Н е за първи път темата за Христо Ботев намира своето място в българското кино. През 1969 г. на екраните се появява филмът на режисьора Никола Корабов „Свобода или смърт“. В него е разгледан пътят на четата от превземането на кораба „Радецки“ до смъртта на революционера във Врачанския Балкан. В ролята на Ботев влиза Милен Пенев, който ще остане в спомените на всички с участието си в „Козият рог“. Сред големите имена, станали част от продукцията, са още Коста Цонев, Апостол Карамитев и Васил Михайлов.
Филмът е заснет в Калофер, Враца, Трявна и на кораба „Радецки“ със съдействието на Народната армия.
Рана
"Свобода или смърт" е третият филм на Пенев, приликата му с Ботев е не толкова физическа, сходството е във впечатлението, което всеки от тях, тези красиви одухотворени хора, произвеждат върху околните. Но образът във филма не се получава така, както Милен си го е представял. Филмът бързо е сложен при забранените продукции. Според режисьора Никола Корабов причината е, че в него се повдига завесата на истинската причина за смъртта на поета. Това по онова време не е добре прието. Верните на правата линия критици наострят перата си и довършват героя още един път. Като рана за Пенев остава противоречивият прием от страна на критиката, но и на публиката. И той в продължение на години пише пиесата си "Мечта с въпроси". Сам изиграва поета революционер с невероятен успех на камерната сцена на Пазарджишкия театър през сезон 1980/1981 г. Играе го при огромен успех и в София и Пловдив. Телевизионният ни център под тепетата дори заснема спектакъла.
Подвиг
Ботев е интерпретиран малко в българското кино. Подход към образа и свързаните с него теми прави Максим Генчев. В навечерието на 175-годишнината от рождението на Христо Ботев БНТ излъчва филма на Максим Генчев "Ботев". Той е създаден с партньорството на обществената телевизия, въпреки че започва като краудфъндинг кампания с подкрепата на община Калофер. В продукцията дори участва кметът на Калофер - Румен Стоянов. В новия филм в образа на Ботев се превъплащава Деян Жеков.
"Ботев" на Генчев показва неизвестни факти от биографията на големия поет революционер и си поставя за цел да напомни на обществеността за величието на неговия подвиг. Деян Жеков е на 26 години, когато изиграва героя. Той споделя, че от дете се възхищава на Ботев. При изграждане на образа младият актьор споделя, че най-вече се е старал да се запознае с човека Ботев, затова чел неговите писма, които открил за много интересни. Актьорът е категоричен, че когато се страхуваме или когато имаме нужда от приятел, можем да прочетем Ботев и да видим, че този приятел е там.
Самият Максим Генчев споделя, че е мислел дори да не прави филма, ако не успее да намери подходящ човек, който да изиграе по най-добрия начин Ботев. Харесал го от Бургаския театър - първо визуално. Но след два кастинга бил убеден, че това е артистът, който иска да изиграе гениалния поет и революционер. Актьорът Деян Жеков е познат на почитателите на театралното изкуство от столичния "Сфумато", като преди това завършва НАТФИЗ в класа на Маргарита Младенова. Талантът му не остава незабелязан и от Милена Андонова, която го кани за ролята на Йоан Рилски във филма си "Пастир". “Мисля, че и самият Ботев би харесал този актьор. Той е чист. Актьор, който не е суетен. Аз не съм виждал такова нещо. 45 години съм в тази професия, просто такова чудо няма. Той се смущава да се гледа. Той не играе образа, той го изповядва. И моето усилие е да го озаптявам, защото е изключително емоционален“, казва Максим Генчев.
Както първият филм за Ботев, така и този е приет от критиката и публиката нееднозначно. Появяват се твърдения,че е неуважителен към личността на революционера.
Свобода
Актьорът Веселин Плачков влиза в образа на Бенковски в лентата на Максим Генчев, няколко години преди това именно той изиграва Левски отново във филм на Генчев „Дякон Левски“. За образа на Левски Веселин Плачков казва, че е огромна отговорност, а най-същественото в образа на Апостола според него е, че е бил обикновен и същевременно свръхчовек. "Той е надмогнал и времето, и пространството, и мисленето си" - казва актьорът. Според него българите си спомнят и до днес за ценностите на Левски, но не ги пазят. Най-големият дар, завещан ни от Апостола, е свободата.
"Наше задължение е да бъдем достойни хора, но нещо не се справяме много!" - допълва той след премиерата на филма. Филмът за Левски също успя да разбуни духовете. Дни след премиерата си предизвика вълна от противоречиви мнения на зрителите. Самият Плачков коментира раздвоеното мнение така: “Не съм съгласен, че повечето критики са отрицателни, тъй като виждам пълни киносалони с много добри отзиви след прожекциите“. Плачков признава, че не е никак лесно да се превъплътиш в подобен образ, напротив, трудна задача е. А успехът на ролята е плод на работата на много хора.
Веселин Плачков влиза в образа на Левски още веднъж в мултимедийната експозиция „Изповедта на Апостола“.
Експозицията е посветена на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата На мащабна видеостена с използване на холографска технология се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола на свободата и се „съживяват“ важни моменти от неговия живот.
Бесило
Всъщност опитите за предаване на образа на Левски в театъра и киното са повече, отколкото на други революционери. Чрез пиесите на Константин Илиев и на Стефан Цанев и в киното, и в телевизията. През 2003 година на екран излиза телевизионният театър „Тайната вечеря на Дякона Левски“ на режисьора Димитър Шарков, създаден по едноименната пиеса на Стефан Цанев. В последната вечер преди обесването си Апостола се среща с някои от най-близките си последователи, за да ги пита защо са го предали. В ролята на Васил Левски е Даниел Цочев. Участват и някои от най-известните български актьори като Николай Урумов, Владимир Пенев, Васил Михайлов, Валентин Танев, Валери Йорданов и др. Години след това в ролята на Апостола в постановката „Тайната вечеря на Дякона Левски“ от Стефан Цанев влиза Веселин Калановски. Постановката разчувства стотици българи. От изповедта на Дякона зрителят намира отговор на въпросите за предателството, идеалите и цената на свободата.
История
В дългата си история българското кино често е търсело идеи за сюжети от миналото, а събитията около Руско-турската освободителна война не са изключение.
Възраждането винаги е събуждало гордостта на българите, а в дни като националния празник имаме повод да си припомним някои от лентите, които показват силата на българския дух. През 1952 година излиза филмът „Под игото“ по едноименния роман на Иван Вазов и мотиви от произведенията му "Чичовци", Хаджи Ахил", "Неотдавна", "Епопея на забравените". Лили Попиванова влиза в образа на Рада Госпожина, а Мирослав Миндов изиграва Бойчо Огнянов.
През 1955 година излиза филмът „Героите на Шипка”, който печели приз от фестивала в Кан, въпреки че излиза, когато Европа е разделена на комунисти и капиталисти и всеки си знае мястото. Филмът е на руския режисьор Сергей Василев и е вдъхновен от одата на Иван Вазов “Опълченците на Шипка”. Пресъздава динамиката на битките за Плевен, Стара Загора и връх Шипка, където българското опълчение се сражава рамо до рамо с руските войници. През 1981 година великият Васил Михаилов става Капитан Петко войвода. Произведението разглежда живота на българския революционер Петко Киряков. Състои се от 12 серии, условно разпределени в три части, по едноименното произведение на Николай Хайтов. В началото на всяка серия сценаристът Николай Хайтов разяснява политическата обстановка в Османската империя и специално в Източните Родопи, предопределила действията на Петко Киряков, известен в българската история като Капитан Петко войвода. И до днес Васил Михайлов е наричан Капитан Петко войвода заради великата роля, която изиграва.
Георги Мамалев влиза в ролята на Стефан Стамболов и изиграва първи големия революционер в „Записки по българските въстания, а тогава дори още не е завършил актьорско майсторство. Филмът се откроява с несъмнените си художествени достойнства. Премиерата на тази достойна екранизация по знаменитата книга на Захарий Стоянов е на 2 май 1976 г. във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание. Основната заслуга за нейното създаване е на братята Веселин и Георги Браневи, които не само са автори на сценария, но и са сред режисьорите заедно с Борислав Шаралиев и Мария Русева. Съзнателно поетият риск с избора на неизвестни и още неопитни в киното актьори се оправдава напълно. Дори и днес сериалът „Записки по българските въстания“ впечатлява най-много тъкмо с образите на Захари Стоянов, Бенковски, Волов и Икономов.
Мариана Маринова
