О т дълбока древност спортът е начин за съревнование, за демонстриране на мъжество и умения в различни дисциплини, изразяване на чувства и емоции, а също и за забавление на зрителите по трибуните. Понякога обаче и в света на спорта настъпват трагедии, които е невъзможно да се изразят с думи.
Някои от тези ужасяващи трагедии са добре известни на спортните привърженици у нас, други обаче не. Ще започнем прегледа на големите драми в спорта с тези, свързани с Цар Футбол. Едва ли има футболен запалянко по света, който да не е поне чувал за две от тях, свързани с родината на този спорт, Англия. Разликата между двете трагедии е 31 години и е свързана с над 100 жертви и няколкостотин ранени.
Катастрофиралият самолет с футболистите на Манчестър Юнайтед.
На 6 февруари 1958 г. самолет Airspeed AS-57 Ambassador на British Airways, летящ от Белград за Лондон, каца за междинно зареждане на гориво на летището в Мюнхен, ФРГ. В самолета пътува футболният отбор на „Манчестър Юнайтед“, който няколко часа по-рано е победил „Цървена звезда“ в турнира за Купата на европейските шампиони и се класира за полуфиналите на турнира.
Веселие
Настроението в самолета е празнично. Героите заслужено се отдават на веселие и закачки. Те изобщо не подозират, че със самолета има проблем. Два пъти пилотите Джеймс Тайн и Кенет Раймънт отлагат излитането заради някакво странно повишено налягане в левия двигател. Третият път обаче Тайн като старши пилот решава да опита да вдигне машината във въздуха. Времето е отвратително, вали сняг, а в края на пистата се е образувала киша. Самолетът не успява да набере необходимата за вдигането височина, напуска края на пистата, като чупи оградата й. Лявото крило се откъсва и, като изминава на собствен ход няколко десетка метра, се врязва право в една къща. Останалата част от машината се запалва. В самолета пътуват 38 пътници и 6 души екипаж. Загиват 23-ма души, а 21 оцеляват.
От футболистите 8 души загиват на мястото на трагедията, а един по-късно в болница. Загиналите в пламъците са: Джефри Бент, Роджър Бърн, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Еди Колман, Томас Тейлър и Били Уинтън. Деветата жертва, Дънкан Едуардс, загива две седмици по-късно от раните си в болницата. Освен спортистите в пламъците намират смъртта си клубният секретар Уолтър Крикмър, главният треньор на отбора Бърт Уейли, треньорът Том Къри и осем спортни английски журналисти, акредитирани към отбора да отразяват срещата. В самолета има и един фен, Уили Сатиноф, който като личен приятел на мениджъра Мат Бъзби получава огромната чест да пътува заедно с отбора на „Манчестър Юнайтед“. Оцеляват 9 футболисти, като след трагедията двама от тях, Джони Бери и Джаки Бленчфлауър, никога повече не играят футбол. Сред спасилите са и бъдещата легенда Боби Чарлтън.
Герой
Вратарят на отбора Хари Грег се превръща в истински герой, след като веднага след катастрофата заедно с пилота Джеймс Тайн започват да изнасят част от оцелелите. Вторият пилот Раймънт оцелява, но пет седмици по-късно умира в болницата от раните по главата си. Сред изнесените от вратаря Грег е и Вера Лукич, бременната съпруга на югославски дипломат, която пътува с двегодишната си дъщеря Весна, Бела Миклош, бивш унгарски премиер, и дипломата Небойша Томашович.
Хари Грег, спасителят от Мюнхен.
Оказва се, че вратарят Хари Грег има желязна психика, тъй като само пет месеца по-късно той не само отново играе футбол, но и участва като национал на Северна Ирландия на световното в Швеция през юни 1958 г. И не само това, но е и избран за най-добър вратар на световното първенство.
Грег продължава кариерата си в „Манчестър Юнайтед“ до 1966 г. След прекратяването на състезателната си кариера в продължение на 20 години той е треньор на втородивизионни отбори на Албиона.
Бебетата на Мат дори и не подозират за трагедията, която ги очаква.
Героят от Мюнхен умира на 16 февруари 2020 г. на 87 години. Тъй като повечето загинали футболисти са на възраст между 20 и 25 години, спортната преса ги нарича „загиналите бебета на Мат Бъзби“.
Часовник
Денят е 15 април 1989 г., а часовникът на стадион „Хилзбъро“ в английския град Шефилд показва 15,00 часа. Вратите на стадиона са отворени, за да пропуснат вътре публиката за предстоящия мач между отборите на „Ливърпул“ и „Нотингам“. Заради нечии неуредици стюардите на стадиона не отварят всички входове и така в един момент зрителите, влезли първи в сектор С, са притиснати от тези зад тях в здрави стоманени прегради, направени за предпазване от футболните хулигани. Всичко това продължава малко повече от 5 мин. преди главният съдия да разбере, че на трибуните става нещо нередно и да прекрати мача.
Трагедията на Хилзбъро.
Това се случва, след като част от публиката, за да се спаси, започва да прескача оградите и да нахлува на терена. В краткото меле загиват 96 запалянковци, а 766 са ранени. За да не се допусне смесване на привържениците на двата отбора, полицията прави кордон, като не допуска до терена част от феновете на „Нотингам“, които просто искат да окажат помощ. Разследването по случая продължава две години и през септември 2012 г. резултатите са публикувани на цели 395 страници. Сред препоръките, които се дават в доклада, са тези: да се премахнат металните заграждения между отделните сектори, да се осигури по един изход на 1500 зрители, да се осигурят пътища за евентуална евакуация и да се осигурят седящи места за всички зрители, присъстващи на стадиона.
*Следва продължение в новия брой на приложението "Златно време", което излиза всеки четвъртък с вестник "Телеграф"!
Иван Георгиев
