М ного населени места в България си оспорват първото място за най-красив, най-модерен или най-древен град. Велико Търново съчетава в себе си неповторимата комбинация от история и модерност. Това е един от малкото български градове, който успява да запази през годините почти изцяло своето население на фона на демографската криза в цялата страна. Истината е, че търновци обичат своя град и не са склонни лесно да го заменят с друг.
Началото
За да разберем тази любов, трябва да започнем отдалеч и да се потопим в историята. Мнозина свързват Велико Търново само с Втората българска държава и с Възраждането, но историята започва много преди това.
Най-разпространената теория за произход на първоначалното име Търновград е свързана със старобългарското тръневъ, тръновъ, или „трънлив, трънен“, и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града според Уикипедия. Според алтернативни мнения обаче името на града идва от Тринавис, означаващо Три кораба (става дума за хълмовете, на които е бил разположен - Царевец, Трапезица и Момина крепост - б.р.). Запазените паметници на културата във Велико Търново по уникален начин съчетават духа на всички епохи и периоди от българската история - от древността до наши дни.
Първите следи от обитатели на района датират от далечния VI в. преди Христа. На хълма Царевец е открито тракийско селище още от третото хилядолетие пр.н.е. През Средновековието Царевград Търнов е перлата в короната на българските владетели. А след като българите отхвърлят византийското владичество през 1185, Търново става престолен град и столица на България. Природата е създала естествена крепост, която да пази града от нашественици. Интересен факт е, че на няколко пъти в историята си Велико Търново почти е бил заличаван, но това не се е случвало в резултат на войни, а на природни бедствия.
През Средновековието и Възраждането са известни няколко пожара, които взимат човешки животи и унищожават десетки сгради. Земетресението от 1913 година взема стотици жертви и разрушава 2/3 от сградите на града. И до днес се помнят чудовищните наводнения от 1897 и 1907 г. Тези бедствия взимат много жертви и разрушават стотици сгради, включително уникалния Турски мост. Последното бедствие е от 2005 година, когато след три дни интензивни валежи нивото на река Янтра се вдига с осем метра. Но древният град винаги оцелява и се възражда по-красив отпреди.
Магията
В днешно време Търново използва природните и архитектурните си дадености, за да предаде социално значими каузи. За последно това се случи на 9 октомври, когато крепостта Царевец бе осветена в цветовете на националния флаг на Държавата Израел във връзка с кръвопролитния конфликт в Ивицата Газа.
Инициативата е свързана с единствената в България феерия „Звук и светлина”. Идеята за спектакъла е от края на 60-те години на миналия век.
При започването на археологическите проучвания и реставрацията на крепостта Царевец се решава да бъде възстановена камбанарията на Патриаршеската църква и да се постави камбана, която да звъни в определени часове.
Три са първоначалните сценарии за програма спектакъл на крепостта Царевец. „Търновска легенда“ се нарича сценарият за звуково-светлинен спектакъл на Серафим Северняк. В няколко части той проследява историята на България от създаването й през 681 г. до превземането на Търново от османските турци през 1393 г. Според концепцията на автора постановката трябвало да се наблюдава на фона на Царевец в специална зрителна зала, където на статични пана – стъклопис, сграфито или стенопис, са изобразени основни исторически моменти с текстове. В тази среда се предвиждало да звучи музика и театрализиран спектакъл, придружен с камбанен звън и светлинни ефекти откъм Царевец и църквите в Асенова махала.
За зрителна зала, от която организирано се наблюдава панорамата на нощния Царевец, е и сценарият на писателя Антон Дончев от 1978 година. В него има над 22 действащи лица, сред които царете Асен, Калоян и Иван-Асен, Балдуин Фландърски, Ивайло, патриарх Евтимий и Григорий Цамблак.
Идеята на режисьора Въло Радев от 1979 година е за две програми. Първата – „Царевград Търнов – Звук и светлина“ трябвало да се реализира до края на 1980 г. по повод 1300-годишнината на българската държава. Втората – Велико Търново – „Рондорама“ предвиждала „по кинетичен начин да покаже богатото културно наследство на Средновековието, вплетено органично в днешния облик на града“. На практика се реализира само сценарият за първата програма „Звук и светлина“, в която са вградени кинетични пластични образи, съчетани със звукови и светлинни ефекти.
Първоначално се планирало спектаклите да имат живот от около 12 години, но магията оцеляла и до днес.
Периферното осветление се състои от 2400 цветни прожектора, като на всяка светлинна точка има червен, син, зелен и жълт прожектор, поставени в точно определен ред и насочени към обекти от хълма. Светкавиците са 140 броя и са разположени към зрителите, а лазерите са два – червен и зелен.
Системата включва и 6 реално биещи камбани, с тегло от 600 кг до 6 тона.
Уникалната система е в центъра и на честванията на 638 г. от въстанието на Асен и Петър, като кулминацията беше на Димитровден.
География и история
Велико Търново се намира в централната част на Северна България и има население от около 72 000 души. През него минава една от големите български реки – Янтра. Днес Търново е 15-и по големина град в България и е един от най-търсените туристически обекти. По време на своя средновековен разцвет градът е играел важна роля на европейската икономическа и политическа сцена. Днес, сякаш за да напомня на отминалата мощ на Второто българско царство, над старата столица се извисява възстановената крепост на хълма Царевец.
Голяма част от уличките и сградите са запазили традиционния си български стил и това създава уникалната атмосфера в града. Уличките са тесни и криволичещи, но изпълнени с неповторимо очарование. Едно от най-очарователните преживявания е човек да се загуби тук и да се потопи в атмосферата на красивото минало. Много от старите сгради са превърнати в хотели, ресторанти и музеи, които целогодишно посрещат посетители.
Възможностите за развлечение в града са многобройни. Освен красивата си архитектура Велико Търново предлага на своите посетители голямо разнообразие от музеи и забележителности, пръснати из калдъръмените улички. Културният календар на старата столица е изпъстрен с различни фестивали, представления и събития, които са разпределени през цялата година. Нощният живот на града също е на високи обороти и предлага богато разнообразие от участия, клубни изяви и концерти на български и чуждестранни изпълнители.
Възможности
На уморените от обикаляне посетители Велико Търново може да предложи многобройни места за хапване. Тук можете да опитате както от традиционната местна кухня, така и да се насладите на екзотични вкусове от всички краища на света. Велико Търново е уникално кътче, съхранило българските дух и традиция през вековете. Старопрестолният град е модерен и жив културен център, който неудържимо подканя всеки, посетил го веднъж, да се върне отново.
Сред културните паметници в столицата на Второто българско царство се открояват и творби на майстор Кольо Фичето. Най-известната му работа във Велико Търново е Къщата с маймунката - построена през 1849 г. триетажна сграда, разположена на две улици между старите хали и Самоводската чаршия. Тук се намира и Сарафкина къща, построена за Димо Сарафина през 1861 г. Символ на занаятчийско-търговския характер на стария град е Самоводската чаршия, създадена през 60-те и 70-те години на XIX век. Почитателите на българската литература пък трябва да посетят къщите музеи „Петко Р. Славейков“ и „Емилиян Станев“.
На 4 км от Велико Търново се намира архитектурно-музейният резерват Арбанаси. В селището има 7 храма, сред които е и „Св. Богородица”, където се намира чудотворната икона на Богородица, която според местните вярвания сбъдва желания.
