С тудентски бунтове, мним бомбен атентат и безкрайни интриги съпровождат 116-годишната летопис на храма на Мелпомена „Иван Вазов“.
На 4 януари 1907 г. при откриването на красивата сграда, построена във виенски стил, към княз Фердинанд I полетели снежни топки, в някои от които студентите маскирали камъни. На 4 февруари 1923 г. по време на представление бомба полетяла към ложата, в която трябвало да бъде премиерът Александър Стамболийски. Министър-председателят предвидливо е предупреден и взривът избухнал в празната ложа. Няколко дни по-късно обаче свещ подпалила завесата и лумнал голям пожар, изгоряла цялата зала. По време на англо-американските бомбардировки през януари 1944 г. южното крило от сградата било поразено от авиобомба. Народният театър сякаш е орисан от скандали и интриги между власт и театрали, които не само са част от неговата история, но не липсват и в наши дни.
Началото
За начало на летоброенето се счита заповед на министъра на народното просвещение д-р Иван Шишманов, с която от пролетта на 1904 година трупата „Сълза и смях“ се превръща в Български народен театър.
С нова заповед от 14 юли 1903 г. министър д-р Шишманов назначава комисия, която да подготви предложение за изграждане на сграда в София. Народното събрание взима решение и с указ на княз Фердинанд се отчуждава терен на мястото на бившия дъсчен театър „Основа". Сградата е проектирана от виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. Те са автори на театралните сгради във Виена, Одеса, Загреб, Прага, Висбаден, Братислава и други европейски градове.
Строеж
Основите на Народния театър са положени на 4 юни 1904 г., а в края на 1906 г. сградата е завършена. В специален фонд са събрани и вложени 1 500 000 лв. тогавашни пари. Запазени са и оригинални скици на проекта. Живописта на тавана и стените в зрителната зала, разполагаща с 848 места, е дело на известния виенски художник Рудолф Фукс. Централният вход е подчертан с елегантна колонада от шест колони в йонийски стил, които крепят триъгълен фронтон с прекрасен пластичен релеф. Върху детайли от композицията е поставен акцент с майсторски изработена позлата. Колесниците с лъвовете като част от Народния театър са ковани през 1905 г. във Виена. Направени са от 5 см цинков брокат и са кухи. Докато се строи сградата на Народния театър, трупата изнася своите представления в салона на читалище „Славянска беседа". Сред артистите основатели са Иван Попов, Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров и др. Режисират спектакли Гео Милев, Георги Стаматов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Сава Огнянов и др.
Откриване
За откриването на новия храм на Мелпомена на 3 януари 1907 година са подготвени специално написаният от Иван Вазов пролог “Слава на изкуството” и част от историческата драма “Иванко” на Васил Друмев. Възмутени от помпозния характер на това национално събитие, студентите от Софийския университет освиркват кортежа на княз Фердинанд, защото не са допуснати в залата. Монархът е замерян със снежни топки, в някои от които са поставени камъни. Минути по-късно центърът на столицата е залят от улични сблъсъци между студенти и полицаи. За часове полицейските участъци са напълнени с арестувани млади хора. Фердинанд беснее в двореца. Той не може да преглътне обидата, която му нанасят младите българи.
След „любезното“ му посрещане от студентите Фердинанд издава указ, с който затваря Софийския университет за шест месеца. Уволнени са всички професори, доценти и лектори, които работят в него. Оставка подава просветният министър проф. Иван Шишманов, който не може да приеме решението за затварянето на Алма матер.
Атентат
На 4 февруари 1923 г. в Народния театър се честват 65 години от първото театрално представление у нас. В едната официална ложа трябва да са седнали всички министри начело с Александър Стамболийски. В разгара на тържествения спектакъл изпратеният от ВМРО Асен Даскалов внезапно се изправя от стол № 8, демонстративно измъквайки от широкото си сако бомба одринка, и я хвърля в тъмното към министерската ложа. Бомбата избухва, но ложата се оказва празна. Вдига се прах от варта и тухлите, трески се посипват върху главите на публиката. Настъпва суматоха – дамите крещят, господата бягат към изходите. Бомбаджията с изваден револвер напуска необезпокояван театъра и се мята на чакащия го автомобил, в който е земеделският активист Борис Бумбаров. Отиват направо в полицейския участък.
Цел
Атентаторът Даскалов е трябвало да ликвидира осъдения на смърт от ВМРО Александър Стамболийски. В последния момент той се отказва от страх и търси помощ от приятеля си, земеделеца Бумбаров, агент на полицията. За готвения атентат веднага е информиран вътрешният министър Райко Даскалов, който се превръща в режисьор на последвалия театър в театъра! За да натрупа актив пред премиера, довеждат атентатора и министърът му нарежда: „Ще хвърлиш бомбата срещу Стамболийски, но да уцелиш ложата!“. Така и става, а министрите и Стамболийски тихомълком предварително са изведени. Накрая двама цивилни агенти, пратени от Райко Даскалов, измъкват бомбаджията от полицейския участък и го укриват.
Пожар
След атентата сградата на Народния театър сякаш е обречена. На 10 февруари същата година по време на представлението „Райна Княгиня“ от горяща свещ декорите на сцената внезапно пламват. Въпреки че пристига пожарната команда от двама души, а актьорите, персоналът и публиката се хвърлят да гасят пожара, огънят изпепелява сцената и цялата Голяма зала. Огромният корпус гори цяла нощ, осветявайки улиците и кварталите наоколо.
Сградата на Народния театър е реконструирана през 1924-1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер. Освен изграждането на новата железобетонна конструкция от Германия е доставена сценична механизация, произведена от фирмите „Круп" и МАН, каквато имат само най-добрите европейски театри. Тази техника работи от 1929 г. и до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра.
Атака
На 10 януари 1944 година, по време на най-масираната бомбардировка над София, англо-американските самолети разрушават южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си за публиката.
Последното преустройство и реставрация са осъществени през 1972-1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков, когато се изгражда и специална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който проектира завесата на театъра – неугасващия Феникс.
От 1906 г. до 1952 г. трупата носи името Народен театър, а от 1952 г. до 1962 г. Народен театър „Кръстьо Сарафов". От 1962 г. до днес официалното название е Народен театър „Иван Вазов".
Румен Жерев
