Г рандиозен скандал за полова принадлежност на двама от спортистите по бокс разтърси току-що отминалата Олимпиада в Париж. Едва ли има човек по света, интересуващ се от спорт, който да не е запознат в детайли с този скандал, но нека все пак го припомним.
Две от обявените като жени боксьорки – Имане Хелиф от Алжир и Лин Ю-Тин от Тайван, май се оказаха от противоположния пол. До този извод достигнаха по-голямата част от хората, след като и самите спортистки и ръководствата на техните федерации, и ръководството на МОК категорично отказаха да направят най-лесното - официално да огласят резултатите от направените ДНК тестове, за да се реши окончателно спорът за техния пол. Скандалът с Хелиф и Ю-Тин обаче далеч не е единственият в световното Олимпийско движение. Не е известно за олимпиадите на древните гърци, но едва ли има олимпиада в съвремието, в която да не се е разразил някакъв скандал, който да не слиза от страниците на печата и да не е седмици и месеци наред в устата на любителите на най-големите спортни събития.
Започваме с Олимпиадата в Стокхолм, Швеция, от 1912 г. По онова време участие в Олимпийски игри имат само спортисти аматьори. Американецът от индиански произход Джим Торп обира овациите на публиката, като безапелационно грабва златните медали в петобоя и десетобоя. Няколко дни по-късно обаче медалите му внезапно са отнети. Оказва се, че американецът е професионален спортист, макар и да се състезава със спорт, който не е включен в олимпийската програма – бейзбол.
Джим Торп, чиито медали са отнети през 1912 г.,
Торп е дисквалифициран и се връща в родината си без медали. Цели 60 години по-късно, през 1982 г., забраната за участие на профита на Олимпийски игри е отменена и медалите на шампиона са върнати, а рекордите му са признати. Посмъртно обаче, тъй като по това време Джим Торп от 30 години вече е мъртъв.
Шестнадесет години след скандала в Стокхолм следва втори, този път на Олимпиадата в Амстердам. Той е свързан с първото открито колективно бойкотиране на игрите от страна на един отбор. Целият лекоатлетически отбор на Великобритания се отказват от участие, след като вместо обещаните от организаторите десет дисциплини за жени, те се оказват наполовина.
Почти три десетилетия по-късно през 1956 г. е регистриран първият групов международен бойкот, когато Испания, Нидерландия и Швейцария се отказват от участие в Игрите в Мелбърн, Австралия. Протестът им е срещу смазването на народното въстание в Унгария, избухнало срещу комунистическия строй и диктатурата на СССР.
Томи Смит и Джон Карлос изразяват своя протест срещу бедността на тъмнокожото население.
Подобен скандал, но на расова основа, се разгаря и на Игрите в Мексико през 1968 г. Там по време на церемонията на награждаването победителите в спринта на 200 м Томи Смит и Джон Карлос от националния отбор на САЩ вдигат ръка във въздуха в знак на протест срещу расовата дискриминация. Освен това те излизат да получат медалите си боси и без обувки, но с черни чорапи и черни ръкавици, символизиращи бедността и мизерията сред тъмнокожото население в родината им.
Преиграване
Един уникален случай, довел до грандиозен скандал, се разгаря на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. на финала по баскетбол между съставите на САЩ и СССР. Три секунди преди края на мача американците водят с една точка, като резултатът е 50:49. Докато янките вече се готвят да празнуват, в съблекалнята съдията Ригето от Бразилия внезапно спира играта и обявява, че руският треньор е поискал преиграване и затова трите секунди трябвало да се преиграят, като топката е дадена на руснаците. Американците обаче успяват да откраднат топката и отново побеждават. Тогава на терена излиза самият шеф на ФИБА, който също нарежда трето преиграване заради съмнения в точността на часовника. При това трето преиграване руснаците успяват да отбележат две точки и така печелят срещата. В знак на протест американците отказват да се явят на церемонията по награждаването да получат сребърните медали, а ръководството на баскетболната федерация на САЩ определя като подигравка и поръчка с политически характер случилото се.
Скандалите с адрес СССР и САЩ не свършват дотук. В началото на 80-те години на ХХ век двете страни си разменят по един бойкот. През 1980 г. президентът на САЩ Джими Картър заявява, че американските спортисти няма да участват на Олимпиадата в Москва в знак на протест срещу съветското нахлуване в Афганистан. Четири години по-късно пък Съветският съюз връща топката, като бойкотира Олимпийските игри в Лос Анджелис.
Междувременно през 1976 г. на Олимпиадата в Монреал също избухва един скандал. Той не е с политически характер и оттенък и е по-скоро комичен. В центъра му е съветският фехтовач Борис Онишченко, който сам или с чужда помощ успява да настрои рапирата си така, че тя да отчита точка при всяко докосване на противника. Той е разконспириран, след като зумерът му се включва внезапно, без той да е докоснал тялото на противника си.
Наказание
През 1988 г. се провеждат Олимпийските игри в Сеул, Южна Корея. Тя ще се запомни с това, че шампионът на 100 м, обявен за най-бързият мъж на планетата, Бен Джонсън, малко след това е уличен в употреба на допинг. Златният му медал е отнет, а той е наказан още и с лишаване от състезателни права за две години. След завръщането си на пистата обаче Бен отново е хванат с допинг и този път е наказан да не се състезава до края на живота си.
Спринтьорът Бен Джонсън и днес продължава да твърди, че не е употребявал допинг и че е станал жертва на грандиозна манипулация и фалшификация.
Самият състезател през цялото време отрича да е вземал забранени субстанции. Впрочем 30 години след скандала, през 2018 г. вестник „Торонто стар“ сензационно разкрива, че пробите на Бен Джонсън са били фалшифицирани и че той наистина е бил чист. Самият спринтьор заяви, че смята да си иска официално да му бъдат върнати златните медали. Но това така и не се случва. Защото връщането на медалите би било пряко признание, че в света на най-голямото спортно състезание се извършват грандиозни манипулации в полза на определени държави, състезатели и бизнес лобита. В подкрепа на това твърдение е и още един скандал, отново от Сеул 1988. След края на боксовата среща между Рой Джонс от САЩ и представителя на домакините Парк Си Хун съдиите единодушно обявяват за победител корееца, въпреки че той е буквално засипан с удари от американеца. В разгара на скандала, притиснати до стената, съдиите признават, че вечерта преди срещата са били поканени на „неангажираща“ вечеря с представители на домакините. Тази вечеря явно ще е била доста изобилна, тъй като след нея на съдиите някак си сърце не им дало да не дадат победата на корееца.
Иван Георгиев
