Н а 11 ноември Българската православна църква тачи паметта на Свети Мина. По този повод потърсихме отец Борис Петров - и.д. игумен на Обрадовския манастир в София. Обителта също носи името на светеца, а в нея се съхранява една от най-чудотворните икони на мъченика, известна вече в цял свят.
- Отец Петров, защо Свети Мина е толкова почитан в България?
- Свети Мина е популярен не само в България, но и в целия православен свят. Но настина у нас като че ли е един от най-любимите на хората светци, защото молитвите за негово застъпничество пред Бога се сбъдват бързо и помагат за всички видове болести. Той е още закрилник на семейството, на бездомните и страдащите. А нашият манастир е известен най-вече заради чудотворната икона на Светеца.
- Какво се знае за нейната история и как реликвата е дошла във вашата обител?
- Чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина е нарисувана от руския художник Михаил Малецки. Донесена е в манастира в началото на 1950 г. Свети Мина се е явил в сън на художника, като е пожелал да бъде нарисуван. Малецки е бил светски художник и не се е занимавал с църковна иконопис, затова от начало не е обърнал внимание на съня, но той се е повторил и потретил. Човекът тогава разбрал, че действително трябва да нарисува светеца. А той в съня е пожелал да го изобрази и после да отнесе иконата му в Обрадовския манастир в София. Художникът даже не е знаел къде се намира манастирът. Наложило се е да разпитва хората на Женския пазар в София, от където го упътили. Донасянето на иконата в манастира съвпаднало с деня на честванията на Свети Великомъченик Мина на 11 ноември, без художникът да знае, че това е празникът на светеца.
Още с донасянето на иконата в манастира тя проявява дар на чудотворство, сляпо дете е прогледнало още на момента. Чудотворството на иконата е продължило през годините и в днешно време.
- За какво се молят миряните?
- Всеки се моли според нуждата си, но най-вече за изцеление. Хора, от които самите лекуващи лекари както се казва са вдигнали ръце и сами са ги посъветвали да дойдат да се помолят пред иконата на Свети Мина, са получили това чудесно изцеление, потвърдено и от докторите после. Бездетни семейства след молитва пред чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина се сдобиват с желаната от тях рожба. Млади хора пък, които не намират подходящия спътник в живота си, светията по неговото застъпничество посочва подходящия за венчавка човек. Множество са чудесата, които върши Свети Великомъченик Мина, разбира се, след усърдна молитва от страна на хората, произлизаща от дълбочината на сърцето, с истинска вяра. Радостното е, че има и много молитви, които се отправят от благодарност. Много хора, когато получат помощта от светията и благодатта на Бога, след това идват бързо да благодарят.
- Манастирите са място и където хората търсят просто душевен покой...
- Това е така. Много от посетителите на манастира разказват, че след като си тръгнат след молитва, се чувстват много положително настроени и с мир в душата. Това е така, защото там, където присъства благодатта на Бога, е нормално хората да почувстват спокойствие и да си тръгват окрилени. Всеки един храм, който е посветен на Бога и се отправят молитви, човек трябва да почувства това нещо.
- Как гледате на вярването, че на чудотворната икона на Свети Мина трябва да се поставят стотинки и ако стотинката се залепи, молитвата е чута, ако падне - не е?
- Това е суеверие противно на вярата. То ни отдалечава от Бога, а не ни доближава. Когато пристъпваме пред Чудотворния образ на Свети Мина или пред която и да е друга икона, молитвата ни трябва да е осъзната, от дълбочината на сърцето, с искрена вяра в това, че заради молитвите на светците, които са изобразени на светите икони, Бог чува и нашата молба и ако тя е разумна, водеща към спасение, а не само някакъв житейски каприз, то тя ще бъде чута.
- От кога съществува манастирът?
- Според легендите Обрадовският манастир "Свети Мина" е основан през късноримската епоха. През XII вeк на това място е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, посветени на Светите апостоли Петър и Павел, на Свети Николай, на Светите Козма и Дамян и др., множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Атон. През Средновековието манастирът е част от Софийската Мала Света гора. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца воин Мина остава. През 1927 г. около Кръстовден селяни от Обрадовци, които разхождали добитъка си, видели, че животните започнали да изриват керемиди, тухли и други камъни на мястото на стария манастир. Затова решили да разровят останките по-надълбоко и намерили основите на стара църква. Близо до олтара открили малко бунарче, иззидано с камъни, от което бликала вода. Това най-вероятно е било аязмото на манастира. Другите предмети, изровени от хората, били дискос, който в момента се съхранява в църковно-историческия музей на Светия синод, и горната част на кадилница. Мълвата за откриването на единствения манастир, посветен на Свети Мина в България, пропътувала бързо и скоро към святото място започнали да се стичат хора от всички краища на страната. Те помогнали за възстановяването на обителта. Събраните средства веднага са вложени в изграждането на дървен олтар с икони, който просъществувал до 1942 г. През 1942 г. църковното настоятелство на тогавашното село Обрадовци взело решение за изграждането на нов храм. Положени били основите на сегашната църква. Манастирът става девически след възстановяването си през 1945 г. Първа игумения станала монахиня Анисия, която била от руски произход. През 2003 г. е починала последната монахиня сестра Злата.
Самата църква била осветена на 21 октомври 1945 г. Иконите на олтара са изрисувани от проф. Георги Богданов, а самият олтар е резбован от двама майстори от София - Мирчо Радулов и Коста Диноев. Всички предмети от интериора му – съдове, полилеи, икони, килими и др., са дарени от миряните. Дванадесет години по-късно е осветен нов параклис, посветен на светите безсребреници Козма и Дамян, тъй като така се казвал един от параклисите, съществувал според легендите тук. В олтара му е вградено аязмото, иззидано с камъни, и от него с помпа се подава вода. Друг параклис е построен в чест на светите апостоли Петър и Павел. Желанието на поклонници и вярващи е да се възстанови съществувалият през ХІ в. манастирски комплекс с 40 параклиса.
- А как се готвите за предстоящия празник?
- Той е на 11 ноември и го отбелязваме тържествено независимо какъв ден от седмицата се пада. Богослужението ще оглави Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Негово Светейшество патриарх Неофит, който е и Софийски митрополит. Както винаги ще направим курбан.
- По-религиозни ли станаха хората според вас?
- Това е сложен въпрос. Религиозното чувство у всеки човек е заложено от Бога. Дали ще се развива или не, зависи от него, от неговия свободен избор. Но в момент на скръб, изпитания и трудности, хората по-често се сещат за Създателя.
- Все по-често ставаме свидетели на агресия, включително и между деца, за пияни и дрогирани шофьори, предизвикали катастрофи с фатален изход. На какво се дължи този упадък на нравите, отче?
- Всички тези състояния – пиянство, агресия, наркоманията, която наистина напоследък взема застрашителни размери, са резултат на отдалечаваното на хората от Бога. Но ако от малки те бъдат възпитавани в християнската вяра и добродетели, в голяма степен всичко това би се ограничило. И за това трябва да работят и политиците, и обществото като цяло, но най-вече родителите.
- Чувства ли се тревога сред миряните заради войната в Украйна?
- Хората споделят в разговори с мене притеснение, че може да бъдем по някакъв начин и ние засегнати. И това е естествено – войната е едно голямо зло, носещо само смърт и страдания. Затова и Църквата се моли за мир по света.
