Х ристияните свързват навечерието на Страстната седмица със съботата (12 април), в която Христос възкресява във Витания мъртвия Лазар (впоследствие канонизиран за светец). Но малцина знаят, че на него е посветен цял рицарски орден, който съществува и до днес.
Рицарите лазарити са били ревностни монаси.
Той има фенове в цяла Европа, които възпроизвеждат неговата история и популяризират средновековното духовно и материално наследство и на своите държави. За всичко това разговаряме с историка философ Ангел Василев, последовател на Ордена на св. Лазар Йерусалимски и основател на клона му в България.
- Г-н Василев, какво представлява проектът „Свети Лазар. България“?
- Искам първо да обясня, че в този проект няма нищо религиозно и не е свързан с католическата църква. Ние сме любители на историята, които реконструират исторически събития и институции, в случая – историята на Лазаритския орден. Аз самият съм завършил история в Пловдивския университет.
Готов за бой
Така се събрахме няколко приятели – аз, моят съгражданин Борислав Димитров, Илия Добрев и Валентин Буюклиев от Пловдив, англичанинът Франк Харисън, който е женен за българка и от десетилетия живее в Бургас, неговият син Димо и Христо Колев от София. Само Франк и Христо Колев дотогава бяха участвали в подобни групи. За съжаление преди броени дни (2 април – б.р.) Франк се спомина. Той ни беше като баща. Много ни помогна за възкресяването на средновековните битки.
- Вие как се заразихте от тази идея?
- Групата ни е част от международната организация „Проект свети Лазар“ (Projekt Lazarus), която води своето начало от Чехия. Днес тя има клонове в 20 държави по света. През 2015 г. се свързах с чешките основатели и така създадохме българския клон.
- Каква е вашата цел?
- Мисията на „Свети Лазар България“ е проучването на Ордена на свети Лазар в Йерусалим. За целта пресъздаваме и реконструираме как са изглеждали рицарите, оръженосците, монасите и миряните от Ордена. И като цяло - опазването на българската средновековна история и историческите паметници на културата. Сътрудничим си с различни организации и държавни институции - училища, музеи, галерии, читалища, библиотеки и други културни институции.
Въоръжението и дрехите отговарят максимално на съответната епоха.
- Кое е в центъра на вашата дейност?
- Основен аспект са възстановките, които представляват пресъздаване на исторически момент – битка или аспект от живота на дадено общество в определен период от човешката история. Фокусирал съм се към Българското средновековие, като в частност е второто Българско царство или ако трябва да съм съвсем точен – епохата на Асеневци.
- Трудно ли се пресъздава миналото?
- За да бъде създадена една реконструкция, се черпи информация от историческите извори и изображения като църковните стенописи. После всичко се изработва от естествени материали като лен, вълна, памук, коприна. Всеки един детайл се създава с максимално внимание. Чрез реконструирането на дрехите и аксесоарите по един автентичен начин, така както са се изработвали тогава, позволява да се изживее максимално точно даденият период.
Участниците в двубоите представляват различни видове доспехи.
За да тестваме функционалността и удобството на старите дрехи и екипировка, ние правим маршрути в Родопите. Чрез този тест се достига до една завършена картина, която да обогати познанието ни за живота по тези земи в онази епоха.
- А какво е представлявал Орденът на свети Лазар Йерусалимски?
- Като всички ордени той е свързан с кръстоносните походи - един от най-драматичните периоди на европейското Средновековие. През 1095 г. папа Урбан II обявява свещен поход срещу селджуците, завладели Палестина и забранили достъпа на поклонниците до Божия гроб. Последствията от това решение са продължилите два века войни между създаденото в днешните Сирия, Ливан и Палестина Йерусалимско кралство и арабските и селджукски държави в Близкия изток. Тогава са основани и монашеско-рицарските ордени, които обединяват християнските войски в полуавтономни военно-религиозни институции. Най-известните от тях са Малтийският, Тевтонският и Орденът на тамплиерите. Освен тях обаче в Светите земи съществуват и няколко по-малки религиозно-военни формирования. Едно от тях е Орденът на свети Лазар. За датата на основаването му се спори. Според една от вересиите той води началото си още през 1098 г. и е създаден на базата на болница за лечение на проказа. Тя се е намирала в покрайнините на Йерусалим и е била под юрисдикцията на Йерусалимската патриаршия. Със сигурност обаче историята му може да се проследи от 1119 г. Изследователите също така не са сигурни кой от петте светци с това име е негов патрон, но най-вероятно да става дума за свети Лазар, който е съживен от Исус Христос. Има още теория, че Орденът е в чест на свети Лазар Скитника – болен от проказа мъченик.
Баща и син Харисън се готвят за възстановката.
Както и други ордени той е основан от религиозни поклонници и монаси. В началото има за цел да охранява главните пътища в Светите земи, свързващи завладените от кръстоносците градове. Рицарите му следват „Устава на свети Августин“ и въпреки че Орденът не е признат официално до 1255 г., се ползва с определени привилегии и получава пожертвувания. След падането на Йерусалим през 1187 г. участва в Третия кръстоносен поход и редица битки след него. В битката при Форбия (днешна Газа) на 17 октомври 1244 г всички, участващи в сражението рицари Лазарити, начело с магистъра са убити. По-късно орденът възкръсва чрез нови попълнения и участва в битката при Ал Мансура (8-11 февруари 1250). Орденът на свети Лазар изгражда тесни връзки с Ордена на тамплиерите. След падането на Йерусалим в ръцете на сарацините двете институции споделят общ щаб в град Акра, който е последният християнски бастион на източния бряг на Средиземно море. След като и тази крепост е превзета от настъпващите армии през 1291 г., и двата ордена се оттеглят в Южна Франция. Орденът на свети Лазар прекратява участието си във военни действия. Днес съществува, като се занимава с благотворителна дейност и има седалища в 25 страни.
- Но кое го отличава от другите рицарски ордени в миналото?
- Той е приемал в редиците си рицари, болни от проказа, давайки им лечение и закрила. По този начин те са се чувствали равнопоставени със своите „братя по оръжие и съдба“ от другите кръстоносни ордени.
- Защо Лазаритите се посвещават на прокажените?
- През Средновековието това дело се счита за изключително благородно, тъй като проказата тогава е напълно нелечима. Хората, заразени от болестта, са възприемани като ходещи мъртъвци, а тяхното здравословно състояние – достойно за съжаление, съпроводено с погнуса. Именно затова Орденът на свети Лазар е спонсориран от множество знатни люде, които осъзнават заплахата от инфекцията и искат да имат благоразположението на монасите от специализираната болница, в случай че прихванат заразата. А в Палестина проказата се оказва истински бич Божий за кръстоносците. Тя покосява както обикновените хора, така и благородниците. По това време лекарите не осъзнават реалните причини за разпространението на заразата и превантивните мерки са меко казано неадекватни.
Противникът е сразен.
Именно по тази причина жертва на болестта става дори самият крал на Светите земи Болдуин IV, което е отразено и във филма „Небесно царство“, който повечето от читателите ви със сигурност са гледали. Въпреки влошеното си здраве монархът решава да се сражава със сарацините до своята смърт през 1185 г. Неговата постъпка вдъхновява множество болни от проказа рицари и воини, които преди това се отказват от бойна слава и лягат преждевременно на смъртните си одъри. След примера на Болдуин IV много от заразените хора стават членове на Ордена на свети Лазар, който се превръща в основна институция, която се бори с коварната зараза. Стига се дотам, че другите рицарски ордени издават официални документи, чрез които не само позволяват, но дори задължават болните от проказа рицари и воини да се присъединяват към Лазаритите. От своя страна, последователите на свети Лазар са добре спонсорирани от множество благородници от Европа и самите Свети земи. Те приемат всеки мъж, готов да продължи битката с „мюсюлманския враг“, въпреки здравословното си състояние.
- Значи прокажените си остават боеспособни воини?
- Както споменах по-горе, заразените от проказа хора нямат никакви шансове за изцеление, но болестта се развива бавно. Поради тази причина се превръщат в едни от най-смелите и кръвожадни воини в Светите земи и печелят уважението на останалите ордени.
Двубоите са обявявани със специален ритуал.
„Живите мъртъвци“ от Ордена се прославят със своята готовност да връхлетят и в най-отчаяната битка и да се сражават до последно. Причината за това е, че от една страна самите воини вече са се примирили с болестта си, а самите пълководци използват това тяхно качество. Те предпочитат да изпратят на смърт и без това обречените си воини, вместо да рискуват живота на здравите си бойци.
- Ако се върнем в наши дни, как протича вашата дейност?
- В зависимост от почивните дни нашите мероприятия и преди всичко реконструкциите на средновековните битки могат да имат различна продължителност. Обикновено те имат продължителност от 3 дни (петък, събота, неделя). Организираме и участваме в различни образователни семинари в училища и в музеи. Семинарите могат да бъдат свързани с текущия учебен материал или лекции на различни теми от средновековната история, историческата реконструкция, снаряжение, въоръжение, бойни техники, фехтовка, стрелба с лък и копие.
Дейностите на клуба включват и занимание с деца.
- Кога събирате най-много почитатели?
- Това става обикновено по време на различни чествания, провеждани от общините, и е заедно с други подобни групи. Такова беше например в Стара Загора миналата година под надслов „От Августа Траяна до Боруй“. През 2023 участвахме в „Средновековен панаир – Балканите през вековете“ във Варна, и в „Средновековен панаир“ - Ямбол. Два пъти - през 2020 и 2023, участвахме в историческата реконструкция „Криле и вериги – крепост Камъка“ в Оряхово, в „Пловдив - древен и вечен“ през 2019-2020.
Сблъсъкът между рицарите.
А също и в подобни възстановки в Чирпан, Мездра и Ямбол. Най- много присъствие имаме в моя роден Асеновград - „Средновековен панаир“ (през 2016, 2017 и 2018 г.) В Деня на Асеновград през 2018 г. взехме участие в спектакъла в чест на цар Иван Асен II, както и на шествието от Асеновата крепост към паметника на царя. По време на традиционното награждаване, провело се в църквата на Асеновата крепост „Света Богородица“, ние охранявахме крепостта от неприятеля.
Константин Събчев
