В изборната кампания от последните седмици Лиз Тръс всячески се опитваше да се представи като новата Маргарет Тачър. Старанието й донесе плодове - в понеделник министърът на външните работи на Великобритания бе обявена за победител в надпреварата за наследник на затъналия в скандали Борис Джонсън като лидер на Консервативната партия и премиер на страната.
И докато медиите се надпреварваха да сипят суперлативи за новата Желязна лейди, британците се произнесоха: проучване на в. „Индипендънт“ показа, че мнозинството избиратели очакват Тръс да бъде лош или дори ужасен лидер на Обединеното кралство. Нагласите им не са съвсем без основания - в миналото новият министър-председател на Великобритания също е замитала скандали под килима, а заявките й за някои от ключовите политики на Лондон предизвикват опасения, че на „Даунинг стрийт“ е влязъл нов Джонсън - облечен с пола и със закъснител.
Новият британски премиер встъпи в длъжност с амбициозна програма.
Формиране
Родена в Оксфорд през 1975 г., Мери Елизабет Тръс е дъщеря на професор по математика и медицинска сестра, които като дете я водят на протести срещу ядрената енергетика и срещу превърналата се по-късно в неин идол Тачър, на които - по спомените й - е викала: „Маги, Маги, Маги - вън, вън, вън!“. В реч от 2018 г. заяви, че рано е започнала да развива собствените си политически възгледи, „спорейки с моите родители социалисти в нашето ляво семейство“.
Родителите й живеят първо в Пейсли, Шотландия, след което се местят в Лийдс в Северна Англия, където Тръс посещава държавна гимназия - нещо, което я отличава от многото й колеги консерватори, получили образование в елитни частни училища на Острова, отбелязва АП.
Продължава образованието си в Оксфордския университет, където следва философия, политика и икономика - специалност, която избират много амбициозни политици - и е председател на университетския клон на партията „Либерални демократи“. Центристи в икономиката, те подкрепят конституционната реформа и гражданските свободи, а Тръс е ентусиазиран член.
След дипломирането Тръс се присъединява към Консервативната партия в момент, „когато това беше съвсем немодерно“, разказва самата тя по-късно.
Работи като икономист в енергийната компания „Шел“ и телекомуникационната фирма
„Кейбъл енд уайърлес“, както и в дясноцентристки мозъчен тръст. Била е общински съветник в Лондон и два пъти се кандидатира неуспешно за парламента, преди през 2010 г. да бъде избрана за представител на Югозападен Норфолк в Източна Англия.
Пикантно
Като част от редиците на центристко-лявата социалнолиберална политическа партия Тръс си спомня как е разлепвала плакати с призив за „Свобода за тревата“ в рамките на кампания за декриминализиране на марихуаната. В една своя реч от ранните си години на политик тя дори се застъпва за премахване на монархията.
Най-големият скандал в живота й досега обаче тръгва от семейството. Лиз е омъжена за счетоводителя Хю О'Лиъри. Двойката е заедно повече от 2 десетилетия и Тръс ласкаво определя съпруга си като „любовта на живота ми“ въпреки пикантната й афера с вече бившия депутат на торите Марк Фийлд. Извънбрачната й връзка, продължила близо 18 месеца, помрачава не само личния живот, но и политическата й кариера, след като през 2006 г. става публично достояние. За разлика от брака на Тръс този на Фийлд се разпада след 12 години съжителство, подчертава в. „Дейли експрес“.
Скандалът с аферата на Тръс разклати политическата й кариера.
Двойката има две дъщери – Либърти и Франсис, съответно на 15 и 12 г. До началото на тази седмица четиричленното семейство живееше в Норфолк, но прекарваше много от времето си и в Лондон.
Кариера
Тръс влиза в британския парламент през 2010 г. и оттогава насетне бързо се издига в политическите редици. Първият й важен пост е в кабинета на Дейвид Камерън – като парламентарен помощник държавен секретар по въпросите на образованието. В периода между юли 2016 г. и юни 2017 г. служи като държавен секретар по правосъдието, а след това е назначена за главен секретар на Министерството на финансите – пост, на който остава за 2 г. През септември 2019 г., след оставката на Амбър Ръд, Тръс е назначена за министър на жените и равенството в допълнение към предишните си постове. По-късно Джонсън я издига до първи дипломат на Лондон.
Имитатор
В началото на кампанията за нов лидер на торите Лиз бе попитана на кого от премиерите от Консервативната партия се възхищава най-много. Отговорът й бе категоричен: Маргарет Тачър. За мнозина този коментар на Тръс най-вероятно е попаднал в категорията на изявленията в стил „Не думай!“. Но тя изглежда знаеше много добре какво говори.
Постоянните й препратки към „унищожаването на ортодоксалността на истаблишмънта“, борбата срещу профсъюзите и противопоставянето на Русия – всичко това изглежда като прецизна операция, която Лиз направи, за да припомни за нейния политически герой, който в миналото самата тя е критикувала. Тръс до такава степен започна да подражава на Тачър – дори в копирането на тоалетите на Желязната лейди, че мнозина я обявиха за неин „косплей“ (имитатор).
„Аз съм си аз. Имам много различен произход от този на Тачър. Израснах в Йоркшир. Ходих в общообразователно училище. Аз съм човек, който е работил през целия си живот, за да получи това, което има“, убеди Тръс в интервю през юни. Тачър е израснала в съседния Линкълншър, ходила е в общообразователно училище и очевидно също е работила упорито през целия си живот, за да постигне целите си, отбелязва в. „Индипендънт“. Изданието подчертава, че „Тръс има заслужена репутация на идеологически променяща се“, но същевременно признава, че поне на този етап изглежда, че светогледът й съвпада с този на дъщерята на най-известния бакалин във Великобритания.
Подобно на Тачър Тръс е ревностен защитник на индивидуализма, инстинктивно подозрителна към социалната държава и няма особено влияние сред синдикатите. Вече е почти клише да се припомня, че през 2012 г. тя участва в съставянето на книга, в която британските работници бяха описани като „безделници“.
Настоява за по-голяма дерегулация на финансовия сектор, по-малко бюрокрация в правителството и опростена данъчна система. „Направихме страхотни неща през 80-те години на миналия век“, заяви Тръс пред в. „Файненшъл таймс“, визирайки реформите на Желязната лейди.
Възгледите й за Европа също изглежда са претърпели развитие като това на Тачър, която от година на година на премиерския пост ставаше все по-евроскептична. От подкрепяща оставането на Обединеното кралство в структурите на ЕС, Тръс се превърна в един от водещите и гласовити привърженици на Брекзит, като сега дори настоява цялото законодателство на общността, включително това, свързано с правата на човека, да бъде отменено на територията на Острова.
Двете дами имат сходни позиции по отношение на имиграцията (през 1979 г. Тачър призова тя да бъде спряна), образованието (Тръс настоява за нови гимназии) и синдикатите (които трябва да са по-силни). „Мисля, че всеки, който обръща някакво внимание на политиката, може да види, че Тръс се стреми да бъде възприемана като Тачър. Естествено е тя да вярва, че това е най-добрата стратегия за спечелването на надпреварата“, обяснява Матю Джонсън, професор по политика в университета Нортумбрия.
Тръс заложи на копирането на образа на Тачър за кампанията.
Разлики
Заключението може и да е преждевременно, но според много политически наблюдатели между Тръс и знаменитата Тачър има една ключова разлика: способностите.
„Маргарет Тачър имаше ясна и последователна политическа визия, както и интелектуалната и политическа способност да я претвори в ясни политики, които оформиха страната за следващите 30-40 години“, казва професор Джонсън.
„Лиз Тръс може да изповядва сходна с тази на Тачър идеология, но предполагам, че тя няма нито интелектуалния капацитет да измисли нова визия, нито политическия талант да я превърне в каквато и да е реалност. Също така бих казал, че тя няма и необходимата за тази цел политическа подкрепа“.
По-големите критици твърдят, че по отношение на въпросите, свързани с икономиката, Тръс е далеч от жената, която навремето американският президент Роналд Рейгън описа като „най-добрия мъж в Англия“.
Дори във външната политика, където на пръв поглед и двете дами може да бъдат определени като „ястреби“, приликите са малко. Тачър допринесе за края на Студената война, обявявайки тогавашния лидер на СССР Михаил Горбачов за „човек, с когото може да се върши работа“. Обратно, Тръс изглежда прави всичко възможно, за да допринесе за ескалацията на конфликта между Русия и Украйна.
Засега, независимо от реториката и снимките с традиционни руски шапки, основанията да се твърди, че Тръс може да се задържи на власт 11 г., не изглеждат много убедителни.
Без бели мъже на ключовите постове в Лондон
Новото правителство на Лиз Тръс ще бъде първото в Обединеното кралство без бял мъж, заемащ една от т.нар. четири големи държавни служби, съобщи Блумбърг. Тръс, която е третата жена министър-председател на Великобритания, назначи Куаси Квартенг за министър на финансите - първия чернокож канцлер на Великобритания. Суела Брейвърман, която е от индийски произход, бе назначена за министър на вътрешните работи, а Джеймс Клевърли, който се идентифицира като човек от „смесен расов тип“, получи поста на първи дипломат на Лондон.
