П рез пролетта на 1973 г. посолството на САЩ в София проявява изключително голям интерес към здравето на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков. Това показват серия от 10 дипломатически грами до Държавния департамент във Вашингтон, публикувани през 2013 г. от "Уикилийкс".
Бившият ни Първи тогава е на 61 години, вече е започнало т.нар. разведряване между враговете в студената война, но точно в този момент САЩ нямат титулярен посланик у нас. Хорас Торбърт е овакантил поста на 23 януари 1973 г., а приемникът му Мартин Херц идва чак на 3 април 1974 г.
Хюстън
През това време мисията се оглавява от дипломат на име Хюстън, който е подписал всичките грами. Първата от тях е пратена на 10 март 1973 г. и се състои от само две изречения. В едното пише, че служител на руското посолство у нас е потвърдил, че Живков е преживял "лек" инфаркт в края на февруари и на 9 март е пратен у дома си за едномесечно възстановяване. Във второто изречение се посочва, че МВнР е потвърдило пред австрийското посолство, че няма да се отменя планираната за 2 април визита на Живков във Виена. Само 5 дни по-късно - на 15 март, Хюстън докладва, че посещението все пак е отложено. И завършва с коментар: "Хора, запознати със здравето на лидера, очевидно нарочно омаловажават сериозността на болестта му, но отлагането за неопределено време предполага, че той няма скоро да бъде активен." Като потвърждение за тезата си US дипломатът пише на 16 март, че българското ръководство е отклонило покана за интервю на Живков за в. "Вашингтон пост". Въпреки че издателката Катрин Греъм дала обяд за посланика ни в САЩ Христо Здравчев и предложила комунист №1 на България да излезе на първа страница на капиталистическия вестник. Това явно се дължи на болестта на Живков, коментира Хюстън. Но не пропуска да отбележи, че покани са били отправени и до министър-председателя Станко Тодоров, и до външния министър Петър Младенов. Те обаче "съзнателно пропуснаха уникалната възможност да изразят пред важна аудитория желанието им за подобряване на отношенията на България със САЩ". На 22 март, 12 дни след първата грама по темата, Хюстън без коментар докладва съвсем друга версия за болестта на Живков. Източник от австрийското посолство разбил на пух и прах руската версия за сърдечния удар и твърдял, позовавайки се на МВнР, че Първият е претърпял операция. Лично шуреят му (Атанас Малеев - б.р.), който бе шеф на Медицинска академия, доверил, че интервенцията е била в простатата и отказал да отхвърли слуховете за рак. За разлика от всички грами до този момент, които носят гриф "За ограничено служебно ползване", следващата - от 17 април, е с клеймо "Поверително". В нея се посочва, че френски лекар е повикан за консултант при лечението на Живков. Ден по-късно - пак с гриф "Поверително", Хюстън донася слуха, че сред наградените за 7 април с държавни награди медици имало трима военни лекари уролози и анестезиолози с чинове полковник и генерал-майор.
Съмнения
На 20 април - за тържествата по случай годишнината от рождението на Ленин, Живков вече е на крака, докладва по-късно Хюстън. Но на 24-ти пак се усъмнява, защото в комунистическата преса няма нито една снимка от срещата на лидера със съветския министър на риболова, а новият румънски посланик чака вече 12 дни да си връчи акредитивните писма. Това се случва на 25 април, като Живков е "пъргав", а официалното обяснение за закъснението е, че не той, а румънският дипломат е бил неразположен.
