„Машина на времето“ събира под един покрив български царе и патриарси от различни периоди на Втората българска държава и представя най-значимите събития от нейната 200-годишна история до падането й под османско владичество.
Цялата тази панорама е представена в Музея на силиконовите царе, разположен на метри от крепостта Царевец. До 24 май посещението на експозицията е безплатно и може да бъде видяно както от наши туристи, така и от чужденци. Цялата музейна експозиция е разположена върху площта на 4 етажа, а изработката на силиконовите фигури е дело на скулптора Борис Борисов.
Въоръжен български воин пази входа на Музея на силиконовите царе в Търново.
Едва ли има българин, който да би останал равнодушен пред великолепието и реалистичността, с която се отличават фигурите в експозицията. Скулпторът е бил толкова прецизен, че при внимателно вглеждане се виждат и косъмчетата, и порите по ръцете на човешките фигури.
Поминък
Музейната експозиция започва с представяне на жилището, бита и поминъка на българина през Средновековието. Показани са трикраките маси и столчета, на които семейството се е събирало и хранело, както и оръдията на труда, които е използвало. Като контрапункт на това е представено болярското жилище, чиято трапеза е доста по-пищна, а членовете на семейството се хранят седнали на високи четирикраки столове и маси. Най-интересното за посетителите на музейната експозиция обаче тепърва предстои.
Средновековен български пазар.
Първата сюжетна картина представя провъзгласяването на българския владетел Калоян за крал. Това събитие е свързано със сключването на уния на българската държава с папата, който изпраща на Калоян корона и скиптър, символите на държавността.
Цар Калоян приема пратеника на папата.
Според унията всички български епископии стават диоцезии на Римокатолическата църква. Сцената, представена в музея, представя католическия кардинал Лъв, който поставя на главата на българския владетел кралска корона. А архиепископ Василий е помазан с миро, след което е признат и обявен за глава на Българската църква, поставена под върховенството на Рим.
Унията на българската държава с католическата църква продължава през целия период на царуването на Калоян и е разтурена при неговия наследник цар Иван Асен II.
Занаяти
Следващата тема в експозицията е посветена на занаятите и търговията по нашите земи в годините на Втората българска държава. Представени са представители на някои от най-популярните по онова време занаяти: грънчар, ковач, секач на монети, дюлгери, търговци от близки и далечни земи, представящи странни, скъпи и екзотични стоки и предмети.
Секач на монети
Грънчар
Изключително впечатляваща е картината на пленяването на латинския император Балдуин Фландърски от цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. Силиконовите фигури на Калоян и Балдуин впечатляват със своята реалност. Според легендите след залавянето му Балдуин е отведен в столицата Търново и е поставен под стража в източната кула, която днес носи неговото име. В него се влюбва дъщерята на българския цар Мария, а според някои легенди самата съпруга на Калоян – куманката Целгуба. След като Балдуин отказва любовта и ласките на царската дъщеря (съпруга), е наклеветен и убит от разярения Калоян.
Следващата сцена в музейната експозиция представя иконописване на православен храм. Представени са майсторът зограф, рисуващ иконите, и боляринът със семейството си.
Монах, преписвач на стари ръкописи.
Сериозно внимание е отделено на битката между българи и ромеи при Клокотница на 9 (22) март 1230 г. В нея войските на цар Иван Асен II разгромяват тези на епирския деспот Теодор Комнин. Деспотът е пленен с цялото свое семейство, а пленените му войници са освободени. По-късно, вече като пленник, деспотът Комнин е ослепен като организатор на заговор срещу българския цар. Победата на Иван Асен II е отразена във възпоменателния надпис, изсечен върху колона и е поставен в средновековната църква „Св. 40 мъченици“ в Търново. Част от текста на надписа гласи: „Разбих гръчката войска, а самия цар кир Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръчка още и арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намират около Цариград и самият този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене.“
Битката при Клокотница
След войнствената композиция на битката при Клокотница следва миролюбив сюжет. В него е представен византийският и български средновековен певец и композитор Йоан Кукузел – Ангелогласния, който е канонизиран и за православен християнски светец.
Йоан Кукузел Ангелогласния
За прозвището му има различни твърдения. Според най-разпространеното в младежките му години, когато го питали какво е ял, той отговарял: „кукия ке зелия“ („бакла със зеле“). Важно място в изложбата заема изображението на семейството на цар Иван Александър, заимствано от Лондонското четвероевангелие. Веднага след това следва сцена на пищна вечеря на царското семейство.
Цар Иван Александър със семейството си - така, както е представен в Лондонското четвероевангелие.
През 14-ти век съдбата на българската държава се свързва с тази на останалите балкански държави и на започналата да набира все повече сила нова Османска държава. В изложбата са представени два емблематични сюжета: превземането на Търновград и прощаването на Патриарх Евтимий с народа в столицата преди заточението му в Бачковския манастир. Според историческите извори столицата Търновград е превзета след предателство от един от местните евреи, който се явил в османския стан и обещал да отвори една от портите на крепостта. В замяна предателят поискал да му бъде дадено толкова злато, колкото тежи той самият. Сделката е сключена.
През една черна и непрогледна нощ предателската ръка отваря една от страничните порти на Царевец и азиатските нашественици нахлуват в крепостта и я превземат. Онази част от българските боляри и първенци, които отказват да приемат чуждата вяра, исляма, са заклани в черквата. А предателя на българската столица получава заслуженото. По заповед на султана той е обезглавен, докато стои и се радва на дарената му торба със злато. Според една от легените, запазили се през вековете, трупът на предателя евреин е захвърлен в местността, която днес е известна като Жидов гроб. Всяка нощ обезглавеният предател излизал от гроба си и държейки в ръце отрязаната си глава, обикалял наоколо и проклинал съдбата си и неблагодарността на султана, които не оценил както трябва неговата помощ и заслуга за превземането на българската столица.
Чудо
Сред обезглавените търновски първенци трябвало да бъде и духовният водач, Патриарх Евтимий. Но тук внезапно става чудо. Вдигнатата ръка на палача внезапно се сковава, той не може да нанесе фаталния удар и така Божият служител е спасен. Вместо смъртта му е оказана „високата чест“ той да дочака смъртта си в заточение далеч от Търново. Една от картините в изложбата представя прощаването на Евтимий с жителите на Търново. В тази картина преобладават минорните настроения.
Прави впечатление обаче начинът, по който скулпторът е представил Патриарха и прощаващите се с него обикновени българи. Върху силиконовото лице на Евтимий скулпторът Борис Борисов с невероятна вещина е успял да пресъздаде тъгата на духовния водач, осъзнаващ безнадеждността на ситуацията и невъзможността да помогне на обикновените хора. Огромна мъка е изписана и по лицата на стареца и младото момиче, вероятно негова внучка, дошли да се простят с Патриарха и да го изпратят в последния му път. Втората картина представя превземането на столицата Търновград. И тук отново фигурите на османските завоеватели и българските защитници на крепостта са представени с изключителен психологизъм от страна на скулптора.
Българските владетели - от холивудски силикон
Самият скулптор Борисов признава, че изработката на силиконовите фигури е много изтощителна работа. Новите 37 фигури в търновския музей отнели на скулптора и хората, които му помагат, година и четири месеца. Първоначално моделът на фигурите се прави от глина, а след това идва и фината работа, в която наред с майсторството трябва да има и много добър усет за психологизъм. И това се вижда ясно във всичките фигури на автора, както в индивидуалните, така и в груповите композиции.
Скулпторът Борис Борисов пред едно от творенията си паметника на Гаврил Кръстевич в Пловдив.
Материалите за изработката на самите фигури са различни. Тялото се прави от акрилна смола, а видимите части, като лице и ръце, от американски силикон, който често се използва и в холивудските филми. За очите и зъбите се използват протези. Лицата и окосмените части са изписани и изработени от художничката Галина Христова и Елеонора Маркова. Телата на фигурите са дело на Константин Константинов и Деян Тодоров, а металните предмети: корони, оръжие и др. са изработени от Пенчо Беренски. Стенописите са рисувани от Христомир Великов, Георги Караджунов и Веселин Ципалски. Консултант е проф. Хитко Вачев.
снимка
Творба на Борисов в ранчото на Рейгън
Авторът на невероятните фигури в Музея на силиконовите царе в Търново Борис Борисов е завършил скулптура в Националната художествена академия. Автор е на паметниците на цар Калоян във Варна, Алеко Константинов и на Роналд Рейгън в София, братята Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, Атанас Буров в Горна Оряховица, Иван Хаджийски в Троян. След като направил паметника на Рейгън, изображението му толкова много било харесано от американците, че те поръчали още две негови копия: за ранчото на бившия президент в Санта Барбара, Калифорния, и за Лондон.
Скулптурата на Роналд Рейгън, чието копие украсява ранчото му в Калифорния.
Копие от фигурата на банкера Буров пък днес се намира в Брюксел. Борис Борисов е автор и на две скулптури на поета Иван Вазов. Едната от тях се намира в Двора на кирилицата в Плиска, а другата е в Загреб. За музея в Бяла пък скулпторът направил фигурите на: медицинската сестра Юлия Вревска, революционера Панайот Волов, майстора строител Колю Фичето и княза Александър Батенберг.
Освен паметниците на известни българи, Борис Борисов е създател и на восъчните фигури на български и световни шоузвезди и др. известни личности, сред които са Лили Иванова, Бойко Борисов, Антъни Хопкинс, Ал Пачино, Робърт де Ниро, Мик Джагър, Бионсе, Адел, Джъстин Бийбър.
Един от последните проекти, по които работи скулпторът Борис Борисов, е на монумент на Апостола на свободата Васил Левски, който ще бъде висок 3,6 м и ще бъде изработен от метал и гранит. Поръчката е от община Троян.
Иван Георгиев
