С редният осигурителен доход на завършилите висше образование вече е около 2200 лева според данните на различни икономически организации и експерти в Министерството на образованието и науката (МОН).
Това е троен ръст спрямо ситуацията през 2013 година, когато сумата бе 868 лева. В последните години средният осигурителен доход се увеличава с по-бързи темпове. През 2020 година висшистите са се осигурявали средно на 2020 лв., а през 2024 сумата стигна 2164 лв., както е отбелязано и в Националната карта на висшето образование (НКВО).
Реализация
Делът на завършилите, които се реализират на позиция, за която се изисква висше образование, също расте трайно. От 47% през 2015 г. до близо 51% през 2020 г. и до 60.7% през 2024 г. Още по-впечатляващи са процентите по отношение на завършилите, които имат принос към осигурителната система, като се увеличи от близо 76% през 2013 г. до близо 81% през 2020 г. и до 86% през 2024 г. Това се обяснява и с цялостната демографска картина в страната и спецификите на пазара на труда. На фона на всичко това логично безработицата сред завършилите намалява от 4.15% през 2013 г. до 2.79% през 2020 г., до 2.2% през 2024 г.
Студенти по медицина полагат Хипократова клетва
„Тази по-добра реализация на завършилите на пазара на труда съвпадна както с период на общо подобрение на показателите на българската икономика в условията на членство в ЕС, така и с процеси на намаляване на броя на студентите и завършилите и на преструктуриране на разпределението на студентите по професионални направления в рамките на системата на висшето образование в страната, целящи подобряване на връзката на висшето образование“, отбелязват авторите на НКВО.
Най-ниска безработица сред завършилите се отчита в ПН „Военно дело“, където показателят е приблизително 0%, следват „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Математика“, „Теория и управление на образованието“ и „Металургия“ – под 1%. В другата крайност е „Социални дейности“ с безработица от 3.84%, следвано от „Химически науки“ и „Социология, антропология и науки за културата“, „Педагогика“ и „Психология“ с по около 3%.
Намаление
Броят на действащите студенти български граждани намаля значително през последните години – от около 184 хил. през учебната 2018/2019 година до 167 хил. през учебната 2023/2024 година. За този 5-годишен период най-голям спад - от около 50%, е отчетен при студентите в професионални направления (ПН) „Растителна защита“, „Туризъм“ „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ и „Горско стопанство“; следват „Животновъдство“ и „Растениевъдство“ с около 40% спад.
В същото време значително увеличение на броя на студентите български граждани за последния 5-годишен период е отчетено при „Теория и управление на образованието“ – 91%, „Материали и материалознание“ – 60%, „Педагогика на обучението по...“ – 47%, „Металургия“ – 43%, „Химични технологии“ – 42%.
По райони от 2019 година насам най-голямо увеличение на броя на българските студенти се отчита в Северозападния район (близо 20%) и Югоизточния район (близо 8%). Най-голям спад е регистриран в Северен централен район – 20%, докато в останалите райони той е близо до средния за страната.
Набори
Въпреки дългосрочната тенденция за спад в броя на българските студенти през последната завършена учебна година се отчита увеличаването им с малко над 2 хиляди спрямо предходната година заедно с ръст и в броя на новоприетите студенти. Този растеж на приема, ако се запази, ще доведе до известно увеличение (около 2%) на броя на студентите след 5 години.
Това се вижда в изготвената прогноза за броя студенти при допускане за запазване на актуалния прием.
Увеличаването на местата по държавната поръчка е в унисон с подобен сценарий. Приемът обаче неизбежно ще се сблъска с демографските реалности, което прави нереалистични очакванията за устойчив растеж на броя на студентите, родени в България.
Демографската ситуация ще започне скоро да оказва своето влияние в негативна посока. За момента ситуацията е все още сравнително благоприятна, тъй като броят на ражданията се увеличи в периода 2002-2009 г., съответно през следващите 3-4 години броят на младежите, навършващи обичайната възраст за висше образование, ще нараства.
В по-дългосрочен план обаче демографията ще влияе негативно на броя на студентите, тъй като броят на ражданията след 2009 г. постепенно намалява. Кумулативно годишният брой раждания в България бележи спад с близо 30% от 2009 до 2023 г. Съответно в дългосрочен план значително ще намалее и броят на кандидат-студентите.
Призвание
Най-големи са различията между професионалните направления по индикатора „Приложение на придобито висше образование и реализация по призвание“, който измерва дела на завършилите, които работят на длъжност, за която се изисква висше образование. При ПН „Медицина“ и „Стоматология“ работещите на позиция, изискваща висше образование, или на позиция по призвание, са близо 95%, следвани от завършилите „Теория и управление на образованието“ – 94%, и „Фармация“ – малко под 90%.
В другата крайност е туризмът, където делът на реализиращите се на подобни позиции е малко под 26%, а около и под 35% са реализиращите се на подобни позиции сред завършилите „Изобразително изкуство“ и „Хранителни технологии“.
„Данните за реализацията на завършилите на пазара на труда могат да служат като ориентир за реалното търсене на специалисти с висше образование от работодателите и за степента на съответствие на профилната и териториалната структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда“, отбелязаха експерти от МОН пред „Телеграф“.
И при увеличен прием димпломираните ще намаляват
Дори при запазване на високия прием от последната учебна година броят на завършилите висше образование български граждани ще продължи да намалява и се очаква да достигне 195 хиляди през следващите 5 години спрямо 196 хиляди през предходните 5 години, което представлява спад с 0.4%.
Средният осигурителен доход на висшистите през 2013-а беше 868 лв.
В по-дългосрочен план при равни други условия съществуващите демографски предпоставки предполагат продължаващо намаляване на броя на завършилите.
Людмил Христов
