Б езпрецедентната провокация на скопските властници, които спряха на границата евродепутата Андрей Ковачев и делегация, за да не участват в панихидата в памет на българските воини, загинали в Междусъюзническата и Първата световна войни, озадачи мнозина както у нас, така и в Брюксел.
Делегацията бе тръгнала на път към единственото ни запазено българско военно гробище в С. Македония в Ново село край Струмица. В него са погребани 71 офицери, подофицери и войници, загинали през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Воините са служили в Единадесета пехотна македонска дивизия под командването на генерал Кръстьо Златарев от Охрид и Втора пехотна тракийска дивизия.
Повечето от загиналите най-вече в битката за Криволак от юни 1913 г. са родом от различни части на днешна България. Петнадесет са от села и градове в днешна Северна Македония - двама са от самото Ново село. Трима са от Егейска Македония, двама от Западните покрайнини, по един от Източна Тракия, Косово и Добруджа.
Пленник
В гробището е погребан и един сръбски пленник, а по-късно и двама сръбски жандармеристи. Това е използвано през 1966 година от тогавашния кмет на селото, който го обявява за сръбско и го спасява от планираното унищожение на всички български военни гробища. В централната част е бил издигнат общ паметник от камък с изсечен кръст за храброст и надпис „Българио, за тебе тѣ умрѣха“. През годините първоначалните циментови кръстове и централният паметник са унищожени.
Възстановяване
През 2004 година смели местни българи уведомяват директора на Националния исторически музей в София Божидар Димитров, а президентът Георги Първанов оказва политическа подкрепа за възстановяване на гробището. Сдружение „Плиска“ изработва от мрамор нови кръстове, точни копия на оригиналните. На 19 октомври 2006 година е получено официално разрешение и възстановяването започва. Средствата са осигурени от Милен Врабевски и Фондация „Българска памет“.
С подкрепата на местни жители изоставеното военно гробище се превръща в мемориален военен комплекс. На 4 ноември 2006 година, Архангелова Задушница, в обновеното военно гробище са изпълнени военна и религиозна церемония за отдаване на почит на загиналите български воини. Оттогава всяка година на 6 май - Деня на храбростта и на Архангелова Задушница, се отслужва панихида в памет на погребаните тук български воини, загинали в Междусъюзническата и Първата световна война.
Доброволци
За рождена дата на Македоно-Одринското опълчение се счита 23 септември 1912 година. Доброволците, записали се тогава, възлизат на внушителните 14 670 воини. Освен тракийски и македонски българи в състава на Опълчението влизат и такива от Северна Добруджа и Поморавието.
Две години след края на Междусъюзническата война България се включва в Първата световна война. Първоначалната идея е 25 000 души – бежанци от Македония, да организират въстание в окупираната от сърбите Вардарска Македония. Трябва да се докаже пред света справедливостта на българската кауза. В новата войскова част се записват 34 645 войници, като тя вече носи и ново име – Единадесета пехотна македонска дивизия. Почти всички офицери в дивизията са от Македония, а сред тях ярко се откроява името на подполковник Борис Дрангов. Командир на дивизията е генерал Кръстю Златарев, родом от Охрид. Част от Единадесета пехотна македонска дивизия участва в прочутата Дойранска епопея, както и в битката при Криволак.
За героизма на дойранци, за победите при Завоя на Черна, Одрин и Чаталджа, за Първа конна дивизия и нейния поход в Добруджа през 1916 година са изписани хиляди страници. Недостатъчно разказани остават трагичните и величави дни от лятото на 1913 година. Макар и загубена, Междусъюзническата война е пълна с примери за безкрайната смелост и нечовешки здравата воля на българския войник.
Героизъм
Една от най-героичните победи на българското оръжие в Междусъюзническата война е битката при Криволак.
Съгласно оперативния план Четвърта армия трябва да настъпи по целия си фронт и да притисне Трета армия на сръбската войска. Втора дивизия на полковник Димитър Гешев получава задача да превземе железопътните станции при селата Криволак и Удово. Станция Удово е заета без бой от Втора бригада на тракийци (27-и и 28-и пехотни полкове) още на 17 юни вечерта, докато 49-и и 50-и полк водят тежък бой с укрепен сръбски полк, охраняващ кота 895, на път за Удово. След като с умел маньовър сръбската част е обходена от нашите войски, тя се оттегля с паническо бягство.
На 18 юни сутринта командването на Четвърта армия нарежда на 27-и, 28-и и 49-и пехотни полкове с придадената им артилерия да се насочат към станция Криволак, където те пристигат в следобедните часове на следващия ден.
Първоначално сръбското командване отхвърля исканото примирие, но осъзнавайки тежестта на своето положение, сърбите пред фронта на Втора пехотна дивизия приемат предложението за примирие.
Българското настъпление продължава. Срещу дивизията на полковник Гешев е добре укрепената позиция на Орло баир край Криволак, заета от Тимошката дивизия. Позицията им е естествено защитена, стръмни склонове и сипеи са само част от препятствията. Високо на склона има изкопани четири реда окопи, здраво иззидани бойници, площадки за артилерията. Позицията си сърбите укрепват и подобряват с месеци, а и вече са получили подкрепления.
Привечер на 19 юни чепинци и стремци атакуват противника на височините край селата Пепелище и Криволак. Пленени са 700 сръбски войници. Не им помагат и подкрепленията, които сърбите получават – 4 батальона не успяват да се повлияят на изхода на боя.
Командирът на първа дружина на Чепинския полк майор Йорданов повежда лично войниците си с „Ура!“ и под звуците на „Шуми Марица“ чепинци и стремци се понасят в атака „На нож!“. Сръбските войски са пометени и бягат в безредие през Вардар. В този бой двата български полка дават свидни жертви – 450 души убити и ранени.
Чепинци превземат сръбските позиции и на Орло баир с викове „Ура!“ и „На нож!“. Последната схватка е дадена при оръдията на върха, с пълна победа на българите. Боят приключва призори на 21 юни 1913 година, като Орло баир е превзет. В плен попадат 35 сръбски офицери, 4000 войници, 27 оръдия, 6 картечници и обозите на два сръбски полка. Загубите на атакуващите български полкове са тежки - те губят 28 офицери и 1531 войници убити, ранени и безследно изчезнали.
Как да стигнете дотам
Преминавайки през ГКПП Златарево, продължавате около 25 км към Ново село, което вече е квартал на Струмица. В центъра му се вижда табела за водопада при Колешино, след която завивате наляво. Стигате до входа на селското гробище, като военният мемориал е от лявата му страна.
Румен Жерев
