Щ уката според познавачите е водният хищник, който е най-висока атестация в майсторското свидетелство на запалените риболовци.
С откриването на сезона започва и походът по бреговете на водоеми, в които ловува и тази потайна и свирепа риба. Най-едрите екземпляри със зъбатата си паст и неутолимия си апетит са заслужили прозвището крокодили на нашенските водоеми.
Местообитания
Щуките в малките водоеми обикновено имат постоянни местообитания, докато тези в големите се движат след ятата малки рибки. Задържат се предимно там, където имат възможности за укриване (корени, надвиснали брегове, мостове, дървета във водата, тръстикови ивици, водни лилии и т.н.). Обикновено предпочитат местата, които се обитават от рибите, които ловуват. Затова си заслужава преди риболов да се захрани с подходяща за дребна риба захранка.
Щуките предпочитат да ловуват в сянка или поне откъм сянката, която използват за прикритие. При ярка слънчева светлина и бистра вода те се притаяват във водната растителност или стоят под осигуряващи сянка листа на водни растения или клони. Те се измъкват от своите скривалища едва привечер или рано сутринта. Вечерно време се изтеглят надълбоко. При мрачно време и непрозрачна вода щуките са активни през целия ден.
Щуките обичат да стоят под ръбове на тераси, където дебнат рибите, които се придвижват от плитката към дълбоката вода. Затова, ако е възможно, примамката трябва да се подава от плиткото към дълбокото, а не обратно.
Надълбоко
В разгара на лятото, когато водата е много топла през деня, щуките се държат надълбоко - на 3-4 метра дълбочина, и едва на смрачаване отиват на лов в по-плитка вода на 1-2 метра дълбочина. По-малките екземпляри се придържат плътно под повърхността на водата в гъстата растителност, където са защитени от атаките на своите по-големи събратя.
В повечето случаи щуките стоят в средните слоеве на водата и атакуват по посока на нейната повърхност. Старите женски щуки обикновено стоят по-дълбоко от мъжкарите и са по-малко подвижни от тях. На изгрев-слънце някои щуки стоят непосредствено под повърхността на водата, за да се стоплят.
През есента щуките се намират на около 50 см над дъното. Когато настъпят първите нощни застудявания, те отиват плътно до дъното. Убежищата на речните щуки през есента се намират в близост до брега. Малко след смрачаване обаче, те се изтеглят в средата на реката, защото малките рибки се намират точно там. Много добър успех при това положение може да се постигне с мъртва рибка за стръв, подадена на дъно в средата на реката. Пребиваването на щуките на това място трае обаче само половин час, след което те отново се завръщат в своите укрития до брега.
Хайвер
Когато при силен вятър в езерата вълните завихрят пясък и тиня край брега и по този начин се замъти водата, щуките се изтеглят навътре от брега, докато водата се избистри. По време и след хвърляне на хайвера (март до средата на юни), докато водата се затопли повече от 6 градуса, щуките са най-активни, те се движат възбудени наоколо и през този период изяждат почти половината от годишната си дажба. През лятото щуките стават по-спокойни, тъй като през този сезон има достатъчно храна. При прииждане на водата щуките се придържат в тихи места. При този случай за ловене се използва мъртва рибка, която се влачи с бавно темпо по дъното.
Рекордът е хищник с тегло 25,340 кг
Най-вероятно българският национален рекорд за щука принадлежи на Петър Филипов – преди пет години той улавя в запазен в тайна водоем у нас хищник с тегло 25,340 кг! Щуката се хваща на самоделна дървена примамка от типа „джърк“, само опашката й е широка 35 см, на дължина е колкото самия рибар, а възрастта й според специалисти възлиза на около 60-70 години, което едва ли е възможно!
Щуката се среща почти навсякъде – в Азия, Америка и Европа. Достига над 150 см дължина на тялото и тегло до 20 кг, но има сведения и за значително по-едри екземпляри. Официалният рекорд е 25 кг и е поставен в езеро Греферн, Германия. Женските са обикновено доста по-едри от мъжките на една и съща възраст. Според други сведения те могат да достигнат 1,8 метра дължина, тегло до 32 килограма и да живеят до 30 г. Има и невероятни легенди - през 1497 г. най-голямата щука в света, разправят, била уловена в Померания - дължина 5,5 метра, тегло 140 килограма и възраст 270 г. Като че по-достоверни са сведенията за щука, уловена в езеро в Подмосковието през 1794 г. с дължина 2 м и тегло 60 кг. Пак в Русия е поставен световният рекорд през 1930 г. на езерото Илмен – щука с тегло 35 кг и дължина 1,9 м. Сред рекордьорите се нареди и руският президент Владимир Путин – по време на почивката си в Тува той успя да хване 21 кг екземпляр.
Всъщност никой не може да каже кой рекорд е реален и достоверен. За официален се приема постижението на Арно Вилхелм, който хваща щука с тегло 30,50 кг и дължина 146 см на водоем в Данщад, Германия, през 1983 г.
Йото Пацов
