Поклонници от цял свят се стичат към една по-непопулярна за българите къща на Петър Дънов-Учителя, намираща се в Арбанаси, Търновско. Там основателят на учението Бяло братство пише знаменателната книга „Завета на цветните лъчи на светлината“, която е настолна за всичките му последователи. Самата постройка е сочена за мощен енергиен център, посочен от феноменалния българин.
Предлагаме ви втората част от интервюто с Мария Христова – популярен местен гид, дългогодишен последовател на Учителя и представител на общество Бяло братство за Велико Търново.
- Г-жо Христова, Петър Дънов дава безчет безценни съвети за правилни мисли, хранене и въобще за един по-хармоничен живот. Вие какво прилагате от това обширно познание, включващо философия, диететика и метафизика?
- Всеки го прилага според възможностите и според вярванията си и аз не правя изключение. Едни се стараят да спазват това, което той говори за храненето, други за обличането, трети за обхода. А има и такива, които си живеят нормално (постарому) и само си мислят, че изпълняват всичко точно, но не е така. Неговите препоръки са много, звучат достъпно, но не са никак лесни.
- Той дава безценни съвети за храненето...
- Да, например казва: „Не яжте храни, които не обичате - те не ви ползват“. Учи, че когато ядем, да не сме безучастни към храната и ред други неща.
- Ще се окаже, че съвременният хомо сапиенс не знае как да се храни...
- (Смее се.) Така е. Петър Дънов разкрива, че енергията на храната я усвояваме в устата си. Затова препоръчва да се яде бавно, да се сдъвква хубаво, че да стане като кашица и тогава да я поемаме. Чак тогава отива вече като храна към стомаха, но преди това между езика и устата я приемаме като енергия.
Доста често той не обяснява „защо“ препоръчва дадено нещо – просто казва онова, което трябва да се знае от хората. Така например препоръчва сутрин преди изгрев слънце да не се яде, както и вечер след залез слънце. Някъде ми беше попаднало съвременно изследване, че когато се яде нощно време, една от жлезите с вътрешна секреция се самоунищожава. Ето как Учителя е виждал тези неща още преди повече от век. В тази връзка мога да ви споделя, че аз преди работех в университетската библиотека в Търново. И през нас мина една доста ценна книга, издателство на съвременен институт по хранене на САЩ. Когато я прегледах, се оказа, че това, което Петър Дънов говори в началото на XX век, едва в наши дни се потвърждава от учените.
- Какво например визирате?
- Учителя казва, че всяка храна, която човек приема, задължително оставя в тялото като отпечатък някакъв отпадък, който не може да се разгради и дори да се изведе. В една от беседите си казва - „може да изядете ябълката прясна, може и печена. Рекох, по-добре да я изядете прясна“. И според таблицата, съставена от този модерен американски институт, най-малко боклук, дето аз му казвам, оставя в тялото ни точно ябълката. Срещу нея в графата е посочено 0,001. Динята също е в тази графа. Веднага след тях се нарежда сушената ябълка 0,005. Понеже ние от Бялото братство не ядем месо, погледнах да видя как е там положението. Като продукт то бе по средата на таблицата с носещите отпадък на тялото ни храни. Беше ми любопитно да видя кой е продуктът на дъното, т.е. най-вреден. За моя изненада беше посочено какаото с 300 единици. Аз съм запомнила този факт, защото даже лекари препоръчват шоколад за подсилване. А се оказва, че то носи най-много неща, които не могат да се усвоят от организма ни. Според Петър Дънов, колкото една страна на Земята употребява повече жито, толкова по-духовни и интелигентни са нейните граждани. В него се съдържат всички необходими елементи за доброто здраве на човека. Учителят казвал, че житото е
най-чистата храна.
В беседите си Учителя говори за всички области от човешкото познание. Ето, аз съм завършила българска филология и бях много изненадана да открия, че той дава неподозирана информация за българската граматика, за литературата. Например той казва, че Алеко Константинов има такава трагична съдба, защото е написал книгата „Бай Ганьо“, където главният герой има само отрицателни черти. А казва, че няма човек, който да има само отрицателни качества, все някакво човешко благородно качество всеки има. Затова и Алеко е убит сякаш за назидание от своя прототип.
- Откъде идва цялото това познание? Дънов е бил доста ерудиран за времето си, учил е в България в методитско училище, след това отива в САЩ, където продължава образованието си в различни дисциплини.
- Според мен неговите знания не са от Земята. Той вярно, че е учил и богословие, и медицина, ама никога не е лекувал с медикаменти. На фона на това и в Търново има много случаи на излекувани от него хора. Те са имали средства, ходили са по Европа при знаменити лекари професори, но никой не е могъл да им помогне, а Учителя го е направил. Показателен е случаят на болна жена от Деветаковия род – известен в нашия край. Тя е страдала от тежко заболяване, за което семейството така й не е намирало лек никъде. Когато Дънов дошъл тук, я е излекувал по чудодеен начин.
Учителя казва и доста неща, които науката още не е открила. Сякаш в бъдещето е надниквал.
Да вземем вегетарианството, което е полезно за здравето и въобще за духовното ни развитие. Тогава може би само толстоистите (последователите на Лев Толстой) са говорили за него. А ето, в наши дни изследвания показват, че консумацията на месото се сочи като причина за доста заболявания.
Отделно сега новите енергии, които протичат към Земята, хората, неконсумиращи месо, ги приемат по-лесно. По-трудно и тежко е за тези, които хапват този животински продукт.
- Идният месец ще се честват 160 години от рождението на Петър Дънов, а неговото духовно име Беинса Дуно остава загадка. Вие имате ли своя теория за него?
- Не мога и аз да ви кажа какво значи. На мен ми бе направило впечатление един момент, в който той казва в своя беседа следното: „Моето духовно име е Беинса Дуно. Имам и друго име, което сега няма да ви кажа“.
- Това още повече заплита мистерията сякаш...
- Има хора от Бялото братство, които споделят, че когато са в притеснено положение от някакъв проблем, по десет пъти си повтарят това име и им въздейства по някакъв начин благотворно.
- Вие какво сте работили и как намирате пътя към това учение?
- Аз съм завършила българска филология, работила съм като учителка 9 години. После 3 години в книжарница, а накрая до пенсия бях библиотекар във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През 90-те години ми попадна за първи път името на Петър Дънов в едно вестниче. Негови книги в онези години се продаваха на маси направо по тротоарите. Започнах да ги чета и да ходя в групата тук и да се качвам на Рила планина.
- А обиждате ли се, ако някой ви нарече дъновистка?
- Аз не се обиждам. Той самият казва, „вие не сте дъновисти, но просто хората така са свикнали“. Благодарна съм, че съм тръгнала по този път. Той не съветва човека за лошо, дори напротив. Учи ни да бъдем чисти, да бъдем честни, да не лъжем и крадем, да бъдем добри хора. Като не можеш да направиш на човека добро, поне не му прави лошо. За толкова години аз не съм срещнала нещо лошо, нередно или упадъчно в беседите на Дънов, а те са много.
- Това е така, защото в основата на това учение стои все пак християнството, нали?
- Безспорно е така. Той е ходил в салона, където е изнасял беседите си винаги с Библия в ръка. И почти всичките му беседи са въз основа на някакъв библейски стих, дали от Стария, дали от Новия завет. Така че в основата на Бялото братство стои християнската етика. Смият Дънов много говори за Христос.
- Но църквата или отделни нейни членове и до днес отричат Бялото братство и Петър Дънов, защо?
- Не го признават, защото във времето, когато е бил на Земята, Дънов е имал много последователи. Специално за Търново мога да ви споделя, че в църквите са влизали малко хора, което вероятно е породило завист. На фона на това всички едно време са ходили след него, облечени в бяло, в читалище „Надежда“, където е изнасял беседите си. Именно за това тук е бил отлъчен от Църквата.
- Конкуренция за поклонници, така ли?
- Преди време, още работех, един архимандрит научил, че съм последовател на Дънов. Започнахме кореспонденция с имейли, в които той ме увещаваше, че „не съм за тази секта“. Аз му казвам, че също съм ходила в църква, обаче аз там нищо ново не мога да науча, което научавам от Дънов. Аз Евангелието мога да си го чета и у дома...
- А не са ли двете неща просто различни, едното е религия, а другото е философско учение?
- Може би трябва да се промени подходът към хората в храма, да се осъвремени, знам ли. Майка ми и баба ми бяха силно вярващи хора. Аз съм възпитана в такова семейство. Когато започна т. нар. Демократична промяна през 1989 година, ходих да се причастявам няколко пъти в храма. Обаче при едни петровски пости бях постила и отивам пак да се причастя в катедралата „Св. Богородица“. И гледам, че е заключена. Обикалям, обикалям и не мога да повярвам, че на такъв голям празник църквата може да е заключена за миряни. Два часа се лутах и като се прибрах у дома, чух по радиото, че има два синода и разкол и в резултат църквата в нашия град е хлопнала кепенците. Тогава си казах, ама аз какво правя там, където могат да ми затворят вратата към Бога. Аз не мога ли да се моля навсякъде и на улицата, и на планината да съм. Щом ми затварят тази врата, то значи моето място не е там.
- Значи вие покрай разкола сте станала дъновистка?
-Тогава всъщност започнах да мисля по друг начин за вярата, за църквата и за Бога. Хайде по времето на комунизма бе официално забранено, но след 1989 г. вече всеки уж има възможност спокойно да изповядва това, в което вярва. Оказа се, че не е съвсем така.
Мисли на Петър Дънов:
"Оставете лошите хора настрани – с тях Бог ще се разправя, няма защо вие да се справяте с тях. Освен Бог никой друг не е в състояние да се справи с лошите хора. И Христос е казал: „Не се противете на злото!”. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си…"
***
Бoлecтите са вашите бaрoметри. По тях се съди докъде сте стигнали и какво ви липсва.
Докато минавате още през бoлecтите, благодарете на Бога и се молете да ви помогне, да разберете какво ви липсва.
Изкълчи си някой крака или го счупи - това е следствие на някоя лоша мисъл, някоя погрешка...
Всички болeзнени състояния не са бoлecти. Например хрeмата, тpeската не са бoлecти, но състояния за пречистване. Чрез тях организмът се чисти от излишни утайки и наслоявания."
Любомир Старидолски
