Н яма соцсъбитие без лента, ножица, бухнала пита, китка здравец и менче. В духа на традициите тези ритуали се запазиха и в новото време.
По времето на социализма нямаше откриване на паметник, завод, резиденция, жп гара, на която да няма цяла делегация. Всички чакаха с трепет появата на Първия. Следваше бааавно рязане на лентата, за да може да се направят цяла серия от снимки, от които да бъде одобрена една. Някои от снимките пък бяха „нагласени“ - Бай Тошо с ямурлук и калпак, държи дудук. Костюмиран сред гайдари с народни носии. Като човек от народа, широко усмихнат, свири на гайда... Днес девойките с носии, китки здравец и погачи вече не изглеждат така ентусиазирани, както навремето. Костюмирани и отегчени, те са дистанцирани от проявата. Може би защото не могат да вникнат в същината на ритуала.
Гара
На 6 септември 1974 г. тържествено е открита за експлоатация новата Централна гара София с главен проектант арх. Милко Бечев. Това е един от 30-те юбилейни обекта, открити в чест на 30-годишнината от 9 септември 1944 г. БТА припомня как се отразява такова събитие в соцжурналистически стил:
„Празнична, слънчева и цветуща, столицата на социалистическата ни родина – София, днес приветства спонтанно победния марш на строителите. В непреходния строй на сътвореното влязоха тридесетте големи юбилейни обекта – символи на съзидателния труд на столичани през ударната 1974 година.
Събрал възторга на строителната младост на столичния град, украсен със знамена и лозунги, портрети и плакати, новият площад пред новата централна железопътна гара стана притегателна сила за трудещите се през днешния ден. Тук се състоя стохиляден митинг, посветен на славната тридесет годишнина от победата на социалистическата победа в България…“
Слово
Тържественият митинг бе открит със слово от първия секретар на Софийския градски комитет на БКП Георги Йорданов – член на Секретариата на ЦК на БКП.
Животът в София – сърцето и лицето на родината, главният политически, промишлен и духовен център на България, е чудесен пример за тържеството на партийната политика, каза той. През годините на социалистическото изграждане столицата позна сладостта на социалистическата младост, кипежа на всестранното обновление, красотата на бързите, немислими за миналото й темпове на разнообразно строителство, мащабите на едно изключително напрегнато и многостранно обществено-икономическо развитие. Жителите и строителите на София с радост правят в навечерието на юбилея оптимистична равносметка - заяви другарят Георги Йорданов…
Какво символизира
Червената лента е символ на успех, нов етап, очаквания и надежди. Не е изненадващо, че този обичай е намерил своето място в сценариите на съвременните сватби. Особено често виждаме това в турските сериали.
Няма еднозначен отговор на въпроса откъде датира този ритуал, но може спокойно да се каже, че червената нишка от древни времена бележи началото на ново, току-що родено. Тя е като пъпната връв, която трябва да се среже. Така новороденото може да символизира преминаването през портата към новия етап в живота си.
Дори древните римляни са изграждали арки, за да посрещнат своите победоносни воини, след което тази традиция се разпространява в много страни по света. Явно оттук е започнала традицията, че прекрачвайки прага, дори когато рязането на лентата е на открито, отваряме пътя към нов успешен просперитет.
От друга страна, има мнение, че традицията води началото си от Средновековието, когато рицарите превземат град или замък, след което при триумфалното влизане в града прерязват червената (от цвета на кръвта) лента (символ на последното препятствие по пътя).
Ако се обърнем към обясненията на отците на Църквата, тогава червената панделка символизира началото на ново, току-що родено. А срязването на лентата води до умножаване на всичко изброено поне два пъти. Понякога лентата се разрязва на три части и се отнема парче, тоест отнема се всичко, което тя символизира.
Кристи Красимирова
