. Дори да искаш да премериш кръвното на някого, изведнъж се оказва, че нещо в самия апарат го притеснява, страх го е. И понеже не усеща симптоми, си живее с високото кръвно. Свръхтеглото е свързано най-вече с начина на живот и с големия стрес, на който сме подложени в ежедневието.
- По отношение на кръвното налягане при по-младите достатъчно ли е да си го мерят само веднъж годишно по време на профилактичния преглед?
- Ако дойде и се измери нормално, а кардиограмата и другите изследвания също показват, че всичко е наред, идеята е догодина пак да се видим. Ако има оплаквания, дори да каже, че вкъщи си го е измерил високо или се съмнява, че му е високо, тогава и от кардиолозите се препоръчва 10 дни поред сутрин и вечер да се мери кръвното и чак тогава се определя дали има хипертония или е било единична криза.
- Пада ли възрастовата граница при хората с установена хипертония?
- За съжаление, да. Но пък има и хубава тенденция. Тя е свързана с това, че младите хора започнаха повече да спортуват – ходят на фитнес, занимават се с най-различни видове спорт, което е много положително. Трябва да уточня, че може би 50 процента от практиката ми са бивши или настоящи спортисти или са хора по някакъв начин свързани със спорта. Аз обаче говоря и за тези, които не са свързани, те също започват повече да спортуват. При мен идват хора, които не са професионални спортисти, но си търсят и специалист по спортна медицина, за да имат и допълнителни консултации.
- Какво движение препоръчвате минимум дневно, за да сме в добра форма?
- Препоръчва се седмично поне два и половина часа разходка. Като се раздели на ден – това са 20 минути. Въпросът е да не е бавно ходене, а с малко по-високо темпо. Казват, че това е достатъчният минимум. Разбира се, има и различни допълнителни упражнения, които е хубаво да се правят. Вече дали са кардио или с тежести, зависи от конкретния случай и здравословното състояние на човека.
- При целия ръст на цените в държавата чувствате ли се обидени от това, че потребителската такса за посещение при вас е само 2,90 лева, а за пенсионерите – левче? Новият председател на лекарския съюз д-р Брънзалов от доста време настоява за нейното увеличаване?
- Може да ви звучи дребнаво, но тази потребителска такса е толкова унизителна, че ако не се актуализира, е по-добре да се премахне. Не може в банката при превод да ти взимат от 5 лева нагоре, а потребителската такса при лекаря да е 2,90 лв. Наистина е унизително. За пенсионерите е един лев, без който определено можем. Д-р Брънзалов е един от хората, които знаят какви са проблемите на лекарите и е нормално да повдига темата.
- Ще разкажете ли как се случи така, че завършихте в Куба?
- Преди години дадох едно интервю и след него ме оплюха, че съм била комунистка и затова съм завършила там. Не съм комунистка, просто майка ми отиде там, когато аз бях още ученичка. Като биолог със специалност електронна микроскопия тя участваше в мащабни проучвания какво може да предизвика рак. В Куба работеха по една програма над причините за възникване на заболяването, като изследваха клетките с помощта на модерната тогава електронна микроскопия и според това кой къде живее и какъв е начинът му на живот. Майка ми участваше в този голям проект. Фондация „Форд“ също правеше такива изследвания в САЩ и понеже бяха прочели анализите й, тя беше поканена да работи и към тяхната фондация. Предвид на времената това, естествено, не стана и понеже контрактът й в Куба беше доста продължителен, аз междувременно завърших гимназия там. И след много лутания какво да продължа да следвам, реших да е медицина. Когато стигнах до ІV курс, майка ми трябваше да се върне в България, но аз прецених, че е по-добре да остана и да завърша, защото у нас семестрите не се признаваха. Трябваше или да имам диплома, или да започна отначало.
- Какво ще разкажете за кубинското медицинско образование?
- Там няма приемни изпити, но има много силно отсяване - в моя поток например започнахме около 200 души, а в края на следването останахме петима. Там се учи и се работи от първата година. Учи се на модули – нещо, което въведоха и у нас. Като минеш един модул, полагаш изпит и след това минаваш към втори модул. Всеки модул е с различно времетраене - от 4 седмици до няколко месеца. През първата и втората година се работи в доболничната помощ: в различни профилактични консултации, детска, женска консултация, хигиена на околната среда, диспансеризация, посещават се болните по домовете... След това сядаш и описваш какво си видял и какво си направил. В сферата на околната среда броихме мухите по улиците, ваксинирахме кучетата – какво ли не правехме, но всичко беше свързано с медицината... От ІІІ до VІ курс в зависимост от модула, който учиш, работиш и в съответното болнично отделение, примерно по пулмология, кардиология и т.н., минаваш през абсолютно всички. В ІІІ и ІV курс имаш право да снемаш анамнеза и под ръководството на по-голям студент или специализант да направиш преглед и да го опишеш. За разлика оттук, там цялата бумащина се поема от студентите – това е част от обучението им, така че лекарят да има възможност спокойно да поговори с пациента и да постави точна диагноза. А в V и VІ курс можеш вече и да назначаваш терапия под контрола на професор или специализант.
- Специалността спортна медицина какво обхваща?
- Най-общо казано се започва от правилното развитие на човека от детска възраст. След това хранене, но не само здравословно хранене, а хранене според вида спорт и натоварванията. Физиотерапията и възстановяването след травми и състезания, профилактика и функционални изследвания на спортисти и на деца, които искат да спортуват. Занимаваме се с по-голям диапазон области, свързани със здравословния начин на живот.
- Има ли достатъчно специалисти?
- Спортната медицина е низвергната в България. До преди няколко години бяхме 100 души такива лекари. Сега се надявам да сме все още толкова. Тя вече не се преподава дори като свободно избираем предмет в някои медицински ВУЗ-ове. Има медицински центрове по спортна медицина, но са много малко и както казваше навремето един функционер, те са със затихващи функции, за съжаление.
- Какво обаче да кажем за децата, които имат все повече проблеми, свързани със своето развитие?
- Знаете, че за децата трябва повече движение. Статистически се увеличава броят на децата, които носят повече очила, имат наднормено тегло... Трябва обаче да отбележа, че тези родители, които имат вкус и отношение към спорта, го предават и на децата си и ги записват на какви ли не видове спорт. Дори искам да ви кажа, че в България вече има клуб и по т.нар. артистично пързаляне. То е като фигурното, но на ролкови кънки.
ТОВА Е ТЯ:
Завършила е медицина в Куба
От 25 години поддържа практика на общопрактикуващ лекар
Има специалност и по спортна медицина
Работила е с национални отбори по волейбол, тенис на корт, джудо, сумо и ветроходство
Преподава в катедрата по спортна медицина на НСА
Людмил Христов
