С ръбският геноцид над преобладаващо българското население в Македония датира от над 110 години. В Балканската освободителна война от 1912 г. едно малко момиченце на име Васка Зойчева е зашлевена от сръбския престолонаследник Александър Караджорджевич на Камен мост в окупирано Скопие. Защото на въпроса му „Па шта си ти?“ тя смело му отговаря: „Българка съм!“. В слава е озарено името и на героинята Мара Бунева, която през 1928 г. наказва прокурора Прелич в близост до същия Камен мост на Вардар.
Възмездието застига сръбския сатрап Караджорджевич през октомври 1934 г. в Марсилия от ръката на Владо Черноземски. Неизброими са имената на героите от цяла Македония, жертвали се за своята българска идентичност. Днес ще ви разкажем за малко познатия войвода от ВМРО Васил Липитков, наричан от съратниците си Липитката. Както и за Лямбе Блажев от Охрид.
Липитката
Бъдещият войвода от ВМРО Васил Липитков е роден през 1862 година в село Любетина, Леринско, днес Педино, Гърция. Влиза във ВМОРО и служи като куриер и главен снабдител с оръжие на Леринския революционен район. В Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е войвода на айтоско-любетинската чета и с нея участва в превземането на Невеска. След потушаване на въстанието родната му Любетина за втори път е опожарена, турците изгарят черквата и училището.
През май 1905 година властите арестуват Липитката и гоосъждат на 10 години заточение на о. Родос.
Амнистиран
След 4 годишно заточение войводата е амнистиран и се завръща в родното гнездо. Той не намира покой от видяното и безпомощността на земляците си. Още в първите дни в Любетино Васил Липитков се захваща да обедини отчаяните си съселяни, а напусналите прибира в семейните им огнища. Той денонощно обикаля от село на село, от град на град, за да събира доброволни помощи. Само за няколко месеца в Любетина е построено наново българското училище. С помощта на енорийския свещеник от съседното с. Айтос - Илия Константинов, селото се сдобива с народна градина, мястото дарява родолюбив любетенчин. Цялото село се включва в разчистването и засаждането й с 420 плодни дръвчета, а приходите отиват за училищното дело.
Дарения
В даряването на пари се включват българите от цяла Леринска кааза. От Любетина даряват 3381 грш.; от с. Екши су 979 грш. , една икона на стойност 108 гроша, 202 оки вино и 15 оки ракия; от Суровичево 660 грш.; с. Петърско 450 грш.; Айтос 321 грш.; Зеленичи 330 грш.; Баница 255 грш.; Горно Неволяни 190 грш.; Песочница 108 грш.; Ракита 108 грш.; Котори 80 грш., Арменско 95; Попължани 95; Горешница 94; Българската община в Лерин подпомага инициативата с 300 гроша. А родолюбивият българин от Елеово Биби Стерьов сам дарява 374 гроша.
Васил Липитков стига и до Цариград, където от живеещите българи събира 1870 гроша. Дори генералният руски консул Панафидин дарява 2 турски лири (216 гроша).
Със събраните от Васил Лепитков средства е изградена наново черквата "Свети Георги".
Възмездие
След смъртта на Тодор Александров начело на ВМРО застава безкомпромисният към предателите млад водач Иван Михайлов. Миналият в нелегалност Липитков ръководи организацията в Леринско. Не закъсняват наказателните акции. В Битоля възмездието застига Спас Хаджипопов, редактор на сърбоманския вестник „Южна звезда”. Прекръстилият се със сръбските имена Спасоје Хаџи Попович е проводник на сръбската пропаганда в Македония.
Роденият в леринското село Буф сърбоманин се обучава в сръбските училища в Битоля, Скопие и Алексинац. През 1916-1918 г. е стипендиант в Марсилия.
Берово 1915 г. Сръбски шайкачи (изверги) нагло позират с българчета, чиито родители, баби и дядовци изтезават в превърнатата в затвор черква Рождество Богородично, камбанарията на която се вижда в дъното.
След края на Първата световна война се завръща като сръбски учител в Прилеп. През 1921 г. се премества в Битоля, където Хаджипопов основава вестник „Южна звезда“, пропагандиращ злобен антибългаризъм. ВМРО и Иван Михайлов не се церемонят и му издават смъртна присъда.
На 3 юли 1926 година предателят Спасоје Хаџи Попович е застрелян на главната битолска улица „Широк сокак“ на ъгъла с днешната улица „Елпида Караманди“, срещу тогавашното фотографско ателие на Папакоч. Присъдата е изпълнена от Лазар Мулев и Коста Бичинов.
Незнаен гроб
След убийството властите затварят 10 души, между тях 70-годишният Васил Липитков. Като главен обвиняем той е осъден на смърт, а другите - от 5 до 20 години затвор.
Без прокурорско обжалване Скопският апелативен съд променя наказанието на четирима от осъдените - от 20 години на смърт. На 21 юни 1928 г. са разстреляни Васил Липитков, Фидан Мойсов, Николай Абдурахманов, Павле Стоянов и Димитър Тодоров. Българският войвода е заровен с другарите си незнайно къде в Горно Оризаре, далече от Любетино.
Панихида
Едва на 21 юни 1941 г., когато във Вардарска Македония администрацията е българска, в черквата на Горно Оризари отец Георги за първи път отслужва панихида за мъчениците по инициатива на техните другари Мицо Романов, Пандо Турунджиев, Ичо Краев, Методи Петров и Стоян Костов. Полагайки 5 венеца от живи цветя, Мицо Романов завършва словото си с думите: „Аз съм един от премите свидетели, че страдащите не се изплашиха от смъртта, която им предстоеше и стъпиха неустрашимо към нея. Тук, пред всички вас опечалени, давам клетва от моя страна и от страна на моите и техните другари, и пред техния дух, че ще направим всичко възможно, за да се увековечат техните дела и памет. Целият български народ ще признае подвизите и заслугите на тези наши мъченици и светци и ще се погрижи за техните деца – особено сега – след като се прогласи вече освобождението и обединението на целия български народ в едно Царство“.
След 1945 г. Титовците в Македония хвърлят старите им другари в Идризово и лагера Голи оток…!
Лямбе Блажев
Списание "Илюстрация Илинден", в броя си от април 1931 година, подробно разказва за сръбския садизъм към един обикновен българин от Охрид, дръзнал да защитава магазина си от сръбски шайкачи (грабители). През 1915 г., когато сръбската войска панически напуска Охрид, дезертьори разбиват и ограбват магазина на търговеца Лямбе Блажев. Той отива да види какво е останало от стоката му, но се натъква на двама от мародерите. Единият с чук, а другият със секира се мъчат да разбият желязната каса и когато го виждат, се нахвърлят върху му! Защитавайки се, здравият българин отнема секирата и разцепва главите на сръбските шайкачи. После изхвърля труповете им в реката срещу вековния "Чинар". През 1918 г. сърбите отново окупират Охрид и Лямбе Блажев е арестуван. Публично го екзекутират на 2 април 1921 година в местността Ръча. Виждайки, че ровът е пълен с вода, Лямбе събира сили и извиква високо: "Не стига ли, че ме държахте във влажен затвор 3 години, а и сега трябва да гние тялото ми във вода. Няма да ми връзвате очите! Не ме е страх от вашите куршуми!"
Лямбе Блажев от Охрид пред изкопания му гроб, в местността Ръча.
Лямбе Блажев оставя 6 невръстни сирачета. Сръбската власт не се задоволява само с неговата смърт. От съпругата му насилствено са отнети 6000 динара, разходи, които българинът е направил за 3 години в затвора.
Изследване
В своето изследване „История на българите от Македония“ акад. Григор Велев доказва с факти, че в периода 1918-1928 г. във Вардарска Македония са арестувани и измъчвани в затворите около 25 000 души. Честа практика е осъждане на малолетни на смърт.
Румен Жерев
