Е дин от най-известните герои от Студената война празнува своя 70-годишен юбилей през тази година. Преди точно 70 години журналистът и писател Иън Флеминг създава легендарния персонаж Джеймс Бонд.
Флеминг произхожда от богато семейство, свързано с търговската банка Robert Fleming&Co., а баща му е бил член на парламента от графство Хенли от 1910 г. до смъртта си на Западния фронт през 1917 г. Образован в Итън, Сандхърст и в университетите в Мюнхен и Женева, Флеминг преминава през няколко работни места, преди да започне да пише.
Началото
Докато работи за военноморския разузнавателен отдел на Великобритания по време на Втората световна война, Флеминг участва в планирането на операция Goldeneye и в планирането и надзора на две разузнавателни звена. Той черпи от военновременната си служба и кариерата си на журналист за голяма част от предисторията, детайлите и дълбочината на своите романи за Джеймс Бонд.
Флеминг написва първия си роман за Бонд – „Казино Роял“ през 1952 г. Той има голям успех, като са допечатани три тиража. Единадесет романа за Бонд и два сборника с разкази излизат между 1953 и 1966 г. Романите се въртят около Джеймс Бонд, офицер от Тайната разузнавателна служба, известна като MI6. Бонд е известен и с кодовия си номер 007 и е бил командир в Кралския военноморски доброволчески резерв. Историите за Бонд се нареждат сред най-продаваните поредици от книги за всички времена, като са продадени над 100 милиона копия по целия свят.
Джеймс Бонд се сблъсква най-често с конкурентни шпионски мрежи предимно от бившия Съветски съюз и Китай.
Историята
Интересен исторически факт е, че руснаците смятат, че Бонд е реално съществуваща личност. В руското КГБ е създаден специален отдел, който трябвало да противодейства на героя. Във филмите са използвани огромен брой специални ефекти, които създават легендарен ореол на най-различни джаджи, които били конструирани за филмите, легендарният „Астън Мартин” и задължителната водка с мартини. Руснаците обаче били твърдо убедени, че въпросните джаджи са част от реалния шпионски арсенал на западното разузнаване. Веднага след падането на Желязната завеса в Берлин бе организирана специална шпионска експозиция от реални предмети, които са били вдъхновени от филмите за Джеймс Бонд.
Джеймс Бонд се превръща и в един от най-популярните филмови персонажи. Първата екранизация е от 1962 г., а до днес 11 различни актьори са се превъплъщавали в образа на легендарния шпионин в общо 27 филма, които се превръщат в блокбъстъри. Всичко започва с Шон Конъри, а последният Бонд се играе от Даниел Крейг.
След края на Студената война Джеймс Бонд разширява значително полето си на действие. Патологично лошите руснаци отстъпват място на глобални терористични и наркомрежи. Самият образ също претърпява сериозна еволюция. Първият Бонд е Шон Конъри, който е безкомпромисен алфа мъжкар. Действието е добре структурирано, но донякъде романтично. Последният Бонд е Даниел Крейг, който също е бял алфа мъжкар, но вече е много по-директен и безскрупулен. Последните проекти за Бонд обаче са по-различни. Кодът 007 вече означава и тъмнокожа жена шпионин.
Легендата
През 1961 г. продуцентите Албърт Р. Броколи и Хари Салцман купуват правата за екранизиране на романите на Флеминг. Те основават Eon Productions и с финансовата подкрепа на United Artists продуцират „Д-р Но”, режисиран от Терънс Йънг и с участието на Конъри като Бонд. След пускането му през 1962 г. Броколи и Салцман създават холдинговата компания Danjaq, за да осигурят бъдещи продукции във филмовата поредица за Джеймс Бонд. Понастоящем серията Eon има двадесет и пет филма, като най-новият „Няма време за умиране” излезе през септември 2021 г. С общи приходи от 7,8 милиарда долара в номинално изражение към днешна дата това е петата най-касова филмова поредица в световната история. Като се вземе предвид инфлацията, сериалът е спечелил над 19,2 милиарда долара през 2022 г. само от приходи от боксофис, тази коригирана спрямо инфлацията стойност достига до днешната равностойност на над 20 милиарда долара. Филмите са спечелили шест награди „Оскар“: за звукови ефекти (сега звуков монтаж) в Goldfinger (на 37-ите награди); Джон Стиърс за визуални ефекти в „Операция Мълния“ (на 38-те награди); Пер Холбърг и Карън Бейкър Ландърс за звуков монтаж; Адел и Пол Епуърт за оригинална песен в „007 Координати: Скайфол“ (на 85-ите награди); Сам Смит и Джими Нейпс за оригинална песен в “Спектър“ (на 88-те награди) и на Били Айлиш и Финеас О'Конъл за оригинална песен (на 94-те награди). През 1982 г. Албърт Р. Броколи получава Мемориалната награда на Ървинг Г. Талбърг.
Еволюцията
Когато Броколи и Салцман купуват правата върху съществуващи и бъдещи заглавия на Флеминг, сделката не включва „Казино Роял”, който е продаден на продуцента Грегъри Ратоф за телевизионна адаптация през 1954 г. След смъртта на Ратоф правата преминават към Чарлз К. Фелдман, който впоследствие продуцира пародията на Бонд „Казино Роял” през 1967 г. Съдебно дело гарантира, че филмовите права върху романа “Операция Мълния“ се държат от Кевин Макклори, тъй като той, Флеминг и сценаристът Джак Уитингам са написали филмов сценарий, на който се основава романът. Въпреки че Eon Productions и Макклори обединиха усилията си, за да продуцират „Операция Мълния“, Макклори все пак запази правата върху историята и адаптира „Операция Мълния“ във филма от 1983 г. извън Eon “Никога не казвай никога“. Правата за разпространение и на двата филма в момента се държат от Metro-Goldwyn-Mayer Pictures, която разпространява редовните серии на Eon.
