Д нес публиката ще притихне, усмирена под неговата диригентска палка. За да избухне в аплодисменти в края на изпълнението на музиката към балета „Калиопа“. По този начин се открива 62-рото издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни" в Русе. Диригент на вълнуващото събитие е маестро Емил Табаков, а това е най-новата му творба, посветена на неговия роден град.
Произведението пресъздава русенската легенда, свързана с красавицата Калиопа и Мидхат паша – история за забранена любов, възвишени чувства, ревност и завист. И всичко това – с изразните средства на музиката. Фестивалът, организиран от община Русе под патронажа на Министерството на културата, ще продължи до 2 април тази година, като в него ще участват над 700 артисти от осем държави - Германия, Франция, Великобритания, Люксембург, Италия, Румъния, Нидерландия и България. Програмата включва 27 събития - седем оркестрови програми, 11 ансамблови концерта, два оперни спектакъла, както и осем дебютиращи в България и в Русе артисти и ансамбли. Но маестро Табаков е този, който пръв ще вдигне публиката на крака.
На 75 години той има още много музика в сърцето си, която трябва да излее върху нотните листове. Времето на никого не стига, но този блестящ творец е свикнал да препуска, надбягвайки се със самия себе си. Целият му живот е низ от ноти, мелодии, чувства. Които раздава щедро на публиката.
Навремето в музикалното училище в София (завърших го със специалност цигулка) се деляхме на групи: „Левски“ vs ЦСКА, “Щурците“ vs ФСБ. Имаше и група „Емил срещу Емил“. Разгорещено спорехме кой от двамата е по-добър диригент – Емил Чакъров или Емил Табаков. Всъщност този нищо незначещ спор бе напълно безсмислен. Да се сравняват двама толкова талантливи музиканти е дълбоко погрешно. Но с детинския си акъл дълго време не осъзнавахме това.
Признателност
Горе-долу на толкова Табаков изпаднал в трудна ситуация. Изключили го от училище, след като влязъл в спор с учителка, която била от „голямото добрутро“ - партиен секретар. Диригент на Русенската филхармония по това време бил Илия Темков. Викали му „бременното врабче“, защото бил шкембелия, но всички го уважавали. Включително и за това, че давал шанс за изява на младите. Той приел младока под крилото си и го поощрил да свири на контрабас. Шегувал се, че има трима души със сходна съдба – Джузепе Верди, Ботезини и Емил Табаков. Забелязал таланта му, той направил нещо нечувано – дал на младия диригент, който се упражнявал със съученици и приятели в камерен оркестър, да дирижира Русенската филхармония, при това със собствена композиция. Това е едно от имената, които Табаков винаги ще споменава с дълбока признателност. Изброява и други – Александър Райчев, Марин Големинов, Константин Илиев, Влади Симеонов. Към някои от тях се отнася със смесени чувства, но по един или друг начин те са му помогнали да стане това, което е днес.
Взискателност
„Взискателен съм в работата. Така стана, че вече взискателността не се харесва. Това се определя като диктаторство в България. Нещата се обърнаха в България, има криворазбрана демокрация. Те, оркестрантите, смятат, че трябва да решат колко да се работи, какво да се работи, какво да се свири. По колко време да се работи, колко концерта да имат. Това е нещо обърнато и още повече, няма в нашата държава кой да каже - има неща, които се правят в една професия по този начин. И то точно от тази криворазбрана демокрация. Всеки смята - всички сме равни вече и това е“, коментира Емил Табаков, цитиран от сайта въпреки.ком. Според него това е „нещо страшно, пълно неразбиране, незачитане на йерархия в професията“. Неговото основно изискване за един добър оркестър е да знае как се свири Бетовен, Брамс и Моцарт. А също така: „да знае как се интонира, как се фразира в дадения случай“.
„Добрите оркестри го могат, тогава диригентът няма нужда да обяснява разликите в интерпретацията на различните композитори и нещата стават по-лесни“, допълва Табаков, чийто най-важен избор е в мащаба. Защото днес един толкова талантлив човек като него можеше да се радва на огромна почит и в чужбина, но предан на музиката и на себе си, той избра България за своя сцена.
Раздвоението на личността в неговия случай е уникално. Не са много музикантите в световен мащаб, които да съчетават композирането с диригентството. А той се справя умело и с двете. Но отново опираме до времето, което не стига. Има много произведения, които иска да дирижира. Има още няколко пъти по толкова творби, които трябва да запише и остави на поколенията. И въпреки че синовете му са наследили неговата артистичност, нито Юлиян, нито Мартиан са останали под сянката му, което пък е още един повод за гордост.
„Човек трябва да се старае да прави добре това, което прави. И да се чувства отговорен. Независимо каква е професията му“, казва в интервю за сайта Културни новини Табаков. И това скромно илюстрира кариерата на един перфекционист, какъвто е той.
Любимият му виц
Двама диригенти – млад и стар. Младият страда, че каквото и да прави, публиката е апатична, а старият, който дирижира без партитура, обира овациите. Отива младият да го пита защо става така. Старият диригент му казва: „Това, моето момче, е защото партитурата е в моята глава. А на теб главата ти е в партитурата.
Кристи Петрова
