Всеки с глава на раменете, която ползва по предназначение, а не като рупор или латерна, има своята истина за 10 ноември. За някои тази знакова дата е символ на свободата и демокрацията. Други си спомнят с носталгия за времето преди нея.
Събитията, довели до детронирането на бившия Първи – Тодор Живков, подлежат на оценка и преоценка. В колекционерската поредица на „Златно време“ не залитаме в една или друга посока, а се опитваме да постигнем баланс. Да покажем някои неща, които ни липсват – като игрите на воля от детските ни години. Да разкажем за събития, които може би не са зависели точно от нас. Да намигнем на читателите с вицове и забавни лозунги от отминало време. И да сложим многоточие, защото темата за Десети ноември и прехода е неизчерпаема.
Всеки родител знае какви усилия се изискват, да откъснеш детето от екрана на телефона, да му прекъснеш клипчето или играта, да му кажеш да поиграе на улицата. Днешните деца не умеят да играят колективни игри. Те са индивидуалисти. И ако видите деца да ритат топка или да се гонят, изпитвате носталгия
Затова ви предлагам да опресним спомените си. И тези, които още могат да се възползват (при тийнейджърите не се получава), нека разкажат на децата си как играехме някога. Току виж им хареса.
1. Криеница/Жмичка
Едно дете жуми, другите се крият в храстите. Разбира се, тази игра е трудноприложима в наши дни, защото първо трябва да проверим храстите дали не се крие някой злосторник в тях. Страхът за децата ни и поученията да не общуват с непознати направи и тях толкова мнителни, колкото сме и ние. Иди и се крий... на близко разстояние.
2. Кралю порталю
Кралю – порталю, отвори порти, за да премине кралювска войска!
Отворете, затворете, само един оставете!
Лъжичка, паничка, тенджера, капак, похлупак! Стой!
Убедена съм, че вече си спомнихте как две деца стоят с подпрени ръчички, а останалите преминават през „портала“. Беше приказно изживяване.
3. Скачане на ластик
Ето тук е времето да се сконфузя – никак не ме биваше в спорта. Аз мечтаех да стана велика цигуларка. Хайде, нека да не е велика. Просто мечтаех да свиря на цигулка. И по възможност, да съм сама на сцената и в залата. Не исках публика. Исках да докосвам душата на цигулката и да я имам само за себе си. Така и не преодолях сценичната треска. Аз обожавах цигулката, а не концертиращия занаят. Затова и взех решението да се занимавам с друго след 12-и клас. Но когато момичетата скачат на ластик, а ти не можеш да се справяш добре, за какво са приятелките?! Репетирахме с приятелка, която живееше на бул. „Витоша“. Не искам да знам какво им е било на съседите някакви ентусиастки да рипат с часове, за да дадат кураж на приятелката си, че ще се справи с „оплитанките“. Е, така и не успях да стигна до момента, в който скачането на въже ще се превърне в удоволствие.
4. Народна топка
Ето тази игра устоя на времето. Синът ми я играеше и в детската, и в училище. При това с голям кеф.
5. Балонът се надува
Балонът се надува, надува, надува. Надувайте, момчета, да стане на парчета. Пук!
6. Стражари и апаши
Докторската градина е видяла много стражари и апаши. Тичахме до изнемога. Муикалното училище беше насреща, а това бе може би най-любимата ни игра. Налагаше се да се броим – повечето искаха да са стражари.
7. Дама
Хвърляш камъчето и се надяваш то да попадне в правилното поле. Жабите не знаят какво е да подскачаш в тази игра. Те губят!.
8. Сляпа баба
Бабите имаха забрадки, които децата ползваха за тази игра. Е, за гражданчетата също не беше проблем да намерят някоя кърпа, с която да завържат очите на едно от групата. Голяма забава беше, докато „сляпата баба“ се опита да хване някой и да познае кой е.
9. Ръбче
Една топка и ръбчето на павето от тротоара за прицел. Това го правеха момчетата.
10. Развален телефон
Колко време сме прекарвали в тази игра. Мисля, че беше любима на другарките в детската градина. Нареждат ни столчетата и кротуваме, докато си препредаваме думички. Разваленият телефон в наши дни е дежурното извинение. Чуваме, каквото си искаме. .
Кристи Красимирова
