И ма личности, които сякаш са имунизирани срещу резките промени в историята. Такъв е Кимон Георгиев - идеолог и участник в три успешни военни преврата – Деветоюнския от 1923, на 19 май 1934 и т.нар. Деветосептемврийски от 1944 г.
Наричат го Кьор Кимон или Едноокият превратаджия. Метаморфозите, които претърпява, са умопомрачителни - от яростен идеолог и участник в убийствата на комунисти и земеделци при режима на Цанков през 1923-1925 г., през креслата на министър и премиер в средата на 30-те години, накрая е громител на фашизма и верен съюзник на същите комунисти и земеделци в Отечествения фронт. Подобни „катарзиси“ в българския политически живот явно не са само днешен патент. Политическата биография на Кимон Георгиев е впечатляваща - народен представител в осем парламента от 1923 до 1965 г. Няколко пъти е министър, два пъти премиер: 1934-1935 и 1944-1946 г.
ГЕРОЙ
Роден е на 11 август (н.ст.) 1882 в Татар Пазарджик. Завършва Военното училище в София през 1902 г. и участва в Балканската война като командир на рота в 27-и чепински полк. В Първата световна война през октомври 1916 г. майор Георгиев е герой в голямото сражение при завоя на река Черна до село Брод. На 18 октомври край него избухва шрапнел, той оживява, но остава едноок. След направена операция и лечение едното му око остава стъклено, а парченце от шрапнела не може да бъде извадено. На 3 декември 1920 г. Кимон Георгиев е уволнен от войската като подполковник и преминава в запаса. Посвещава се на политическа дейност, но остава близък до офицерската организация Военен съюз. Това е организация на запасните офицери, които са недоволни от Първата и Втората национална катастрофа.
Активност
В Деветоюнския преврат през 1923 г. е главно действащо лице и е сред основателите на Демократически сговор. В неиздадените още спомени Кимон Георгиев дава своя прочит на събитията от 1923 година: „Създадена е невярна представа, че самият акт на 9 юни е свързан с кървава разправа, с насилия и терор. Това не е вярно. 9 юни беше напълно безкръвен акт. Цяла София се завзе, без да пукне една пушка. Насилията и жестокостите дойдоха по-късно, едва след Септемврийското въстание и особено след атентата в църквата "Св. Крал" ("Света Неделя") на 16 април 1925 г., където бяха убити 140 души. Земеделците се отнасяха много зле към комунистите. И Септемврийското въстание, и атентатът в "Света Неделя" бяха предизвикателства, които дадоха възможност на крайни елементи сред офицерите да предприемат жестокости, саморазправи, терор. В дъното на всички отрицателни прояви седеше генерал Вълков и Царят. Ние не бяхме съгласни с това и напуснахме Сговора,” пише в ръкописите си Кимон Георгиев. През 1926 – 1928 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите в кабинета на Андрей Ляпчев. През 1927 г. оглавява Политическия кръг „Звено“, който се дистанцира от Демократическия сговор.
Дом
Следващите два преврата са замислени в дома на Кимон Георгиев, около една и съща маса. На 19 май 1934 г. е отстранен законният кабинет на Никола Мушанов и е разпуснато 23-тото народно събрание. Превратът е посрещнат с надежди и облекчение поради политическите интриги и хаос, обхванали страната. Създава се български модел на управление, който забранява партиите, ограничава гражданските свободи и суспендира конституцията.
Спомени
Кимон Георгиев пише още: „Съставихме новия кабинет и на мен се падна задължението, като водач на правителството, да представя на Особата списъка на министрите. Вече си бяхме сложили главите в торбите и написахме две прокламации. Едната със съставеното ново правителство, водено от мен, което Борис трябваше да утвърди, а другата – за абдикацията му от трона като български цар при негов отказ да обявим България за република. Сложих двете прокламации в джобовете на сакото си и тръгнах към двореца. Моите колеги бяха накацали по прозорците на военното министерство и чакаха как ще се развият събитията. Бях неспокоен - от царя всичко можеше да се очаква. Борис ме посрещна в залата за аудиенции, вдигна ръце към тавана и каза театрално: „Г-н Георгиев, закъснявате! Не ви ли е неудобно царят да ви чака!?” Величеството кой знае защо беше в парадна униформа. Казах, че властта е в ръцете на нови хора, които идват с нови идеи. Той ме прекъсна: „Готов ли е списъкът с новите министри?” Извадих списъка, който започваше с моето име. Царят го прочете - през цялото време имах чувството, че вече някой му беше докладвал имената на новите министри по телефона. Имало е предател между нас?! След това подписа списъка и каза само: „Хаирлия да е!” Така се разминахме с абдикацията и обявяването на републиката!“ „Но Борис ІІІ бързо ме отстрани от властта“, допълва разказа си Кимон Георгиев. „Още на следващата година бях заточен на остров Света Анастасия (Болшевик), където направих първите си преки политически контакти с комунистите. След десетина години, беше 1943-та, те ме намериха в едно лозе край Бургас и ме поканиха да участвам в Отечествения фронт. Нататък историята е позната…“
ВЕРБУВАН
Според историка акад. Георги Марков има документи, че Кимон Георгиев е вербуван от съветското външно разузнаване през 1936 г. Това е може би причината неговият зет Гиньо Ганев приживе да не позволява да бъдат издадени мемоарите на Кимон Георгиев.
ОФ
Началото на третия преврат е поставено в средата на август 1944 г. На 26 август правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. На 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. На 8 септември около 16 ч. следобед в дома на Кимон Георгиев сядат около масата, както преди 10 години Дамян Велчев и Кирил Станчев. Заедно с по-млади офицери те редят новото правителство на Отечествения фронт. Точно в 6,20 ч. сутринта на 9 септември в стая 25 на партерния етаж на военното министерство, където е преместено Радио София, Кимон Георгиев прочита прокламацията за смяната на властта, за пълния обрат на военната ориентация на България. Малко след това при него са доведени от Чамкория регентите принц Кирил и Никола Михов, а третият регент Богдан Филов е в провинцията. Те подписват указ за назначаване на ОФ правителството, след което са арестувани. Кимон Георгиев за втори път е министър-председател.
На 9 септември със заповед на военния министър генерал Дамян Велчев и произведения вече в генерал Добри Терпешев партизанските части се вливат в Българската армия и се създават военни гвардейски части, именувани Българска народна гвардия. През месец март 1946 г. Кимон Георгиев оглавява ново правителство на ОФ, което управлява до ноември същата година. Заедно с Георги Димитров и Васил Коларов участват в Парижката мирна конференция през 1946 г. До края на живота си заема важни държавни постове. Като капак в парадоксалната политическа биография на Кимон Георгиев е два пъти удостояването му със званието „Герой на социалистическия труд“ - 1962 и 1967 г. Внезапно получава инсулт и умира на 28 септември 1969 г. в почивната станция на Министерския съвет във Варна.
Румен Жерев
