Г олемият Васил Михайлов направи 85. Юбилеят на един от най-обичаните български актьори премина тихо, без фанфари. Но той е и ще бъде символ на българщината. Пожелаваме му го още много години.
Прочул се с много роли в театъра и киното, както и със знаковия образ на Капитан Петко войвода, той показа, че всеки българин трябва да помни корените си, да се гордее с бита и традициите на народа си и никога да не забравя българския дух. Заветът към младите, вечно бързащи хора е да им припомним кои сме ние и откъде идваме, коментира Васил Михайлов.
Когато бил депутат, избирателите му казвали: “Дай една снимка, че повече няма да те видим!”, спомня си Васил Михайлов в едно интервю. И добавя, че те са искали само път и вода. Сеща се и за едно негово изказване като политик, което било манипулирано по телевизията и му се обадили хора от чужбина да го питат защо говори глупости. И на мен са ми предлагали да съм министър.
Според него политиката не е за хората на изкуството. И той лично не би повторил тази роля. Въпреки това си има своите убеждения. Става член на БКП още на 19-годишна възраст.
"Аз съм ляв по убеждение, но не съм бил член на БСП. Като бях депутат, Мони Паси ми казваше: "Вие, левите, се борите да няма бедни, а ние, десните, се борим всички да бъдат богати." И сега, колкото пъти го видя, го питам: "Мони, какво става с оня въпрос, бе? Кога ще станем всички богати?" Някои забогатяха, но всички богати няма да станем. И все ми се иска да кажа на бъдещите управляващи: "Хора, ние ви избираме, за да правите закони, правила, система, по която да работим и живеем, да развиваме икономиката. Вие сте там за това, а не да ми се явявате всеки ден по телевизията и да ми давате акъл как да живея", споделя Михайлов. Според него депутатите ще започнат да работят, когато изравнят заплатите им със средната за страната. "Тогава ще искат да работят, за да си ги вдигнат", смята екранният Петко войвода.
След 10 ноември не изневери на левите си убеждения, подобно на мнозина свои колеги, и бе избран за народен представител във Великото народно събрание. Заедно с Нешка Робева, Светлин Русев и покойния владика Панкратий, Васил Михайлов се отказва от високата си депутатска заплата с мотива, че продължава да работи в професионалната си сфера.
Извинение
„Искам да се извиня на хората, че като депутат подписах конституция, която не гарантира демокрацията. Звучи профански, но ние сме лидерска демокрация на изпълнителната власт. Като приказката за каруцата и коня. Защото какво значи демокрация? Ред, зачитане на законността, на мнението на другия. А в момента никой, дори и самите управници, които създават законите, не ги спазват. Значи по тази тема въобще няма място за анализ. Трябва да имаме по-строги закони, докато се оправи обществото“ - само великите могат да направят такова признание.
Семейство
И двамата му братя умират в казармата през две години - 1946 и 1948 г.
„Буйни бяха, единият отива да се къпе в Марица, скача от високо и се забива долу в пясъка. Живя няколко месеца парализиран и почина. Другият ни казаха, че се е самоубил, но той е ударен в корема. Заклевахме се с един приятел да открием кой го е самоубил, но не ми стигна един живот да го намеря“, споделя пред журналисти актьорът.
Работил като шлосер-матричар в завод “Светлина”, Стара Загора. През 1964 г. завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Назначават го назначават за директор в Хасковския драматичен театър. Известен с много роли в българския театър и кино, както и със знаковия образ на Капитан Петко войвода, той показа, че всеки българин трябва да помни корените си, да се гордее с бита и традициите на народа си и никога да не забравя българския дух.
Снимал се е в още 85 филма, които заедно с Григор Вачков и Стефан Данаилов го нареждат в златната тройка на българското кино. “С дъх на бадеми”, “По дирята на безследно изчезналите”, “Хан Аспарух”, “Златният век”, “Дом за нашите деца”, “Маргарит и Маргарита” са само шепа заглавия от безкрайно дългата му филмография. Театралите пък не могат да забравят неговия Дантон в спектакъла на Анджей Вайда. Казва, че Вайда работи като с китайска игла. Толерира актьора и той се хвърля с всички сили и умения. После Вайда го намества, а актьорът живее със самочувствието, че сам е направил всичко. Ако режисьорът ми позволи - признава Васил Михайлов, - обичам да работя, леко глезейки се. Това ми създава самочувствие и радост. Заветът към младите, вечно бързащи хора е да им припомним кои сме ние и от къде идваме, коментира Васил Михайлов.
Зорба
Всеки си има Бог и любов, казва Михайлов, цитирайки Казандзакис. Ако съжалява за нещо, то е, че не е изиграл Зорба.
* По материала работи Цвета Дилова
