Т ърсенето на знаменитата „Кехлибарена стая“ прилича на опитите да се разкрие тайната на Бермудския триъгълник или на НЛО и „летящите чинии“. Защото сензационните съобщения валят отвсякъде и е трудно човек да отсее реалните факти.
Замък
Версия къде се намира знаменитото съкровище има калининградският историк Сергей Трифонов. Според него изчезналият шедьовър е в бункера на Ото Лаш - последния комендант на Кьонигсберг (днес Калининград). Своите твърдения историкът обосновава с надпис на вратите на бункера, съхранявал ограбеното от нацистите съкровище през Втората световна война. Укритието е свързано с Кралския замък, откъдето вероятно е изнесена част от „Кехлибарената стая“.
„На вратите на бункера са изписани 88 рунически знаци. Според белгийските специалисти, които ги преведоха, става ясно, че част от руните са заклинания, пазещи съкровище“, твърди сензационно Трифонов. Той разказва, че няколко години е изучавал подземията на бункера, пробивайки дупки в стените и пускайки през тях сонда с видеокамера. В наводнените помещения Трифонов успява да различи големи сандъци, в които според него може да са плочите от кехлибар.
Подарък
Историята на „Кехлибарената стая“ започва през 1699 г. Тогава главният архитект на пруския двор Андреас Шлютер решил да използва за облицовка на кралския кабинет в двореца кехлибар. Крал Фридрих I обаче не харесал началната работа и го уволнил, а готовите елементи изпратил на склад.
Андреас Шлютер
През 1716 г. „Кехлибареният кабинет“ бил подарен от краля на руския император Петър I. Но в Русия армаганът пристига с липсващи детайли, поради което отново си остава в сандъците. Един ден императрица Елисавета решила да го използва за украшения на една от стаите на Зимния дворец. През 1746 г. „Кехлибарената стая“ най-сетне е монтирана и девет години е място за официални приеми.
Екатерина Втора
После императрицата заповядала да пренесат безценния интериор в двореца на Царское село. След нея Екатерина II направила свои добавки в композицията. Така през 1770 г. шедьовърът придобива своя окончателен вид.
Трофей
Нацисткият „блицкриг“ през 1941 г. осуетява скриването на „Кехлибарената стая“. През 1942 г. немците я пренасят в Кьонигсберг, където тя украсява местен дворец. В началото на 1945 г., когато се вижда, че Хитлер губи войната, шедьовърът е демонтиран., и сякаш потъва вдън земя.
Едно от предложенията е, че той е изнесен с кораба „Вилхелм Густлоф“. Той е потопен на 30 януари 1945 г. от знаменития съветски подводничар Александър Маринеско. Очевидци твърдят как големи сандъци, пълни с плочите от стаята, са били натоварени именно на този кораб. След войната обаче водолази изследват торпилирания плавателен съд, но нищо подобно не откриват.
Свидетел
Според някои изследователи един от най-сигурните свидетели би могъл да бъде гаулайтерът на Източна Прусия Ерих Кох. Той излежавал доживотна присъда в Полша до самата си смърт през 1986 г.. Кох обаче не казва нищо по въпроса въпреки многобройните разпити. Или наистина нищо не е знаел, или тайната му е била по-скъпа от живота и свободата. И до днес се предполага, че именно той е скрил „Кехлибарената стая“ в родния си край - Северен Рейн-Вестфалия.
Междувременно с годините се нароиха и доста екзотични версии. Една от тях гласи, че стаята въобще не е изчезвала, а е предадена от съветското правителство на САЩ като отплата за военните доставки по т. нар. ленд-лиз (заем-наем). Двете страни се били договорили, че стаята ще се смята в неизвестност. Тази хипотеза обаче не издържа, тъй като кому е нужно съкровище, което не може да бъде показвано.
Ями
Така търсенето на сандъците с богато инкрустираните кехлибарени елементи продължава и до днес. През 2013 г. ветеранът от Вермахта Вилхелм Крафт хвърли нова светлина върху мистерията. Той разкри, че по време на войната след раняване е бил изпратен да служи в Дания, в село Асаа на полуостров Ютландия. Тогава по заповед на офицерите той и другарите му са изкопали край селото големи ями, в които са закопали тайнствени сандъци, докарани с влак. След тази информация веднага са извършени разкопки на посоченото място, но те не откриват нищо.
Пещера
През 2017 г. немски учени предположиха, че „Кехлибарената стая“ може да се намира в пещера край Дрезден. Но и тук по-далеч от предположения не се стига.
През юни 2019 г. радио RMF FM съобщи за открит таен тунел под бившите немски укрепления на територията на Полша. Медията се позова на местни търсачи, но и тази история нямаше продължение и всичко остана в рамките на сензацията.
До днес единственото реално доказателство, че все пак съкровището е изнесено в Германия, са двата оригинални фрагмента, конфискувани през 1997 г. от стар немски нотариус. Той твърдеше, че ги е получил за съхранение в края на войната от офицер, участвал в изнасянето на стаята от Царское село. През 2000 г. германското правителство добросъвестно предаде откритите артефакти на Москва.
Копието надминава оригинала
В края на 70-те години РСФСР взема решение да се възстанови „Кехлибарената стая“ в двореца в Царское село. Работите започват през 1981 г. и траят повече от две десетилетия. На практика реставраторите е трябвало да направят нова скъпоценна стая. В проекта участват десетки специалисти, а за целта са отделени 11,5 млн. долара. Отделно 3,5 млн. дарява немската фирма „Рургаз АГ“.
Работите по пресъздаваното на шедьовъра са завършени през 2003 г. На 31 май с.г, в заключителния ден на тържествата в чест на 300-годишнината на Санкт Петербург, копието на стаята е официално открито за посетители.
Барон Едуард фон Фалц-Файн (1912-2018), който преди войната е виждал оригиналната стая, тогава заяви, че новата версия е значително по-добра от оригинала. Самият барон е убеден, че истинската стая е изгоряла по време на сраженията за Кьонигсберг през април 1945 г.
Константин Събчев
