„Записки по едно предателство“ е новият филм на легендарния режисьор Георги Дюлгеров по „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. Това е поглед към събитията около смъртта на революционера Георги Бенковски (в ролята е Пламен Димов) и определяния като предател дядо Въльо. Един от партньорите на новия филм за Бенковски е компанията на Йордан Дъбов. Във филма няма как да не се акцентира върху огромното количество кафе, което е пиел революционерът.
Йордан Дъбов е роден в Пазарджик, дълго време живее в Прага. Там изминава пътя от перспективен джаз музикант до страстен търсач на най-доброто кафе на планетата. Брандът му е добре познат сред любителите на този продукт. А ето и какво ни каза за партньорството си с филма “Записки по едно предателство”.
- Г-н Дъбов, във филма на Георги Дюлгеров „Записки по едно предателство“ явно Георги Бенковски пие доста кафе, както се вижда и от трейлъра. Наистина ли революционерът е бил толкова страстен почитател на тази напитка?
- За любовта на Бенковски към кафето се споменава още в “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, а както добре знаем, филмът на Георги Дюлгеров стъпва именно върху основата на този така забележителен труд от историята на българската литература. В мемоарите на Захари Стоянов се поместват разказите на баба Стойковица, според които нашият революционер е имал навика да пие “по над 20 кафета на ден”, след което “цяла нощ се разхождал из стаята”. Също така узнаваме, че е предпочитал кафето си черно, като го е консумирал “чаша след чаша”.
- Бенковски казва, че ако не е черното кафе, не знае какво ще прави. Различавало ли се е тази напитка през онези времена от днешните?
- Една от основните разлики с отминалите времена е богатият избор, който имаме днес по отношение на произхода на кафето и неговите вкусове. Според личните ни предпочитания можем да се “разходим” до различни кътчета на света и да опитаме нещо различно като аромат. В компанията ми годишно тестваме над 300 различни вида кафе, което само по себе си е впечатляваща бройка.
- Защо според вас Бенковски е предпочитал черното кафе, а не да речем с мляко?
- От една страна, може би става дума за личните предпочитания на самия Георги Бенковски. Възможно е той да е харесвал повече силния и изчистен вкус на черното кафе. И в днешно време немалко хора предпочитат да консумират именно така любимата си кофеинова напитка въпреки наличието на толкова различни варианти за това. От друга страна, по това време не са били популярни напитките с мляко. Те са мода, която настъпва особено силно през последните години. Напитката капучино е създадена според преданията от италиански капуцински монаси и оттогава насам търпи всевъзможни модификации. Днес на Запад е популярна напитката флет уайт - с двоен шот еспресо и млечна пяна. Толкова много се работи в тази сфера, че една от частите на бариста шампионата е приготвяне на млечна напитка. По времето на Бенковски такива не е имало и кафето се е пиело “черно” по традиции, идващи от Османската империя.
- Различавало ли се е черното кафе от т.нар. турско кафе в джезве?
- Тук трябва да уточним, че когато говорим за турско кафе, не говорим за самия му произход, а за начина му на приготвяне. Този вид кафе се приготвя по наистина интересен метод - с джезве и върху пясък. И до днес някои майстори спазват именно тази традиция по отношение на приготвянето му, но, разбира се, няма проблем да си го направите и на котлона вкъщи. Моят съвет е задължително да заложите на медно джезве, тъй като то запазва вкуса и аромата на кафето. Така че “турското кафе” е това, което Бенковски нарича “черно кафе”. Той едва ли е имал предвид шварц кафе. По това време традициите на пиене на кафе идват от Турция, което предполага, че кафето, което той е консумирал, е така добре познатото ни днес “турско кафе”. То се отличава със специфичен вкус и може да бъде подсладено, и то в няколко степени - сладко, по-сладко и много сладко. Турското кафе се е приготвяло на пясък, а сега - в джезве на котлон в почти всяка къща. Както може би вашите читатели знаят, това е единственото кафе, което се поднася с утайка. И до днес в България на доста места кафето се приготвя на джезве. Приготвянето на турско кафе е нещо като домашен ритуал. Днес турското кафе е и със статут на туристическа атракция. Някои кафенета в определени региони на България го предлагат на гостите си, поднесено по автентичен начин със сладко и вода. Моят съвет е всеки да го пробва поне веднъж, защото глътка турско кафе е и глътка от собствената ни история.
- Разкажете, моля, интересни моменти с кафетата, ако е имало такива покрай снимките?
- Научихме за интересна история от снимките на филма, разказана от самия Пламен Димов. Още по време на първия снимачен ден му се наложило да изпие, по негови думи, около десетина кафета в кадър. Разказаха ни, че с настъпването на нощта се е чувствал като бухал и не му е било никак лесно да заспи. Разбрахме обаче, че сега е вдигнал нивото и вече без проблем пие по пет кафета на ден.
- Имате ли сведения кога по родните земи започва да се пие кафе?
- Според историческите данни кафето се появява на територията на Европа за първи път през първата половина на XVI век, именно по време на Османската империя. В България като част от Османската империя по това време кафето навлиза заедно и с други части от кулинарния живот на турците. Може би ние сме първите европейци, които са имали досег с кафето. Известно е например, че ритуалът за пиене на кафе в Париж е възникнал благодарение на посланика на Османската империя по времето на Мехмед IV, който е взел със себе си голямо количество кафе на зърна при пътуването си до Франция. Във Виена пък то стига при обсадата на града от турците, които, бягайки назад, оставят кафеени зърна. Във Венеция през XVII в. вече се е търгувало с кафе, донесено от Африка. Колкото и бедни да са сведенията за кафеените зърна от това време, можем да си направим равносметка, че XVI в. е началото на пиенето на кафе по нашите земи.
- Как сега да разберем, че наистина ни поднасят качествено кафе освен по цената?
- Един от основните съвети е, че поднесеното ви кафе трябва да има хубав каймак, а цветът му да е светлокафяв. Винаги търсете богат и силен аромат, както и наситен, плътен вкус. Тук температурата също е от значение - доброто кафе се пие горещо, тъй като топлината позволява да се освободи по-висока концентрация на аромати. Ако търсите кафе за вкъщи - попитайте кой го е открил, как го е изпекъл и за какъв уред е смляно. Спецификата на хубавото кафе е в суровината и правилния начин на приготвяне - време - грамаж - температура. При правилни пропорции и хубава суровина вашата чудесна чаша кафе е гарантирана.
Георги П. Димитров
