Седят двама край казана и варят ракия. Отпред каца извънземен кораб, от който излиза хомункулус и отива при тях. Те преспокойно продължават да си варят ракията.
Стоял хомункулусът, гледал ги и накрая казал:
- Здравейте, аз съм хомункулус!
Двамата го погледнали и единият, свивайки рамене, казал на другия:
- Сипи му на Хомункулус!
Сипали му, той си изпил ракийката, а двамата си седят и продължават да зяпат казана.
Хомункулусът пак:
- Здравейте, аз съм хомункулус!
Двамата пак го погледнали:
- Сипи му на Хомункулус!
Изпил си ракийката, а двамата все тъй си седят. Тук извънземният не издържал и казал:
- Господа, аз съм извънземен!
- Такааа, стига му толкова на Хомункулус.
През XV-XVI век сред алхимиците е особено популярна идеята за създаване на хомункулус – изкуствен човек, „забъркан” посредством алхимичен процес. Своя хомункулус се опитал да отгледа и Парацелз. И макар че твърди, че е постигнал успех в това начинание, няма нито едно свидетелство, което да потвърждава неговите думи.
Неубедително изглеждат и доказателствата за един от неговите последователи – граф Кюфщайн, за когото се твърди, че е направил десетки изкуствени човеци. Малко създание фабрикува и доктор Вагнер в трагедията на Гьоте „Фауст”.
Съставки
В трактата си „За природата на нещата” (De Natura Rerum) Парацелз пише: „Човешките същества могат да се появяват на бял свят и без естествени родители”. Той е убеден, че тези същества могат да растат и да се развиват. Великият многознайко твърди, че за създаването на такъв изкуствен човек е необходима само намесата на опитен алхимик. В рецептата, която споделя, спермата е основна съставка. За да се активира обаче тя, по-напред трябва да бъде запечатана в стъкленица и да бъде заровена в конски тор. И да престои там поне 40 дни.
След периода на „втасването” материалът придобива човешки вид, но за оформянето му отново е необходим алхимик. В противен случай ще си остане полуфабрикат и няма да се стигне до видим резултат. За разлика от човешките деца, алхимичното такова е с миниатюрни размери – едва 30 сантиметра. Иначе, ако се вярва на Парацелз, това създание може да бъде отгледано и възпитано като всяко друго дете. Грижите за него продължават, докато не отрасне и не придобие разум и интелект. И докато не е в състояние да се оправя само.
Опити
Колкото и налудничаво да звучи всичко това, очевидно е, че идеята съблазнява много учени. За опитите на граф Йохан Фердинанд фон Кюфщайн през 1775 г. споделя в дневника си неговият асистент Джаспар Камер. Именно той изтъква, че ученият е имал на разположение една дузина хомункулуси, които живеели в бутилки, пълни с вода. Всички те били създадени в рамките на пет седмици. Всяко същество си имало име – едно било наречено „крал”, друго - „кралица”, трето - „рицар”, четвърто - „монахиня”, пето – „монах”, шесто – „архитект”, и т.н. Кюфщайн обаче бил разочарован, защото човечетата му били с джобни размери – едва 23 сантиметра. Но пък когато достигнали на ръст забележителните 35 сантиметра, на мъжките хомункулиси им поникнала брада.
Абат Желони, с когото графът през цялото време си партнирал, снабдил хомункулисите с подходящи дрехи, съобразени с ранга и потеклото им. Само синият и червеният си оставали голички. Те обаче така или иначе били невидими за непредубеденото човешко око. Когато абатът удрял по стъкленицата, водата в нея се оцветявала в съответния цвят. Тогава създанията придобивали някаква форма. Синьото имало прекрасна физиономия, но червеното било абсолютен грозник и стряскало с вида си.
Графът хранел питомците си веднъж на четири дни с някакво розово вещество. Веднъж седмично пък бутилката се пълнела с чиста дъждовна вода. Това ставало при пълна мобилизация, защото съществата губели съзнание, ако създателят им се забави. Червеният хомункулус се нуждаел от свежа кръв, която обаче дори не оцветявала водата, в която плувал. Синият пък бил държан в затворена стъкленица и киснел в една и съща водна среда.
Аудитория
Защо му били на графа хомункулуси? Много просто – те били редовното присъствие на сбирките на масонската ложа, на която граф Кюфщайн бил председател. По време на събранията човечетата предсказвали различни събития и прогнозите им били забележително точни.
По нещастно стечение на обстоятелствата съдът, в който държали „монаха”, паднал на пода и се разбил на парчета. Клетият хомункулус умрял след няколко мъчителни вдъхвания. Графът се опитал да повтори експеримента сам, но напразно. Докарал го до хилаво малко същество, което скоро умряло. „Кралят” пък успял да избяга от стъкления си затвор, още преди той да бъде запечатан. Кюфщайн обаче успял да върне обратно „духа в бутилката”. Това се случило още няколко пъти – намирали го седнал на върха на бутилката, в която била „кралицата“, опитвайки се да я спаси.
В следващите години Кюфщайн започнал да се безпокои за спасяването на душата си и затова се отказал от експериментите.
На площад в Рим има огромен камък, върху който са нанесени причудливи знаци. Твърди се, че това е зашифрована формула за създаване на хомункулус.
Кристи Красимирова
