Ф илмът на Джордж Лукас и Стивън Спилбърг „Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп” възроди интереса към старинните артефакти. Черепите съществуват в действителност. И изглеждат достатъчно загадъчно, за да пораждат подозрения за техния свръхестествен произход.
Интригата във филма е построена около един такъв череп, принадлежал на извънземно същество от общо 13, посетили Земята и основали сред джунглите на Амазонка таен град. Черепът трябва да бъде върнат на мястото му и естествено с това трябва да се заеме Харисън Форд.
Във филма са обединени две популярни легенди, вълнували не едно поколение любители на мистичното: митът за 13-те кристални черепа и легендата за Акакор – изгубената столица на извънземните. Какво стои зад тях наистина?
Легенда
Мистиците са убедени, че кристалните черепи са точно 13. Ако бъдат намерени и събрани на едно място, те ще разкажат всичко за бъдещето на човечеството. Според друга легенда на 21 декември 2012 г., когато завършва поредният кръг от календара на маите, ще настъпи краят на света. И за да бъде спасено човечеството, трябва да бъдат намерени и събрани въпросните черепи. Е, тази дата мина и замина, така че няма смисъл да опровергаваме теорията.
Един от черепите се съхранява в Британския музей. Известно е, че още през 1881 г. той е бил изложен в антиквариата на французина Южен Бобан с табелка „ацтекски кристален череп”. Той бил купен от ювелирната фирма Tiffany and Co. за 950 долара, а през 1897 г. бил продаден на Британския музей.
Два пъти – през 1996 и 2004 г., експерти от Британския музей заедно с учени от университетите Кардиф и Кингстън провели мащабни изследвания на „мистичния артефакт” с използването на електронен микроскоп и рентгенова спектроскопия. Изводът бил тъжен: черепът е обработван с помощта на ювелирни инструменти в края на XIX век. Повърхността е оформена с диаманти, а тънките детайли са рисувани с високооборотна бормашина. Черепът продължава да е сред експонатите в Британския музей. Но табелката е различна. На нея е написано: „Краят на XIX век. Първоначално се е смятало, че е от ацтекски произход, но по-новите изследвания са доказали, че е направен в Европа”.
Южен Бобан изтъргувал още един кристален череп. Той бил продаден на етнографа Алфонс Пинар и сега се намира в парижкия музей Бранли. През 2007 г. черепът е бил изучаван от Центъра за изследвания и реставрация към музеите във Франция. Учените работили три месеца и доказали, че повърхността на кристала е обработвана със съвременни инструменти.
През май 2008 г. Journal of Archaeological Science публикува резултатите от изследването на трети череп, който се съхранява в Смитсъновия институт в САЩ. Той е бил изпратен там през 1992 г. от анонимен дарител, който е написал към пратката: „Ацтекски кристален череп от колекцията на Порфирио Диас, придобит в Мексико през 1960 г.”. Това сигурно е така. Но черепът се е оказал поредният фалшификат. Учените намерили по повърхността му следи от карборунд – синтетичен абразивен материал, открит през 1892 г.
Мичъл-Хеджис
През 1927 г. археологът Фредерик Мичъл-Хеджис извършвал разкопки в Лубаантун в Британски Хондурас. Той и доведената му дъщеря Анна търсели съкровището на пирата Хенри Морган, което според легендите било заровено там през 1671 г. Повече от седмица те ровели из останките на масивна стена, рухнала върху олтар в един от храмовете. Археологът вече се гласял да се прибират, когато в мрака проблеснал лъч от залязващото слънце и осветил някакъв предмет. Моментално забравили за умората и се втурнали да ровят, за да измъкнат златното украшение, на което предполагали, че са се натъкнали. Но се оказало, че са намерили женски череп от полиран кристал.
Това е популярната история, към която са се придържали археолога любител и дъщеря му. Истината обаче е банална – Мичъл-Хеджис чисто и просто купил черепа през 1943 г. от аукциона „Сотби” за 400 паунда. Черепът много приличал на този в Британския музей. С изключение на един детайл – долната му челюст леко се движела. На аукциона черепът бил изложен от антиквар на име Сидни Берни, който го притежавал от 1933 г.
В книгата „Опасността – моя приятелка” (1954 г.) Мичъл-Хеджис пише, че черепът, за който се смята, че е на 3600 години, се е използвал от Върховния жрец на маите по време на езотерически обреди. „Казват, че когато той желаел нечия смърт, се втренчвал в черепа и човекът скоро умирал”, твърди Мичъл-Хеджис.
След смъртта на археолога артефактът преминал в ръцете на доведената му дъщеря Анна, която бързо съобразила, че може да спечели доста от него. За да отбие мераците на други роднини, тя започнала да разказва, че е изровила черепа от развалините лично с голи ръце. Тя показвала находката срещу много пари. Ето защо учените, които имали честта да разгледат черепа, се броели на пръсти.
В началото на 1970 г. черепът бил изследван от реставратора любител Франк Дорланд, който пуснал дългоочакваната „сензация”. Неговото заключение било, че кристалът е шлифован ръчно със смес от пясък и кварцови песъчинки, за което са били необходими минимум триста години. Дорланд твърдял още, че черепът е направен в Древен Египет или Вавилон, а след това е докаран в Централна Америка. „Можете да си представите какъв ефект е създавал висящият в полумрака над олтара череп със светещи очи, движеща се челюст и изричащ волята на боговете – пише реставраторът.- В него могат да се видят всякакви предмети – лица на хора, зверове. Въображението се развихря от играта на преливащите се сенки. Аз лично наблюдавах ефекта, който оказва. При едни хора имаше ускорен пулс, други усещаха различни миризми, а някои даже се вкамениха...”
Дорланд предава черепа на фирмата „Хюлет Пакард”, за да разбере дали е направен от един цял къс или е събран от различни части. Лабораторният анализ показва, че черепът и подвижната долна част са от цял къс планински кристал. Веднага се намират ентусиасти, които разпространяват „новината”, че експертите на „Хюлет Пакард” са определили, че черепът е на 12 000 години. Всъщност възрастта му изобщо не е била обект на изследване.
Археологът Норман Хамонд, изучавал „черепа на Мичъл-Хеджис”, открил, че дупките в долната част са направени с метален свредел с висока скорост на въртене. До същия извод стигнал и професор Дистелбергер от Музея на история на изкуствата във Виена. А антропологът Джейн Макларън Уолш подчертава: нито този, нито другите известни черепи имат характерните черти за скулпторните изображения, разпространени сред ацтеките, маите и предшествениците им. Научавайки това, Анна Мичел-Хеджис престава да дава черепа в ръцете на учените. Тя умира на 11 април 2007 г. на 100 години. Черепът се води семейна реликва и се държи настрани от любопитни очи.
.
Пришълци
Историята, свързана с присъствието на извънземни в джунглите на Амазонка започва на 3 март 1972 г. Тогава немският журналист Карл Брюгер се среща в таверна в бразилския град Танаус с човек, който му казва, че е Татунка Нара, вожд на племето уга-монгулала. „Вождът” говорел гладко на немски. Обяснил, че майка му е била дъщеря на немски мисионер, а баща му – местен жител. Татунка преразказал пред Брюгер местните легенди за Акакор. Историята му гласяла, че 13 000 г. пр.н.е. на Земята са пристигнали 130 семейства извънземни в искрящи златни кораби. Те построили сред джунглата пирамиди и подземни убежища. Взимайки под опека уга-монгулала, пришълците научили племето на полезни неща, дали му закони и писменост. Така в джунглата бил изграден град Акакор. Издигнали го индианците под ръководството на „боговете”. От Акакор пришълците ръководели не само племето, но и цялата Земя. Веднъж „боговете” извикали при себе си Ину, вожда на уга-монгулала, и казали: „Ние ви напускаме. Ще се върнем, ако ви застрашава опасност”. През 10 481 г. пр.н.е. пришълците отлетели. Великият потоп бил предсказаната от тях катастрофа. „Избраното от боговете” племе оцеляло.
През 1976 г. Брюгер публикува разказа на Тататунка Нара заедно със свои коментари в книга, която нарича „Хрониките на Акакор”. В нея съобщава наименованията и местоположението на 26 неизвестни града, скрити в джунглата. Освен Акакор „вождът” споменава градовете Аканис, Акахим, Монгулала, Емини, Паитити и т.н.
След излизането на книгата на Брюгер Татунка Нара няколко години поред устройва експедиции за желаещите да попаднат в Акахим, всички до една неуспешни. През 1979 г. „вождът” заявява, че все пак е стигнал (сам) до заветната цел и дори е фотографирал града и разхождащите се в него извънземни. Но... изпуснал фотоапарата в един водопад.
През 1980 г. Татунка продължава да организира турове за любопитни в джунглата, но се връща оттам сам. Така изчезват швейцарецът Херберт Ванер, американецът Джон Рид, шведката Кристина Хайзер. Скоро след това загива и Карл Брюгер – той е застрелян на улицата.
Татунка
Истината излиза наяве, когато от историята на „вожда” се заинтересуват немският пътешественик Рюдер Неберг и продуцентът Волфганг Брог. Те изясняват, че Татунка не е индианец и не е вожд, а е чистокръвен германец – Гюнтер Хаук, избягал в Бразилия през 1967 г., за да не попадне в затвора. Неговата бивша съпруга не само разпознава „вожда” на снимките на Брюгер, но и предоставя съдебни документи, от които става ясно, че Хаук се издирва в Германия за криминални престъпления. Последният пирон в ковчега забива бразилският антрополог Жоао Америко Перес, който обръща внимание, че племе уга-монгулала няма и никога не е съществувало. А наименованията на древните градове, споменати от „вожда” в превод от езика на индианците от Амазонка, имат издайнически смисъл. Например Акакор означава „диария”, Монгулала – „правя секс”, Акахим – „мия се в реката”, и т.н. Татунка Нара (Гюнтер Хаук) се опитва да изчезне, като разпространява слуха за своята смърт. Но през 2003 г. е открит в Барселона, където се представя за душевноболен.
Ширпотреба с ментета
Музеите започват да колекционират кристални черепи от втората половина на XІХ век, когато в Мексико още не е проведена нито една научна археологическа разкопка и информацията за истински доколумбови артефакти е съвсем оскъдна. Тогава е и разцветът на индустрията с подправени доколумбови предмети. Когато археологът от Смитсъновия институт В. Г. Холмс посетил Мексико през 1884 г., видял там „сувенирни магазини” буквално на всеки ъгъл, които били запълнени с фалшиви керамични съдове, фигурки и други джунджурии. Две години по-късно Холмс изразил своето безпокойство от количеството фалшиви доколумбови артефакти в музейни колекции в статия в списание Science под заглавие „Търговия с ментета на мексикански антики”.
Кристи Петрова
