В историята на БДЖ досега са документирани 13 зловещи жп катастрофи, отнели на място 116 живота. От стотиците ранени немалко умират от травмите си. В този черен списък не влизат жертвите и ранените от бомбения атентат на гара Буново на 9 март 1985 г. във влака Бургас - София. Тогава във вагона за майки с деца загиват 3 деца и 4 жени.
Първата
Гара Хитрино, преди с името Шейтанджик, е записана с първата от влаковите катастрофи в България. Инцидентът става броени месеци след пускането на първата железопътна линия у нас Варна-Русе, открита на 7 ноември 1866 г., с дължина 223 км. Построена е от английска компания на братята Хенри и Тревор Бъркли, която я взема на концесия за 99 години, а през 1874 г. концесията е прехвърлена на дружеството на барон Хирш - "Източни железници". Първата жп злополука е на 24 май 1867 г. При маневра на гарата последният вагон на товарен влак се откача и се блъска в пътнически, който тъкмо е потеглял. Пострадали хора няма, но са нанесени материални щети.
Черният 1 май
Малко след 3 часа през нощта на 1 май 1969 г. от жп гара Червен бряг тръгва претъпканата с пътници теснолинейка за Оряхово. Влакът започва да се клати още при потеглянето си и след шест километра - на завой край село Чомаковци, последният вагон се преобръща, без да се откъсне от композицията и започва да се влачи на едната си страна. Паникьосаните пътници започват да скачат в движение, но изпочупените прозорци и стоманеният корпус на влака разкъсват телата на 27 души. 13-годишният Венци от София и майка му са намерени прегърнати, а телата им - прерязани. Други 38 души са ранени. Много от тях остават инвалиди. Инцидентът е скрит, може би защото официално теснолинейката носи името "Осми конгрес на БКП".
Съдебната експертиза показва, че композицията се движила с 1-2 километра по-бързо от ограничението от 30 км/ч. Машинистът е осъден на 10 години затвор.
Пиян машинист
Малко след 6:00 часа сутринта на 1 октомври 1992 г. товарен влак, превозващ леки автомобили, удря челно международния експрес от Истанбул за Мюнхен. Трагедията се случва между гара Харманли и с. Бисер. Ударът е толкова жесток, че вагоните се разхвърлят като кибритени кутии. Спасителните екипи, които виждат смачкани вагони и разхвърляни коли, откриват телата на 7 човека.
Пишещият тези редове тогава вижда с очите си смразяващата гледка - като в калъф локомотивът на международния експрес се беше напъхал в пощенския вагон. Единствено протегната за помощ ръка на шафнера на влака се показваше между смачканите железа.
Разследването доказа, че в първите часове на 1 октомври на гара разпределителна в Пловдив пристига товарен влак № 10507 за Турция с 31 вагона. Извършена е смяна на локомотивите, като е прикачен дизелов с машинист Йордан Томов и помощник Петър Стоименов. “Товарният влак пристигна на гара Харманли в 5,26 ч. на IV коловоз. Той не можеше да се събере в един коловоз от дистанция до дистанция и се налагаше да бъде “цепен” на 2 линии, за да освободи основния транзитен коловоз”, свидетелства ръководителят на движението на гара Харманли Кольо Колев.
По разписание международният влак трябва да мине през Харманли в 6,05 ч., т.е. екипът на товарния влак има 40 минути да извърши маневрата. В 05:53 часа експресът от Истанбул за Мюнхен преминава през гара Любимец, а машинистът вижда, че семафорът свети червено. Той веднага се обажда на диспечера в Пловдив и получава разрешение международният бърз влак да бъде спрян на гара Харманли за една минута. Внезапно машинистът на товарния влак Йордан Томов потегля с влака към гара Любимец без разрешение. Машината бързо ускорява скоростта си и достига до 70 км/ч.
В 6:01 часа в междугарието Харманли - Любимец товарният влак се удря челно в експреса Истанбул - Мюнхен, който се движи със скорост 62 км/ч. Разрушени са двата локомотива и 7 вагона.
Следствието излиза със заключение, че виновен за зловещата жп катастрофа е машинистът Йордан Томов от Пазарджик. Кръвната проба показва, че към момента на катастрофата той е имал 1,85% етилов алкохол в кръвта.
В разследването е записано, че вечерта преди катастрофата Томов се е явил на предпътен медицински преглед около 3,30 часа по-рано, отколкото е трябвало. На следствието не става известно кога и къде после той е употребил алкохол. Помощник-машинистът Петър Стоименов дава показания, че в кабината е миришело на алкохол от Томов: “По принцип Йордан не обича да мълчи - говори по време на път. Тази сутрин обаче не говореше, беше умислен. Над лявата вежда имаше охлузване на челото, каза ми, че се е сбил с някого, но не сподели с кого”, свидетелства помощник-машинистът Стоименов. Поради смъртта на виновника делото е прекратено.
Почит
Загиналите са: Йордан Томов 35 г.- машинист на товарния влак; Ненчо Пенчев 42 г. – началник на международния пътнически експрес 292; машинистът и помощник-машинистът на влак 292 - Николай Кънев, на 36 г., Димитър Демирев, на 29 г. Другите загинали от експреса са: шафнерът Иван Мальов, на 26 г., 32-годишният кондуктор Георги Георгиев и норвежкият гражданин Ралф Лиене.
Днес на метри от жп линията и мястото на сблъсъка на паркинг “Малката Гергана” един от родителите на загиналите е построил параклис “Св. Иван Рилски”. На мраморна плоча са гравирани имената и поставени снимки на жертвите.
Фатално
Освен описаните по-горе жп катастрофи документирани са и други с фатални последици:
На 10 декември 1972 г. на гара Венчан, Провадийско, бързият влак „Албена“ се блъска в товарна композиция. Загиват 21 души, а няколко десетки са ранени.
В нощта на 13 юни 1976 г. 11 души загиват в жп катастрофа до плевенското с. Ясен. На влизане в гарата международен влак връхлита в композиция от 36 цистерни с гориво от нефтената рафинерия.
На 20 юли 1979 г. на т. нар. Гълъбовски прелез, на 3 километра от Симеоновград, влак връхлита върху автобус "Чавдар". Изгарят 18 души, ранени са 30.
Около 14 часа на 8 март 1982 г. пътнически влак от Карлово за Тулово се врязва в автобус на прелеза до фабрика „Кремона“. Загиват 13 души, само мъже.
На 17 август 1992 г. край Казичене се блъскат експрес и товарен влак. Загиват 8 души, а 56 са ранените. През 1998 г. Софийският градски съд определя общо 25 години затвор за тримата обвиняеми за катастрофата. 12-годишна присъда получава пияният помощник-машинист.
На 4 май 1996 г. 23-ма пътници са ранени след челен сблъсък между два пътнически влака край гара Бяла.
На 31 май 2003 г. малко преди 5 сутринта бързият влак от Варна за София е ударен от друг влак, пътуващ от Карлово за София. 38-годишният машинист Иван Димитров, който кара втория влак, загива на място.
На 28 февруари 2008 г. малко преди полунощ в кушет вагона на нощния влак София-Кардам-София избухва пожар. За минути пламъците обхващат и спалния вагон, в който пътуват 27 пътници. Загиват 9 души. Телата са овъглени до неузнаваемост.
Минути след 15 часа на 12 юли 2014 г. в района на жп гарата в старозагорското село Калояновец се обръща бързият влак София - Варна. На място загива главният машинист, ранени са 6 души.
На 10 декември 2016 г. пак на гара Хитрино се взривява влакова цистерна и убива 7 души.
