К ратерът Здравка зее на Венера. Той е само един от стотиците обекти с български имена в Слънчевата система. Географски обекти на Марс, Луната и луните на Юпитер носят родни имена. Астероиди, кратери и планини, които се извисяват на повърхността на планети, носят имена на български личности, астрономи, на техните близки или на родни градове. Те са дадени от наши или чужди учени. Понякога носят лични имена като Здравка и Цветана. Друг път са кръстени на българските ни царе и национални герои.
КОЙ КАТО НЕГО: Камджалов си има астероид, и двамата са с ЧРД!
НАСА кръсти астероид на БГ учен, oбикаля между Марс и Юпитер
Меркурий
На планетата Меркурий има кратер Багряна с диаметър 101 км, който носи името на поетесата Елисавета Багряна. Кратер на Венера с диаметър 18 км е кръстен и на актрисата Адриана Будевска. Планината Самодива с размери 200 километра се извисява пак на Венера.
На Марс също им стотици хиляди кратери, но само някои от тях са именувани. Тези, които са по-големи от 60 километра в диаметър, са кръстени на известни учени и автори на научна фантастика. По-малките от 60 км в диаметър получават имената си от градове по целия свят. Върху повърхността на Марс има четири обекта с български имена – кратерът Дулово и Бяла, долината Арда и Хеброс, което е гръцкото име на река Марица. Върху спътника Йо на Юпитер има два обекта с родни имена - платото Дунав и планината Хемус. Кратерът Марица пък е разположен на повърхността на астероида Матилда и е с размери 2,4 км. На Луната също има обект с българско име. Там е разположена планината Хемус.
Над 40 са астероидите, които носят български имена. Те са били открити и потвърдени като нови обекти в периода от 1914 година насам. Първият с българско има е кръстен Цветана. Небесното тяло носи името на дъщерята на академик Кирил Попов, който е първият български изследовател на астероиди.
Параметри
Откривателите са както наши, така и чужди астрономи, а самите открития и последвалите ги наблюдения с цел потвърждение и определяне на орбиталните параметри са извършени в различни обсерватории по света.
Един от най-големите астероиди, кръстени на българи, носи името Блага Димитрова. Той е с диаметър 23 километра. Следва го Пловдив, с внушителните размери от 20 км. Малък астероид пък носи името на Елисавета Багряна. Част от небесните тела са именувани на исторически местности като Шипка, други носят имената на големите ни национални герои, като Левски и Ботев. Астероидът България е кръстен през 1970 година.
Някои от тези астероиди са открити от български астрономи любители от сдружение „Звездно общество“ в периода 2005-2009 г., ръководени от Филип Фратев, като повечето от тях са наименувани на наши национални герои и исторически личности.
Купуваме звезда на внучето
Баби и дядовци подаряват звезда на новородено внуче, за кръщенето му или за дипломирането на вече порасналия наследник. Сайтове предлагат да именуваме небесните тела. Цената на подаръка, който се рекламира като уникален, е от 45 лева до 140 лева. Той идва с красиво изглеждащ сертификат и звездна карта с точните координати на небесния обект, показваща позицията му. Срещу допълнителна сума човек може да получи кристал във формата на звезда или сърце. Подаръкът може да пристигне при получателя си и с частица от истински метеорит, твърдят търговците в интернет пространството. Ако искате да видите как изглежда вашата звезда, трябва да посетите сайта на специалния звезден регистър и да въдете код, който е посочен в картата, която получавате. Според астрономите обаче вашата звезда не е официално призната от никоя реномирана астрономическа или научна институция.
Баба Марта стигна Антарктида
Хиляди географски обекти на Антарктика носят български имена. Планината Софийски университет и връх Климент Охридски са първите родни наименования, обявени с президентски указ през 1989 година. По-късно се появяват Тангра планина и връх Левски. Днес повечето населени места в България имат своя аналог на Ледения континент, където всяка година българските учени пътуват до полярната ни база, за да реализират научните си проекти.
Повечето географски обекти носят имената на населени места от България и на популярни личности, свързани с българската история. Понякога обаче обектите се кръщават и на герои, за които не знаем много. Сред географските обекти с български имена са заливите Голям и Малък Сечко, както и бряг Баба Марта. На името на ген. Климент Бояджиев, командвал I-ва българска армия по време на Първата световна война, е кръстен морски нос.
Брегова ивица носи името на Анка Ламбрева, първата българка, прелетяла със самолет над Ламанша, и първата българска околосветска пътешественичка. На шефа на българската полярна експедиция проф. Христо Пимпирев са кръстени Пимпирев връх, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг.
Милена Димитрова
