Н а 8 юни 1743 г. в Палермо, Сицилия, се ражда един велик мистификатор, продавач на „еликсира на младостта” и първооткривател на „философския камък”. Запознайте се с граф Алесандро Калиостро - маг, астролог и лечител. Познат още и като Джузепе Балзамо, което всъщност е истинското му име.
Подобно на вълшебник, той церял неизлечимо болни с един поглед - например принц Субиз, близък родственик на френския кардинал Роган, от когото били вдигнали ръце всички представители на лекарската наука по това време. В Петербург при сицилианския чародей дошъл да изрази почитта и благодарността си самият княз Потьомкин, след като вълшебникът успял да върне от царството на мъртвите малко знатно дете. Даже вратите на консервативния Рим били отворени за него, във Ватикана го приемал кардинал Орсини, а самият глава на католическата църква водел с Калиостро „особени беседи”.
Германия, Белгия, Англия, Франция, Полша - във всяка страна неговата поява била водеща новина. А това, което вече преминава всички граници, е, че именно той, шарлатанинът и авантюристът на XVIII век, предсказва Великата френска революция, падането на Бастилията и присъдата над Мария Антоанета.
Почитатели
Сред горещите му поклонници били Шилер и Гьоте. Последният упорито събирал информация за Балзамо по време на пътешествието си из Сицилия. Именно на основата на тези многобройни бележки създателят на „Фауст” написал пиесата си „Великият Кофта”.
Неговата истинска биография била погребана под хиляди измислени истории и имена: Тискио, Мелина, граф Гараг, маркиз дьо Пелегрини, маркиз дьо Анна, граф Феникс, Белмонте...
Още в невръстна възраст Джузепе бил даден за отглеждане в семинарията “Св. Рока”, откъдето на 12 години е изпратен в манастира на бенедиктинците Калтаджироне. Впрочем именно благодарение на монаха, който отговарял за аптеката, бъдещият маг се сдобил с познания в областта на ботаниката, химията, медицината и лечителското изкуство. След четири години обаче Калиостро избягал от манастира и се захванал с фалшификаторство: картини, подписи, театрални билети, паспорти, квитанции, писма. Един от наивниците, които се вързали на номерата му, бил бижутерът Марано, когото успял да убеди, че ще отведе до несметно богатство, скрито в пещера. За да стигне до скъпоценните камъни, Калиостро трябвало да плати откуп на планинските духове, които охранявали пещерните съкровища. Марано се навил да осигури златото.
Калиостро го отвел до пещерата и отвътре негов помощник поставил изисквания къде да се остави откупът. После поканил ентусиаста да влезе и да си вземе колкото иска от скъпоценните камъни. Но в тъмнината на пещерата няколко души се нахвърлили върху наивника и го натупали здраво. Когато се освестил, бижутерът загрял, че е бил подло измамен, но вече било късно да дири мошеника Калиостро.
Спонсори
След като се сдобил с добра сума за по-нататъшни експерименти, авантюристът отишъл на гости при своята леля графиня Винченце Калиостро, от която наследил фамилията и титлата си. Там графът се запознал с алхимика Алтотас, с когото се отправили на дълго пътешествие: Египет, Родос, Малта. В Малта Калиостро се запознал с бъдещия си спонсор и покровител Манюел Пинто де Фонсека, който бил готов да прахоса цялото си състояние за изследвания и търсене на „еликсира на безсмъртието”. Опустошавайки кошницата на Пинто, авантюристът се скрива в Неапол, откъдето преплува морето и се прибира в родината си. Скоро обаче отново се отправя на път, вече не с Алтотас, а с очарователната си съпруга Лоренца Фелициани, за която се говорело, че била някогашната вавилонска царица Семирамида.
Представял я също така в качеството на благородната Дева Калабрийска. Двойката обикаляла из Европа и устройвала пред отбрана публика магични сеанси. По петите ги следвали разобличителни изявления на инквизицията, която не успявала да ги догони във всички страни, където изнасяли представленията си. Авантюристът си докарвал пари и като сутеньор. Например, когато заварил благоверната си в спалнята с някакъв богаташ, Калиостро се разстроил толкова, че вместо да обяви на прелъстителя дуел, веднага определил цена за оскърблението. Скоро след това самият Калиостро бил заловен с непълнолетна и се наложило да си стегнат куфарите с жена си по най-бързия начин. Съпрузите продължили гастролите си в Белгия, Германия, Италия, Франция, Испания. Навсякъде имало предостатъчно мераклии да спечелят с магьосничество богатство, младост или здраве, за да може Калиостро и половинката му да живеят нашироко.
Но апетитът идва с яденето и Калиостро решил, че всичко това не му е достатъчно. През 1776 г. той отново се появил в Лондон, където основал „Египетска ложа”. Само след половин година филиали на ордена били открити в Германия, Полша и Русия. Мъдростта и магическите свръхспособности на Калиостро не предизвиквали у никого съмнения. Крал Луи XVI официално обявил, че всяко оскърбление на честта и достойнството на „Великия магистър” ще бъде наказвано, защото ще се счита за обида на Негово Величество. Калиостро вършел чудеса: произвеждал злато, викал духове, предсказвал, чародействал, лекувал. Във Варшава за участие в представленията му наел осемгодишно момиче, което след заклинанията му влизало в “разговор” с умрели и ангели. Спектаклите се радвали на огромен успех, особено когато Калиостро „канел” на сгледа велики умове. Понякога извиканите на разговор духове се „оживявали” и влизали в горещ спор с живите, като хвърляли по тях вази и чаши.
Под прикритие
През 1778 г. съпрузите Калиостро пристигнали в Русия. Той се представял за чудотворец, тя за 60-годишна италианска принцеса. Всъщност била само на 25, но всички примирали, като видят ефекта на еликсира на младостта, изпробван върху нея. Знатни дами и суетни господа обсаждали дома на Калиостро и срещу огромни средства се сдобивали с „вълшебна” настойка от обикновени билки и треви.
Пребиваването в Петербург приключило с грандиозен скандал. Срещу огромна сума Калиостро се заел да излекува тримесечно бебе. Когато то все пак починало, Калиостро го подменил със здраво бебе, което купил от селяни за 2000 рубли. Въпреки това Калиостро продължил да триумфира... във Франция.
Мистерия около смъртта му
В крайна сметка съдбата извъртяла номер на Калиостро и през 1789 г. той бил изпратен в затвора. От инквизицията настоявали да се признае за виновен в масонска дейност, магьосничество и връзки с дявола. Графът мълчал, затова пък съпругата му Лоренца не издържала и направила пълни самопризнания. Това не й помогнало и тя била изпратена на заточение в манастир, където скоро умряла. Калиостро трябвало да бъде изгорен на кладата, но в последния момент наказанието му било заменено с доживотен затвор.
Великият шарлатанин умрял на 26 август 1795 г. Това е официалната версия. Неофициалната гласи, че най-охраняваният затворник поискал да се изповяда и довели при него в килията свещеник, когото той удушил и избягал, преоблечен в неговите одежди. Трупът с нахапано от плъховете лице в килията бил неузнаваем. Фенове на Калиостро пък били убедени, че техният кумир е сбъднал предсказанието за себе си, че ще живее не по-малко от 5000 години.
Кристи Петрова
