Н а 17 септември имен ден празнуват около 107 000 българи. Тогава Източноправославната църква почита християнската светица София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов. Празник има и българската столица, чийто патрон е светицата.
Щит
Според духовници иконата й носи благополучие, добро и сплотеност на семействата и в същото време като щит пази дома от зло и нещастия. Молитви пред иконите на светицата и дъщерите й помагат на родителите да възпитават децата си, а те да бъдат осенени от Премъдростта Божия, която да ги води в правилната и душеспасителна житейска пътека. Счита се още, че иконите на римската светица помагат за помиряване на съпрузи и избавяне от скърби и неволи. Реликва, считана от поклонници за чудотворна, се намира в един от най-древните действащи храмове в България – раннохристиянската базилика „Св. София“ в центъра на столицата. Той датира от IV век – около 150-200 лета след като светицата и дъщерите и са бродили по грешната земя и са възсияли с мъченическия си подвиг. Храмът е построен в най-високата по онова време част на град Сердика и се прочул надалеч из Римската империя.
Предание
Преданието разказва, че в началото ІІ в. в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнските добродетели Вяра, Надежда и Любов. Те не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Областният управител Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат. Той се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, като им обещал, че ще ги осинови, което щяло да донесе големи облаги за бедното семейство. Но то останало непреклонно. Тогава императорът заповядал да изтезават момичетата, а майката била принудена да гледа нечовешките страданията на децата си.
Най-напред императорът заповядал да подложат на мъчение Вяра. Съблекли я и започнали да я бият безпощадно. Адриан заповядал да й отрежат гърдите, да я поставят върху нагорещена решетка, да я хвърлят в кипящ котел със смола и масло, но тя останала невредима. Тогава мъчителят издал заповед да я обезглавят.
Изтезания
После Надежда била хвърлена в ужаса на изтезанията. И нея царските слуги съблекли и били най-немилостиво. Но лицето й сияело с неземна усмивка. Накрая разяреният Адриан заповядал да хвърлят Надежда в кипящ котел с масло и смола, ала и тук Бог я запазил невредима. Победен от тая девица, Адриан произнесъл най-после присъдата: Надежда да бъде посечена с меч.
Императорът започнал да убеждава и третата сестра да се поклони на богиня Артемида. Нищо не поколебало любовта на момичето към Господа Иисуса Христа. Тогава Адриан наредил да я разтегнат на колело за мъчения и да я бият с тояга. Девойката понасяла търпеливо безчовечните изтезания. Разтегнатото й тяло, костите на което излезли из своите стави, се покрило с кръв. Адриан заповядал да запалят пещ и да хвърлят в нея Любов. Но мъченицата доброволно влязла в нея, ходела и пеела хвалебни песни на Създателя и излязла от пещта здрава и радостна. Тогава царските слуги забивали в тялото й железни свредели. Но Бог я запазил и при тия мъчения. Накрая императорът заповядал да обезглавят и нея. Той разрешил на Света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и тя на гроба им. Това станало през 126 година. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в село Ешо във френската провинция Елзас.
Името на столицата датира от XIV век
Днешното име на българската столица София се появява за първи път в началото на XIV век. Тогава турските поробители започват да наричат града по примера на късноантичната катедрала „Света София“ (днес превърната в джамия). Дотогава полисът се е наричал Средец, а в античността е бил световноизвестен като Сердика.
Името на столицата ни обаче не произхожда от светицата, независимо че именно тя е избрана за патрон на града. Топонимът идва от Премъдрост Божия - едно от имената на Иисус Христос. Храмовете с името на Света София също не са кръстени на римската светица, а са посветени на Божия син.
