С носталгия по-старите ловци си спомнят времето, когато заекът е бил основен обект на лов в нашата страна. Известно е също така, че само преди 25-30 години България е изнасяла десетки хиляди зайци на много добра цена, основно за Италия, но и за други европейски страни. Това става през 1979-1980 г., но за съжаление поради натрупването на неблагоприятни фактори – най-вече бракониерството, ловуването на фарове, което е изрично забранено, както и интензивното селско стопанство в някои райони, се стигна до много сериозно намаляване на запасите на дивия заек.
Намерение
През последните години се роди идеята за внос от странство на диви зайци. Такива разговори имаше още през 2006-2007 г., но тогава това остана само неосъществено намерение поради различни причини, дори и поради аргумента „няма смисъл да внасяме зайци за бракониерите”.
Впоследствие се оказа, че вносът на диви зайци е най-лесно осъществим от Румъния, тъй като и двете ни страни са членки на Европейския съюз и поради това доста от формалностите са облекчени. Цената е доста висока, но в интерес на истината ние преди 25-30 години сме продавали доста по-скъпо зайците, които сме изнасяли за Италия. Така бяха внесени и разпределени в ловните полета на сдружения предимно в Южна България, където зайците се адаптираха успешно. Впоследствие се пристъпи към производството на зайци за разселване и у нас.
Генофонд
В отговор на възраженията на някои специалисти, че се извършва подмяна на генофонда на нашия заек – това не е вярно, тъй като става дума за един и същ вид див заек. Да не говорим, че в миналото при замръзване на Дунава се виждаха множество заешки следи, следващи и към двата бряга на реката, така че сега всъщност се подпомага един естествен процес. Проблемът е, че когато нашите деди са ловували с т.нар. копои, т.е. гончета, гончето преследва заека на доста дълги разстояния и по този начин става естествено опресняване на кръвта. Сега заекът обитава ограничена територия и не се саморазселва.
Йото Пацов
