- Архимандрит Януарий, носите нетрадиционно име за нашите ширини, съвпадащо с първия месец от годината. Каква е неговата история?
- Името принадлежи на Св. Януарий - един от ранните мъченици на Църквата. Той е бил епископ в Италийската област, където е проповядвал Христа. По времето на едно от най-яростните гонения на Диоклециан през IV век Св. Януарий е пострадал мъченически за своята вяра. Негови мощи се пазят днес в Неапол в базиликата „Сан Дженаро“ (Св. Януарий на италиански език). Рио де Жанейро е кръстен на него, и аз също (смее се).
При мен в манастира се съхраняват мощи на този светец. Има и в Шипческия манастир, в Свиленград в храма „Св. Иван Рилски“ има икона с вградена частица от мъченика.
Всъщност това е името, което съм приел, когато станах монах. Традицията на църквата е да се запази първата буква от светското име. Понеже аз се казвам Янко, Старозагорският митрополит Галактион при моето монашеско подстрижение ми даде името на този светец. Аз самият бях изненадан, тъй като дотогава не го бях чувал, въпреки че съм завършил семинария и богословие.
- През този месец има много християнски именни дни, но в наше време децата все повече се кръщават на футболисти, певци, актьори като Роналдо, Азис и др. Как гледате на тази мода?
- Тази мода като всяка друга ще отмине във времето. По принцип в Църквата няма някакво правило, което да посочва как да бъде кръстено детето. Родителите избират имената на своите наследници, но като православни християни знаем, че е хубаво детето да се кръсти на даден светия. И той да бъде за него през живота му молител и ходатай пред Божия престол и закрилник. Въпреки че Божията Благодат се проявява във всяко едно име, стига човекът да живее богоугодно и да спазва всички повели на Господ Иисус Христос. За това казваме, че човекът освещава името, а не името – човека.
- Монахинята писател Валентина Друмева казваше, че е най-добре детето да си има духовен закрилник, като се кръсти на светия. Но ако вече момчето или момичето е получило някое нехристиянско, екзотично име, какво може да се направи?
- Модернизми има всякакви - няма как да избягаме от времето, в което живеем. И все пак практиката показва, че има различни схващания по този въпрос в различните части на България. Ако детето си няма имен светец, т.е. името му не се свързва с определен светия, на някои места е прието да се отиде в църква и там свещеникът да каже например: „Св. Иван Рилски ще бъде твоят небесен покровител“. И оттука нaсетне семействoто започва да почита избрания светец за небесен духовен покровител на този човек. От друга страна обаче, доста от модерните имена, макар и попроменени, все пак съдържат корен от името някой светия или църковно събитие. Подобно на Анастасий – имаме мъченица Св. Анастасия, но самата думата значи и Възкресение.
- Защо в православието се почита не толкова рождението, а смъртта на човека?
- Ние по православному го наричаме успение. Това е църковно-славянски термин, който показва, че човекът не е умрял, а е просто заспал и е отишъл при Господа. За всички християни смъртта е едно отхождане от този земен свят и преминаване в един вечен живот. Реално ние променяме нашето физическо състояние в духовно, при което човек никога не умира, а си остава жив в божиите обятия.
- В Искрецкия манастир имате уникален баптистерий, бихте ли разказали повече за него и действащ ли е в момента?
- Той е уникален, рядко се среща, дори в пределите на България мисля, че няма друг манастир, в който да е запазен баптистериум с основи и зидове от X-XI век. Оттогава датира и Искрецкият манастир. В древността баптистериумите са били характерни само за епископските катедри, понеже в ранната църква само епископите са извършвали тайнството Кръщение. Разбира се, този баптистериум е претърпял през времето промени. Обновен е в първата половина на XVIII век. Тогава вътре в центъра на пространството се появява купел, издялан от камък. Това е елемент, характерен за Късното Средновековие, който реално замества басейните, в които дотогава са потапяли децата. В момента не кръщаваме там, защото, първо, пространството е по-тясно и, второ, предстои да бъде направена реставрация на стенописите. За дълъг период манастирът е бил изоставен, което е дало отражение върху всичко.
- А кога манастирът е основан и кога е започнало запустението, за което споменахте?
- Реално то започва през 1949 г. в периода на комунистическия атеистичен режим, когато манастирът е затворен. Що касае основаването му, то един ктиторски надпис ни препраща към 1110 г.
Голямо събитие се случва през 1908 г., когато манастирът дарява целия си имот над 450 декара – гори, ливади, градини за построяването на белодробна болница „Цар Фердинанд I“ , която и до днес съществува. Построяването на самата сграда се финансира лично от монарха.
- Наистина ли въздухът във вашата обител е толкова чист, че Фердинанд е идвал лично навремето?
- Царят сформира една комисия, която обикаля цяла България в търсенето на най-доброто място за построяването на белодробен център. И всъщност се оказва, че на територията на манастира въздухът и въобще климатът са много благоприятни за лечението на този род заболявания. Мисля, че втората жена на царя, Елеонора, е страдала от такива проблеми. Тя е една от великите благодетелки на България, основател е на Червения кръст, въобще за нея много може да се говори.
- Обителта е доста стара, в какво състояние са фреските й?
- В храма има три слоя зография. Най-старият е от 1602 г. и се приписва на Св. Пимен Зографски. Другите са от периода на Възраждането. Има само един фрагмент, който е цокълна украса, която се счита, че е от първия храм. Притворната част е от XIX век. Стенописите там са дело на майстори от близкото село Брезе.
През 2019 г. направихме първи етап на реставрация. Имаме изготвен и европейски проект, но кога ще се случи, е Божа работа.
- Какви светини пази под покрива си Искрецкият манастир?
- Имаме мощи на доста светци, както и парче от животворящия Кръст Господен. В момента събираме средства за изработка на точно копие на иконата Христос Пантократор. Това правим по примера от края на миналата година, когато с благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит изписахме икона – точно копие на Св. Богородица Бачковска. Всички знаем за застъпничеството на Божията майка пред Божия престол, а Св. Богородица е покровителка и на нашата обител. Може би за това вече имаме доста свидетелства за нейната помощ и присъствие. Това го усещам не само аз, а и хората, които идват. Който е дошъл тук с молитвени искания, с надежда и упование за някоя болежка или проблем, винаги е получил отклик, защита и закрила. Това ме вдъхновява и мен, че Богородица чува молитвите ни и Бог снизхожда толкова осезателно в това свещено място. А относно случаите на небесна помощ, избягвам да ги споменавам конкретно. Не бих желал хората да търсят само личбите. Защото чудо с всеки може да се случи, стига той да се оповава на Бога, Св. Богородица и светиите.
- Коя е пътеката, отвела ви в храма?
- Както казва и светото писание „не Вие мене избрахте, Аз вас избрах“. Така че Бог ни отвежда в храма – това е безспорно. Аз самият съм тръгнал от малък по този път. Родом съм от Пловдивския край, от село Дълбок извор. Моите баба и дядо бяха основоположниците на тази моя вяра – водеха ме по църкви и манастири. След това отидох в Духовната семинария, където се формираха моите възгледи. И Бог ме призова да му служа по някакъв начин, дай Боже да е достойно служението ми.
- Срещате се ежедневно и с мъките, и с радостите на хората, бихте ли разказали някой случай от вашата духовна практика – ваши колеги свещеници сполучливо започнаха да ги вплитат в християнски разкази?
- Щом имат желание, няма лошо, това пък може да насърчи и укрепи вярата на хората. На всеки един духовник му се случват тези неща, защото ние сме призвани да споделим и радостта на хората и да бъдем утеха в тяхната скръб. Кръщаваме техните деца, венчаваме ги, участваме в техните тържества, но сме до тях и когато изгубят свой близък или самите те се споминат. Като цяло краят на пътя на всеки е един и същ - и на богатия, и на бедния.
- Християните вярват в отвъдния свят. Това не е ли едно утешение за роднините при загуба на близък човек, че той ще продължи да съществува, макар и в друга форма?
- Разбира се, това е нашата надежда, че в един момент ние ще се срещнем с Бога, в който вярваме и на комуто служим. В молитвените последования и в божествената св. литургия всички се молим да срещнем Бога в дадено време и да дадем добър отговор пред неговото страшно Съдилище, когато дойде при Второто пришествие. Чрез молитвите си Църквата (не като институция, а като общество от вярващи) може да промени задгробната участ на даден човек. Ето защо е хубаво да се молим не само за живите, но и за мъртвите. След като починем, ние нямаме възможност да се поправим, да се покаем, да променим нашето битие, но това е във възможностите на църквата Христова да моли за опрощение на греховете, което да промени и нашата участ в Отвъдното. За това нека не чакаме края на света, каквито теории и пророчества има, а да гледаме към края на нашия живот и да живеем според Божиите повели и тайнства. Само така ще заслужим вечния живот.
Кой е той:
Архимандрит Януарий е игумен на древния и приказно красив Искрецки манастир „Успение Богородично“.
Преди това е ръководил Шипченския манастир „Рождество Христово“, бил е и предстоятел на църквата "Св. Йоан Рилски Чудотворец” в Свиленград.
В храмовете, където е служил, духовникът винаги е носил и мощи на своя светец покровител Св. Януарий.
Разговаряме с клирика за името му, за модата да се кръщават деца на певци и спортисти, както и за историята, знаменията и чудесата, случващи се в искрецката обител.
Любомир Старидолски
