Г олемият ни художник Генчо Симеонов, който тези дни се пресели в по-добрия свят на 92 г., е нарисувал най-хубавите си картини, след като е навършил 60 г.
Това е признал самият той пред дъщеря си София, нашата колежка от бизнес отдела.
„Казваше ми и как му идва идеята за дадена творба – както си върви по улицата, и го „удря“ по главата и той започва да я разгадава, все едно някаква магия се върти наоколо. Затова смятам, че и неговите картини трябва да се разгадават. Всяко ъгълче трябва да се разглежда какво представлява, затова е трудно да се опише с една дума какво е изобразено“, споделя София Симеонова.
Тайна
Последната си изложба Генчо Симеонов откри миналата година в галерия „Сердика“ на Женския пазар в столицата, а една от последните му творби е на красива жена в профил. „За пръв път прави подобно нещо, досега не съм виждала такова – стилът на изображението не е типично негов. В единия ъгъл има църква, а в другия червен дявол, който с тризъбец се опитва да нарани жената.
Баща ми казваше, че винаги някой се опитва да нарани красотата. Питахме го коя е дамата от картината, а той с типичния си хумористичен стил отговори: „Една съседка. Но коя – тайна“. През последните 20 г. той изключително много се отдаде на живописта и правеше изложби с по над 20 картини. Някои ги наричат карикатури с маслени бои, но той не го приемаше.
На мен ми е много любима „Добро утро, Утро“. Предимно рисуваше хора, фантастични създания, които като тематика имат връзка с Йеронимус Бош, а като стил напомнят на Марк Шагал“, разказва още наследницата. Художникът обичал да съзерцава отстрани и винаги нещо мислел и премислял, докато наблюдава, затова дъщеря му го нарича тих философ.
Стършел
Преди да се отдаде на живописта, Генчо Симеонов е сред пионерите на родната карикатура. Още през 1967 г. започва работа в „Стършел“, където остава до пенсионирането си в началото на демокрацията. Една от емблематичните му карикатури е от митинг с много хора, на трибуната говори лидер с изцяло боядисана в бяло глава без човешки черти, около него държат плакати на лидера, а хората в публиката са с кофички с боя и четка и си боядисват и те главите. Тя е изложена в къщата на „Стършел“ в Созопол.
„Винаги съм се чудела как са виждали бял свят такива карикатури по време на соца, когато е имало тежка цензура. „Трябва да се овладее езоповският език – казваше той. - Така можеш да кажеш всичко, но по-завоалирано“, казва София Симеонова. Тъй като неговите герои са били все с големи криви носове и много приличали на Тодор Живков, бившият главен редактор на „Стършел“ Христо Пелитев му казвал: „Генчо, моля ти се, слагай им по един мустак на тия, че не искам да ме викат да се обяснявам“. Малките му хитрини били покрай империалистите да рисува и другите неща точно по Езоповски, затова най-много отнасял мъмрене, но никога нещо по-сериозно.
Сако от велур
Малцина знаят, че сакото от велур на Генчо Симеонов е провокирало незабравимия сатирик Станислав Стратиев да напише едноименната пиеса. Приятели и колеги се събирали в несъществуващата днес сладкарница „Феята“ на Цариградско шосе. Художникът за пръв път обличал сако от велур, ушито му на Женския пазар. Докато се майтапили, Станко слушал и се вдъхновявал за бъдещата творба.
Художникът е илюстрирал доста книги, правил е анимационни филми, най-известният от които е „Опера за един лешник“ от 1974 г. Според него картините живеят живот само когато са закачени на стената. На въпроса на дъщеря си, когато била малка, как е възможно хората да харесват съвременно изкуство като на Пикасо той отговарял: „Когато един художник е овладял формата, той вече може и да я пречупи“. Обожавал разказите на Рей Бредбъри, особено препоръчвал „Гръмна гръм“, а любимите му книги са „Златният телец“ и „12-те стола“.
Лула
Генчо Симеонов е роден в село Челопечене, в семейството на селски бизнесмен. Казва, че се е родил два пъти – първо 1930 г., но не го записали веднага, а изчакали да оцелее цяла година, тъй като по онова време детската смъртност била висока и не се знаело дали ще оживее. За второто си раждане, този път на творец, приема 1952 г., когато вестник „Вечерни новини“ публикува първата му карикатура.
„Разказваше ни как в училището първо са дошли немците, а след това руснаците по време на Втората световна война. Спомняше си как е хвърлил в локва фуражката на командира на германците и заради това изял много бой. Смееше се, че затова е останал нисичък на ръст, само 164 см. Голям играч беше на табла, много обичаше да си пали лулата, затова в дрехите за изпращането му сложихме любимата му лула“, разказа още София Симеонова.
Синът му го наследи в анимацията
Синът на Генчо Симеонов – Емил Симеонов, го наследи в професията. Той е завършил анимация при Доньо Донев, след което е започнал работа в киноцентъра в Бояна. В едно списание за анимация вижда обява, че студиото на Стивън Спилбърг „Амблин Ентъртейнмънт“ търси да назначи аниматори. Без да знае език, кандидатства и го приемат. В зората на демокрацията заминава за Англия, където работи 5 г.
Бащата на „Джурасик парк“ заедно с колегите си Дейвид Гефън и Джефри Катценбърг, който идва от „Дисни“, отварят студио в Америка - „Дрийм уъркс“, където българинът се прехвърля и работи по някои от най-касовите филмови хитове като „Трансформърс“, „Златният компас“ - спечелил „Оскар“, „Спайдърмен“, „Отмъстителите“ и много други. Освен това е работил в Япония, Канада, Чехия. Макар анимацията му да няма нищо общо с неговите карикатури, Генчо Симеонов се гордеел с работата на сина си и бил щастлив, че наследникът му продължава неговия творчески път.
Лео Богдановски
