Ч удовищен звяр с дяволска мощ и хитрост стряска цяла Франция със съобщенията, че е изял над 250 души и е изпратен от сатаната.
Това се случва между 1764 и 1767 години в Жеводан (сега департамент Лозер), южна Франция, днешната провинция Окситания. Жертвите на Звяра от Жеводан, както става известно чудовището, са стотици, но варират според различните описания и хроники. Приема се, че надхвърлят 230, а може би и 250, в най-масовите сметки стигат до 306 човека.
Гори
Французите с упоритост твърдят, че Жеводанският звяр е една от най-големите мистерии в историята им наред с Желязната маска. Тогавашните описания са, че броди в Маржеритските гори и напада хора. При това го прави по особено жесток начин и ги яде още, докато са живи.
По това време хората не са имали задълбочени познания за различните животински видове в Европа и по света и оприличават звяра като огромен вълк, сравняват го и с върколак. Казват, че е дошъл от ада да тормози народа за греховете му или за прегрешенията на предците. Очевидци твърдят в най-популярното и приемано за достоверно описание, че е с размерите на крава, има много широк гръден кош, дълга гъвкава опашка с космата топка на края, като лъв. Има още удължена муцуна като хрътка, с малки заострени уши и големи зъби, стърчащи от устата. Козината на Звяра според повечето очевидци е жълтеникаво-червена, но по протежение на гърба му има необичайна ивица тъмна вълна. Понякога става дума за големи тъмни петна по гърба и страните. Други казват, че е сребриста на ивици.
Най-ужасните истории са как звярът напада хора и ги изяжда живи, като особено много предпочита главите. Тези описания удивително напомнят за хиена, но най-съществената подробност е размерът. Хиените са в пъти по-малки.
Тактика
Тактиката на звяра е нетипична за вълците. Той първо се насочва към главата, разкъсвайки лицето и не се опитва да прегризе гърлото или да обездвижи крайниците. Обикновено той поваля жертвата на земята с бързо хвърляне, но по-късно усвоява друга тактика - приближава се в хоризонтално положение, изправя се пред жертвата и нанася удари с предните си лапи, пише в тогавашните хроники. Звярът често оставял жертвите си обезглавени. Ако е принуден да бяга, той си тръгвал с леко и равномерно потичване, а не с бързи стъпки. Чудовището явно предпочитало плячката му да са хората пред добитъка. В случаите, когато жертвата е до стадо крави, кози или овце, нападало пастира, без да обръща внимание на животните. Обичайните жертви на звяра са били жени или деца – работещи сами или дори по двама и без оръжия. Доста по-малко са споменаванията за жертви мъже. Последните работели по няколко на полето или в гората и с подръчните си инструменти, като вили, коси и брадви, са успявали да отблъснат атаките на страшилището. А после разказвали за него.
Броят на нападенията и жертвите кара мнозина да смятат, че си имат работа не с едно животно, а с цяла глутница. Някои свидетели отбелязват, че звярът имал спътник и той според различните описания е или по-голямо от него животно, или е по-малко. В ограничен брой източници пише, че човек е бил забелязван до чудовището, което кара някои да предположат, че злодей е обучил звяра да атакува хора. Но това днес се смята по-скоро за мит, отколкото за възможна реалност.
Животното никога не попадало в капани и примки, пренебрегвало отровните примамки, разпръснати в изобилие из гората. Три години успешно избягвало ловните хайки. Хищникът се отличавал с изключителна интелигентност, което поражда у суеверните селяни убеждението, че си имат работа с върколак или с превъплъщения на самия сатана. Няколко пъти чудовището е било стреляно но все е оцелявало. Накрая е убито през 1767 г. със сребърен куршум, което по това време затвърждава версията за върколака.
Бик
Първите съобщения за нападение на звяра върху човек са от юни 1764 г., когато пастирка е нападната от чудовището. Но разяреният бик от стадото на пастирката се нахвърля безстрашно върху звяра и той е прогонен. По-късно, на 30 юни 1874 г., все пак съществото взима първата си официална жертва – 14-годишната Жана Буле. След това още две деца са нападнати и умъртвени. Броят на жертвите главоломно расте, когато звярът изчезва за месец. Губернаторът на Лангедок изпраща 56 драгуни да го убият. Това не се случва, той избягва всичките капани и войниците така и не успяват да го застрелят. Но пък през октомври 1764 г. чудовището попада на двама ловци, който стрелят по него от разстояние само 10 крачки. Повалят го с първите изстрели, а звярът се вдига и бяга. Вървейки по кървавите му следи, ловците намират останките на 21-годишен младеж, изяден от звяра.
На 12 януари 1765 г. е едно от най-успешните избавления от зъбите на страшилището. 13-годишният Жак Портфе заедно с 4 момчета и две момичета, всички на възраст от 9 до 13 години, се натъкват на Жеводанския звяр и той ги напада. Успява добре да ги изпохапе и да им скъсва зимните дрехи, но децата дават яростен отпор, като самият Жак предвожда групата и команда да се скупчат на едно място, да си опрат гърбовете и да замерят животното с камъни и пръчки. Успяват да го прогонят. Но по-късно звярът убива момче, играещо до една къща на близкото село. Епизодът със спасението на Жак Портфе и децата с него широко е отразен от местната преса и става знаменит. Стига до ушите на крал Луи XV, който награждава децата за храбростта им с огромната сума 300 ливри, а паричната награда е поделена и с цялото село.
Кралят в своята височайша милост заповядва на двамата прочути професионални ловци – баща и син Д'Еневал, да унищожат Жеводанския звяр. Те правят доста хайки, като в най-голямата организират 117 войника и 600 местни жители, използвайки множество кучета. Но така и не успяват да убият звяра. В същото време той взима своите жертви, една от тях, момиче на име Мари-Жан, е ранена, но оживява. Сега в селото Полак има скулптура, изобразяваща това събитие. А ловците скоро се отказват от хайките.
Кралят праща и други експедиции за убиването на звяра. В резултат на това унищожава огромно количество вълци само за няколко седмици, споменават се цифри от порядъка на 1200. Чудовището няколко пъти е прострелвано, но все скача на крака и бяга. Убит е един особено голям вълк – 80 см висок при хълбока, 170 см дълъг без опашката и тежащ поне 60 кг. В корема му са намерени парчета червен плат и от това се предполага, че е ял хора. Чучелото му е натъпкано със слама и пратено на краля. По-късно става известно като вълкът от Шаз. За някакво време след убийството му нападенията спират.
Завръщане
През декември 1765 г. звярът се възвръща за нови и нови жертви. Някои, предимно млади мъже, успяват да му избягат. Но много деца стават негови жертви и през следващата 1766 г.
А после изведнъж звярът изчезва и не се знае за негови нападение в продължение на 122 дни, след което се завръща с още по-голяма ярост.
Граф Д'Апше организира хайка след хайка. Накрая прави най-голямата, като на 19 юни 1767 г. свиква над 300 ловци. Един от тях, Жан Шастел, успява да убие звяра същия ден. Жан после разказва, че като изключително религиозен човек си е направил сребърни куршуми и е носел със себе си Библията. Стигнал е на една горска поляна и е коленичил. Започнал е да чете на глас от Библията, когато насреща му се появил звярът. Ловецът стрелял и презаредел, пак стрелял. Вълкът паднал покосен.
После в стомаха му са намерени останките на момиченце, убито предишния ден. Това станало най-сигурното доказателство, че е застрелян истинският звяр от Жеводан. А Жан Шастел получил огромната награда от 72 ливри.
Звярът са го качили на една каруца и по заповед на граф Д'Апше започнали да го возят от град в град из Жеводан, за да се убедят хората, че е убит. После от него направили чучело и го пратили при краля. Но чучелото било ужасно и смърдяло, Луи не издържал и заповядал да го махнат. Има различни версии какво е станало с чучелото – заровено, изгорено, хвърлено на боклука. Но се твърди, че кралят бил разочарован и казал, че този вълк му изглеждал прекалено малък за описанията, които чел и му разказвали.
Повече от век по-късно Робърт Луис Стивънсън – авторът на „Островът на съкровищата“, „Черната стрела“, „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд“, минавайки през тези земи, ще напише, че Жеводан е земята на вечно запомнящия се звяр – Наполеон Бонапарт сред вълците.
Извънземни
Според теория от съвременността, Жеводанският звяр е чудовище от друго измерение или планета, към която се е отворил портал или коридор и чудовището е попаднало на Земята. Теорията е любопитна, но няма преки доказателства, освен описанията на звяра от очевидци, които не говорят директно за познато земно животно. Все пак везните клонят към обяснение от тукашен характер.
Една от теориите е, че това си е истински вълк, но доста по-голям на размери. Предполага се, че в по-отдалечени епохи е имало такива големи вълци, а в съвременните векове те са измрели. Като през XVIII век вече отдавна се среща само по-малкият вариант. За това обаче няма особени доказателства. А и описанията навяват по-скоро за хиена, само размерите са преувеличени. Има и вариация, че може да е някаква кръстоска между котки, например между тигър и лъв, леопард или ягуар. Такива животни няма в природата и са плод на човешка дейност, а по това време са добре познати. И е имало дори нещо като мода да правят подобни кръстоски чрез изкуствено осеменяване.
Така или иначе, това е най-известният пример за върколак в историята. И до ден днешен мнозина смятат, че тук има дяволска робота и въпросът е за човек превъплъщенец. Иначе как ще се обяснят преминаванията през хайките, възкликват вярващите в теорията за върколака.
Георги П. Димитров
