Всеки с глава на раменете, която ползва по предназначение, а не като рупор или латерна, има своята истина за 10 ноември. За някои тази знакова дата е символ на свободата и демокрацията. Други си спомнят с носталгия за времето преди нея.
Събитията, довели до детронирането на бившия Първи – Тодор Живков, подлежат на оценка и преоценка. В колекционерския брой на приложението „Златно време“ на “Телеграф“ не залитаме в една или друга посока, а се опитваме да постигнем баланс. Да покажем някои неща, които ни липсват – като игрите на воля от детските ни години. Да разкажем за събития, които може би не са зависели точно от нас. Да намигнем на читателите с вицове и забавни лозунги от отминало време. И да сложим многоточие, защото темата за Десети ноември и прехода е неизчерпаема.
Сърдити
Днешните 50+ са типичните представители на едно изгубено в прехода поколение. В масовата си част – сърдити, вече недотам млади хора, които се лутат между спомените за миналото, надеждите и стремежите, митингите по площадите. И грубата действителност, на която бяхме преки свидетели. Докато някои неуморно експлоатират клишетата за банановата република (предимно по Нова година), корекомите, невъзможността да се почувстваш гражданин на света, други се питат какви са достойнствата на придошлата отвън демокрация. И дали разбойническата приватизация, силовите групировки, беззаконието и ширещата се корупция са достойнства на прехода. Трети умело пренаписаха биографиите си. И от хора с връзки и добро потекло, гребали с пълни шепи от благинките на социализма, се превърнаха в дисиденти и първи демократи. Те, впрочем, са най-гласовити. Стремят се да надвикат всички, които си спомнят, че наследниците на ДС и БКП функционерите бяха богопомазани. Може би познавате лично такива хора. Може би сте чували за тях от близки и познати. Може би вие сте наследник на хора, които са били част от репресивната машина, но сте изпрали биографията си. Или се борите срещу остатъците от мрачното минало с мрачни похвати – като доносничеството, докладването на фейсбук статуси и страници, превратното тълкуване на фактите.
Активисти
Много от днешните демократи биха се вписали прекрасно в агентурата на Държавна сигурност. И ще са също толкова самоотвержени в очернянето на съседи, колеги и даже роднини, защото са твърдо убедени, че така променят държавата към по-добро и са активни участници в налагането на нов морал и порядки.
Някои, в стремежа си да заживеят в желаната от тях демокрация, искат не само да я пренаредят, но и да заличат историята. Така както на тях им харесва. Сигурно е едно – общество с къса памет и талибански пориви да руши паметници и символи на миналото не гради ново бъдеще. Това се случва с неща, които ни обединяват, а не с диктатура на мисленето, тропане с крак, заплахи, безпринципно отстояване на „принципи“ и чертаене на разделителни линии.
Девет милиона мишлета
Песен на трио „Спешен случай“, автор и композитор: Кирил Ампов
Между минало страшно и бъдеще неясно живее един малък народ.
Свободата му приляга, но чепикът го стяга и погрешен е всеки нов ход.
И очаква го глад и очаква го мрак, а не липсват и други беди.
Напред крачка направи, а със две изостане и така нещо все не върви.
Припев:
Девет милиона мишлета изкарват се взаимно ченгета.
А котараците подхвърлят досиета и си пият кафето.
Така времето минава и по-неясно става за това кой е прав и кой е крив.
Едни правят стачки, други трупат пачки, а денят е все по-мъглив.
И във тази бъркотия, и във тази щуротия народът е в явен пасив,
ала някой има полза и времето използва да натрупа своя актив.
Припев:
Но дошло е вече време поуката да вземем от тази щура игра.
Хората търпяха и накрая проумяха, че си правят с тях лоша шега.
И заключиха ченгетата и досиетата зад дебела врата.
И настана мир и започна пир, а къде да скрием ключа?
Кристи Петрова
