Г олемият български карикатурист Генчо Симеонов реди 33 картини, нарисувани през последните 10 години.
Изложба живопис с произведения, вдъхновени от детството в България. Експозицията „Вселената на Генчо Симеонов“ се открива на 1 август в галерия „Сердика“, съобщават
домакините, които са организатори на събитието заедно със секция „Карикатура“ на Съюза на българските художници (СБХ).
Разлика
„Най-добрите ми картини са рисувани от 60- до 70-, 70 и няколкогодишна възраст. Това е периодът, в който съм рисувал, без да мисля. Просто ми идва идея... сама, както
си вървя, ме удря по главата някаква хубава идея и почвам да я разгадавам. Все едно някаква магия се върти наоколо...“, сподели пред „Телеграф“ Симеонов и допълни:
„За разликата между карикатурата и живописта - карикатурата много често засяга една, две, най-много три личности. Следи кой какво прави, какво греши. Докато такива неща не се изискват в живописта, тя не е за тази
цел.
Живописта ползва бои, композиции, целта й е да се харесва на публиката, на всеки, който гледа платната.
Докато някой може да не се интересува от карикатурата, щом не го засяга него и може да я отмине. А в картината може да види и себе си, своето усещане за красота, живопис... и ще се спре да гледа, да се радва. Карикатурата пък може да бъде защитник, но и обратното - да бъде разобличител, да гони лошото“.
Вселени
„В природата има много вселени, светове, паралелни или меридианни, напоследък се появиха и диагонални, хибридни и пр. Но за нас, българите, има един различен
свят, една цяла и завършена вселена от нашето измислено и вълшебно детство, в която нищо не липсва и всичкото не се прекланя през физичните закони“, коментира кураторът на изложбата Валери Александров.
По думите му в изложбата няма сиво, грозно, лошо и опасно. Във „Вселената на Генчо Симеонов“ цари веселие и безкрайна безоблачност, казва той. В изложбата не се виждат униформи, оръдия или гробищни паркове. „За разлика от нас - той отваря прозорчето, разперва ръце и полита с четка в ръка под небето на човешката комедия, под цирковия купол на детството, в небе без навигация и гравитация, без
светкавици и гръмотевици, без взривовете на раждащите се звезди или тихия терор до смърт на черните дупки“, казва още Валери Александров.
Това е той!
Генчо Симеонов е роден в село Челопечене през 1931 г. След като завършва в първия випуск на Художествената гимназия в София, продължава своето развитие в Художествената академия, специалност „Илюстрация и художествено оформление на книгата” при проф. Илия Бешков. От 1967 г. работи във в. „Стършел" и публикува свои творби в периодичния печат. Автор е на няколко самостоятелни изложби, на които показва основно карикатури и рисунки, а след 2011 г. посвещава творчеството си на живопис, с която е сравнително малко познат. Симеонов живее и твори в София.
Елизабет Методиева
