Н а 12 септември 1970 г. Чаушеску се среща с Живков в Русе. Кортежът от коли с двамата държавници потегля от Дунав мост по ул. „Васил Коларов“ и се отправя към централната част на града. Всичко се развива точно, съгласно предварително разработения сценарий.
По цялото протежение на близо десеткилометровия маршрут стотици хора приветстват Живков и Чаушеску, а зад тях блестят специално освежените за случая фасади на заводските корпуси. Плакати, знамена, шум и напрежение. За охрана на трасето са мобилизирани всички служби и хора. Един малък периметър в участъка между ЛВЗ „Васил Коларов“ и „Родопа“ е поверен на старшина от Транспортна милиция. Двамата първи стоят изправени в специалния открит мерцедес. На задната седалка са генерал Илия Кашев и първият секретар на ОК на БКП в Русе Петър Данаилов. Липсва преводач, защото Чаушеску говори сравнително добре български. Настроението им е приповдигнато, видимо са доволни от грандиозното посрещане и оживено разменят мисли за съвместни стопански инициативи. Часът е малко след 10. Една млада жена, хванала момиченце в ръка, се опитва да премине улицата от „Родопа“ към ЛВЗ „В. Коларов“. Опитите ѝ продължават от доста време. При поредния напън тя почти успява да стъпи на пътната настилка. Милиционерът от транспортната милиция се опитва да я възпре и двамата си разменят реплики. В това време кортежът от бавно движещите се коли наближава. Пилотната кола преминава. След нея следва мерцедесът на Живков и Чаушеску. В този миг, когато погледите на всички са отправени към тях, жената успява да се промъкне край милиционера, втурва се към колата и се отърква в нея. В ръката си държи буца пръст и я хвърля право в лицето на Чаушеску.
Реакции
Кашев и Данаилов пребледняват и онемяват. И двамата мислено се прощават с високите си постове. Чаушеску само почиства с ръка лицето си, а Живков го успокоява. И двамата остават прави. Колата продължава своя ход и стига до центъра на града, където Чаушеску се среща с русенци. Румънската делегация е настанена в хотел „Дунав“ и след кратка почивка започва деловата част на посещението. През това време на мястото на инцидента пристигат лица от българските и румънските служби по сигурността. Оказва се, че жената, хвърлила пръстта, се казва Василка Койнова, родена през 1946 г., психично лабилна и се води на отчет в русенския психодиспансер. Личният лекар на Чаушеску я преглежда и установява нейното болестно състояние. За случая е изготвен протокол, който веднага е връчен на Живков и Чаушеску. Изключва се всякакъв умисъл или организиран опит за диверсия, атентат или заговор. Живков приема случката с усмивка и я коментира с няколко шеговити фрази. Чаушеску реагира по същия начин.
Василка Койнова
Семейството на Василка Койнова няма собствен дом, обитава нехигиенично жилище на „Жилфонд“, един влажен дfм (обор за едър добитък), пригоден за живеене на ул. „Петрохан“. Тя и съпругът ѝ Петър Димитров Койнов са дългогодишни работници в русенския корабозавод. Василка е гардеробиерка (грижи се за работното облекло), а Петър – корпусник. Семейството има две деца – син Владимир и дъщеря Росица.
Първоначално Койнова обяснява, че постъпката ѝ не е била насочена срещу Живков. Връщала се от поредния преглед в психодиспансера и била силно изнервена. В изблик на яд, породен от държанието на милиционера, който не я пускал да пресече улицата, тя хвърля пръстта срещу него. По-късно по нечие внушение, че така ще си реши жилищния проблем, думите ѝ добиват нюанса, че пръстта е насочена към Живков и това е вид социален протест срещу строя, който не ѝ е осигурил добро жилище.
Причини
Но защо се стига до инцидента? В дъното на случая е всемогъщият генерал Мирчо Спасов, който пряко отговарял за сигурността на Живков и имал абсолютен контрол върху действията на русенската милиция.
Два дни преди официалното посещение той пристига в Русе и ръководи всички етапи на подготовката на срещата.
Работната среща
В оперативен план, гарантиращ сигурността на държавниците (това е рутинна процедура в целия свят), русенци са предложили две трасета, по които да мине кортежът с колите. Първото: Дунав мост – бул. „Ангел Гецов“ – бул. „Цар Освободител“ – ул. „П. Д. Петков“ – централната част на града, и второто – Дунав мост – бул. „Васил Коларов“ – центъра на града. Специалистите от Русе, анализирайки всички възможни невралгични точки, са предложили и държали на първото трасе, но Мирчо Спасов, пренебрегвайки всички евентуални опасности, заповядва да се подготви второто. Вероятно е искал да покаже на Чаушеску мащабността и величието на Русенската източна промишлена зона.
Ген.-полк. Мирчо Спасов
Около случая не се шуми. Живков никога не отваря дума за буцата пръст. Но за Министерството на вътрешните работи инцидентът е сериозен пробив на мерките за сигурността и е подложен на задълбочен анализ, направени са съответните изводи.
Окръжният партиен лидер Петър Данаилов и окръжният началник на МВР Иван Пенчев си остават на постовете. Изкупителните жертви са зам. окръжният началник на МВР и началник на милицията полк. Райчо Павлов и майор Йордан Соколов – районен инспектор, отговарящ за квартала, в който става инцидентът. Райчо Павлов е уволнен по разпореждане. Партийната организация на МВР в Русе не разглежда случая, все едно нищо не е станало. Уволнението на Райчо Павлов е обсъждано във висшия ешелон на МВР. Само ген. Райков надига глас в защита, но ген. Ангел Солаков пропуска думите му край ушите си. След случая, при посещенията на чуждестранни и наши партийни делегации и гости, всички зарегистрирани психиатрично болни с по-сериозни диагнози са превантивно прибирани в русенския психодиспансер.
След инцидента Василка е държана година и половина в психоболницата в град Бяла. Това е цената, която заплаща за хвърлената шепа пръст. По това време изпраща лично извинително писмо до Тодор Живков. С годините нейният бит с нищо не се е променил. Съпругът ѝ е покойник. Открих дъщеря ѝ в една порутена съборетина. Изглежда е наследствено обременена от майчиното си страдание. За майка си твърди, че е жива и е настанена в някакъв старчески дом, но не определя точно в кой град.
Параноя
Но пробивът в мерките за сигурността на Живков в Русе не е изолиран случай за генерал Кашев.
При едно от деловите си посещения в крайдунавския град Живков е настанен в правителствената къща на ул. „Райко Даскалов“, близо до хотел „Рига“. В къщата са отседнали още Кашев и един негов служител. По това време председател на Окръжния народен съвет е Иван Станев, който изпада в депресия и параноя, че е преследван и животът му е в опасност. Твърди, че съседът му по апартамент го пробожда с невидими лъчи. Преглеждат го най-добрите български психиатри, лекуват го, но без видим резултат. За да го разведрят, го изпращат в санаториум във Велинград. Там научава, че Живков е пристигнал в Русе. Взема една служебна кола с шофьор и без да уведоми когото и да е, потегля за Русе.
Живков, който няма пристрастия към нощния живот, чинно си е облякъл пижамата и е легнал да спи. Кашев и охраната решават, че е дълбоко заспал, че всичко е спокойно, напускат къщата и отиват в хотел „Рига“, за да погостуват на прочутия управител Пенчо Илиев, който ги посреща подобаващо. В това време Иван Станев, запасал личното си оръжие, пристига в Русе и се вмъква в безлюдната къща, където открива спящия Живков. Какво е преживял Живков е трудно да се каже, но хубавото е, че е бил запознат със заболяването на Станев. Той започва една безкрайна тирада от оплаквания, че е заточен, че искат да му отнемат поста, че е жертва на заговор и други от този сорт. Близо час Живков е принуден да слуша неканения си гост. Най-сетне Кашев се сеща, че е оставил патрона си без надзор и когато се връща, с ужас открива Иван Станев. Случаят е потулен и сега за първи път му се дава гласност. Станев е изпратен на лечение в Москва, но скоро от правителствена болница по заобиколен начин съобщават, че са вдигнали ръце от българския си пациент. Иван Станев е пенсиониран и му е дадено жилище в София. Пристрастява се към Витоша и до края на живота си прави ежедневни излети в планината.
Боян Драганов
