К олкото и да ни разправят, че жегите са от глобалното затопляне, историята сочи, че те са морели и дедите ни. В миналото предците на старопрестолната ни столица намират спасение от летните жеги в р. Янтра. След Освобождението в повечето къщи липсват „чисти и мокри” помещения, затова доста търновци се разхлаждат по нетрадиционен начин - къпят се дибидюс голи във водите на Янтра.
„Срамното деяние” се извършва пред възмутените погледи на живеещите в непосредствена близост. Това принуждава един от най-успешните кметове на Велико Търново - о.з. генерал Владимир Даскалов, през 1930 г. да издаде специална заповед. Той забранява „да се вижда голотата на къпещите се” и определя място за хигиенизиране - „от Стамболовия мост по горното течение на Янтра към устието на Белчовата воденица”. В района за къпане се забранява прането и изхвърлянето на какъвто и да било боклук, за да се съблюдават „хигиенистическите изисквания”.
Морал
Освен за телесната чистота на болярите кметът Даскалов е загрижен и за опазването на морала, защото според него “неугледно и лекомислено почнахме като слабоумни във всичко да подражаваме на европейския Запад, тръгнахме със завързани очи към неговите съблазни и пороци”. Търновският градоначалник посочва западни вестници и списания, в които изобилстват снимки на голи плажуващи: “Дадоха ми една немска илюстрация от един техен смесен плаж и видях съвършено голи мъже и жени, както майка ги е родила.
Знам, че такива ги има и във Франция, и в Америка. Сигурен съм, че това ще дойде и у нас - във Варна, в София, край Искър. През тазгодишния морски сезон във Варна на смесения плаж безсрамни мъже се явили там препасани само отпред с парцалче, прикрепено на кръста с тъничко ширитче. Това нали напомня едновремешните лозови листи? Ако днес се явят във Варна на смесения плаж с лозови листи, утре ще се явят и без тях“ - с погнуса споделя пред търновци кметът Даскалов.
Баня
Едва през лятото на 1934 година на брега на Янтра е открита обществена безплатна къпалня на открито, която търновци нарекли „лятната баня“. Брегът е настлан с дребен, чист пясък, който създава илюзията за плажна ивица. Сковани са дървени кабини за преобличане и дървени скари, на които плажуващите се припичат.
Столица
В края на 20-те години на миналия век населението на София значително нараства и достига близо 250 000 жители. През летните жеги улиците се покриват от непрогледни облаци прах, цари задух. Затова софиянци тръгват към водоемите по течението на р. Искър. Вечер опъват палатки, а някои спят под открито небе. Постепенно назрява идеята за изграждането на летни открити къпални в рамките на столицата.
Първа е къпалнята „Дианабад”, която отваря врати на 19 юли 1931 г. Построена е от Димитър Пехливанов, деятел на плувния спорт и собственик на развъдник за риба. Съоръжението е разположено зад Ловния парк, непосредствено до спирка „Семинарията” (днес гара „Пионер”). Включва 50-метров басейн с олимпийски размери и кула за скокове във вода с площадки от 1, 3, 5 и 10 метра.
Къпалнята е лукс за времето си, но тогава се намира в покрайнините на града и до нея няма удобен транспорт. Освен това масовото посещение е възпирано и от ежедневните тренировки по плуване и водна топка. Организират се национални и международни спортни състезания. Тя често е затворена за гражданите, но независимо от това плажът ги привлича от късна пролет до ранна есен.
Кметът Иван Иванов открива къпалнята.
Градина
Значително по-мащабна е къпалнята „Мария Луиза” в Борисовата градина. Решението за нейното построяване е взето от Столичната община в началото на 1937 г. Общата стойност на проекта, реализиран от архитект Борис Далчев, е 8,5 милиона лева. Тържественото откриване е на 6 юли 1938 г., а лентата прерязва легендарният кмет инж. Иван Иванов.
Заобиколена от борова гора, къпалнята „Мария Луиза“ заема около 40 000 кв.м площ. Разполага с четири басейна с различни размери и дълбочина, от които два са детски. Около тях са наредени 30 душа за изплакване. Ежедневно комплексът приемал до 5000 души.
Водата идва от Рилския водопровод и се затопля с пара. Пречиства се чрез филтрова инсталация и се дезинфекцира с хлор. Температурата на водата е 22-25 градуса. В сградата на къпалнята има гардероб и просторен ресторант-градина. По време на соца къпалнята е преименувана на „Република”, но след 1990 г. е върнато старото й име.
Разрастване
Столицата се разраства и през април 1938 г. се приема решение за построяването на нова къпалня в квартал „Коньовица”. Цар Борис ІІІ пожелава парите от готвения златен прибор като подарък от градската управа за рождението на престолонаследника Симеон да бъдат използвани за изграждане на къпалня в този беден район на София. Плажът започва да функционира на 26 юли 1942 г. под името „Княз Симеон Търновски”. Състои се от два басейна с различни размери и дълбочина. Единият е разделен на две части и се използва от опитни плувци. Вторият е за деца и е значително по-плитък.
След 1944 г. къпалнята е преименувана на „Чайка”. През годините тя се превръща в притегателен център за жителите на няколко софийски квартала. Тук се къпят заедно българи и цигани. Днес продължава да работи само „Дианабад”. Запазила е своята автентичност и привлекателност. Другите две къпални не функционират.
Биволи
На 10 юли 1917 г. мобилизираният престолонаследник княз Борис Търновски е в Охрид. Пали свещ в църквата “Св. София”, съградена от неговия предтеча Борис Михаил Покръстител. После решава да се разхлади в езерото. Във водата се къпят биволарчета с биволите си. Князът е в офицерска униформа, сваля я и се гмурка между децата и животните.
След време пастирчето Коте Симев разказва: “Царот биде, царот! Плаваше окол нази, пликаше ни со вода. Мене пита: “Как се зовеш?” Коте, думам, а он: “Да знайш, бугарско юначе си, бугарско, не сръбско.” Как излезоме на сухо, даде ни по неколко паре и вика: “Айде вадете биволете и по здраво!” Живописният епизод е запечатан от фотограф. Съхранени са от капитан Лука Малеев, адютант на ген. Никола Жеков, главнокомандващ на действащата армия.
Златните
Солта и минералите в Черно море облекчават болките от ишиас, от които страда младият цар Борис III. Фотография го документира на Узун кум, което в превод означава Дълъг пясък. Това е старото име на Златни пясъци. Жаркият ден е 13 юли 1922 г. Борис (в средата) и още четирима от неговата свита позират пред обектива.
Сандрово
На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на двореца "Сандрово". Сандро викали свойски на княз Александър Батенберг. Това е днешната резиденция "Евксиноград", в която и сега разпускат морна снага първите люде на България. Земеделският водач Александър Стамболийски се утешава в обятията на някоя си Пенка, която той поетично нарича Татяна. Докато е на власт, двамата летуват в двореца “Евксиноград”. На снимката Стамболийски държи ръката на любовницата си Пенка, другият мъж е телохранителят му .
Румен Жерев
