М ощите на Св. Николай Нови Софийски бяха извадени за литийно шествие във вторник привечер. То се случва винаги в навечерието на празника на мъченика - 17 май, когато Българската православна църква тачи паметта и подвига му.
Шествието с мощите на светията се прави в навечерието на празника му на 17 май.
Деветимата
Той е едни от деветимата софийски мъченици за православната вяра. Но уникалното при него е, че е сред малкото въобще български светии, чийто гроб по волята на Бога днес се знае къде е.
Араби пазят гроба на мъченика.
Той се намира в малко дворче на днешната улица "Цар Симеон" 125 и е отворен за посещение в ранния следобед всеки делничен ден. Лобното място на мъченика се нарича още „Търницата“ и се явява крайната спирка на шествието с неговите мощи.
Храм
По традиция то тръгва след 17 часа на 16 май от ъгъла на улиците "Пиротска" и "Опълченска". Там се извисява красивият храм, посветен на светия мъченик, който е един от най-големите в България и втори по размери (но първи по обем) в цяла София след катедралата „Свети Александър Невски“. Издигнат е по проект на архитект Антон Торньов и на 3 декември 1900 е бил осветен от Софийския митрополит Партений.
Храмът, посветен на мъченика, е първият по обем в София.
В него положили в сребърна мощехранителница част от мощите на светеца. Друга част била предадена на храм "Св. София". В края на 70-те години на XX век изящната мощехранителница била открадната. Тогава настоятелство на храм "Света София" подарило пазената там частица от светията на храм "Свети Николай Софийски". Всяка година тя се изнася за поклонение от вярващите след Великата вечерня, а литийното шествие с мощите на мъченика води поклонниците до параклиса – мястото на екзекуцията му.
Грижа
Отец Спас Михайлов, предстоятел на храма, твърди, че по време на шествието арабите мюсюлмани, които имат магазини и работилници на улица „Цар Симеон“, излизат и застават мирно по време на литията. И че сами са му предлагали да пазят и се грижат за лобното място на мъченика.
Знае се, че Св. Николай Софийски е роден в Янина (днес в Гърция). Бил е син на благочестивите родители Мартин и Евфросиния. Най-напред се научил да чете, а след това усвоил обущарския занаят. Николай бил умен, добър, красив и строен и трябвало да избяга от родния си град, защото турците не търпели християнин с такива добри качества и щели насила да го направят свой единоверец.
Гонения
Но и когато дошъл в София, неговите качества били забелязани от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра.
Николай трябвало отново да бяга, този път във Влашко, където продължил занаята си и се замогнал. Неговото майсторство и благочестие направили впечатление на тогавашния влашки княз Мирчо V (1542-1559), който го взел, макар и против волята му, в гвардията си. Но жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро отблъснало праведника. Наред с това любовта му към съпругата и децата го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години. Софийските турци обаче не се отказали да го привлекат към вярата си, реди още житието му.
Коварство
Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал, го обрязали по мюсюлманския обред. Когато се събудил, Николай разбрал какво са сторили с него, избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Поробителите го накрали да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания. Извели го отново на съд, по време на който един озверен друговерец ударил мъченика по главата с дърво, така че челюстите му се счупили и дясното му око излязло от очната кухина. Но следващата нощ, по време на гореща молитва за помощ свише, Господ изцелил страдалеца съвършено, на което се удивлявали всички, които го видели.
На последното съдебно заседание съдията намерил, че Николай е невинен.
Тълпа
Въпреки че кадията оправдава обущаря Николай, в крайна сметка фанатизираната тълпа решава да раздаде улично правосъдие. Тя не се подчинила на присъдата и извела Николай извън тогавашна София в днешния квартал "Юч бунар" ("Три кладенци"). Там бил убит с камъни. Това се случило на 17 май 1555 година.
Крият мощите му в ковчега на Св. Крал
Тялото на мъченика било пренесено на гробището, изгорено, а пепелта – разпиляна на четири краища съгласно Корана, за да не остане никакъв спомен от него. Но със съдействието на негов съвременник (и автор на житието му Матей Граматик) едно момче събрало частици от мощите на Св. Николай Софийски, които после благочестиви християни тайно погребали. Скоро след това Средецкият митрополит Яков обявил канонизацията на мъченика на специално свикан за целта събор. Той приел запазените мощи на светеца - части от черепа и костите му – и временно, за да ги опази, ги положил в ковчега с мощите на Свети крал Милутин.
Любомир Старидолски
