О т Феникс, през птицата Рух, та до Огнения петел - всеки копнее да притежава поне едно перце за късмет. Някои размахват крила, за да засенчат слънцето, други разчитат на опашката си, за да полетят. Пироманско ято разпалва пожари, радва се на пакостите си. Кои са те – магическите птици?
Някои от тези вълшебни пернати имат способността да възкръсват от пепелта. Други могат да скрият слънцето, ако разперят крила. Надарени със сила и мощ, тези фантастични създания са своенравни и диви. Те отказват категорично да бъдат възприемани като дивеч. Нека се разходим из птичето царство и да видим кои пернати населяват митовете и легендите.
Неяди
В началото на маршрута се озоваваме близо до опасен скалист остров, край който се белеят човешки кости. Това са останките на глупците, подмамени от красотата на сирените. Те пък са полужени, полуптици. Морски нимфи, неяди. Имат ангелски глас и нито един мъж не може да устои. Подмамват корабите и ги оставят да се разбият в стените. После броят трофеите. Интересът им към хората се ограничава дотам.
Вълнува ги само колко моряци ще погубят. Според някои източници консумират кръвта на жертвите си. Легендата обаче гласи, че дори и един кораб само да премине край тях невредим, те ще се изпонатръшкат на земята. Дали от яд или от глад - историята си мълчи. Няма доказателства това някога да се е случвало, така че сирените пърхат с крила и омайват глупците с ангелските си песни. Изглеждат по-скоро като някаква халюцинация. И как иначе, след като горната им половина е на жена, а долната - на птица.
Баща им е речният бог Ахелой, а майка им - неизвестна. Казват, че е някоя муза, но коя точно - никой не уточнява. Сирените гнездят на някой необитаем остров и чакат да бъдат открити. Този, който бъде привлечен от птичите трели и се заслуша в безплатния им концерт, вече може да се смята за пътник. Те няма да го оставят на мира, докато не изцедят и последната капка кръв.
Като не се поддава на провокацията им, Одисей им нанася дълбока душевна травма, а Орфей успява да ги посрами така, че със скокове потъват в морето и оттогава никой не ги е виждал. За тях скърбят най-вече неаполитанците. Именно те въвеждат модата да украсяват надгробните камъни и плочи с крилати фигури на сирени. В старинните гробища има много такива доказателства, от които се вижда, че сирената е емблема на смъртта.
Дяволска емблема на женската лъжа, прелъстяването и злоупотребата с мъжете, които доверчиво са поели по пътя към смъртта. В ХХ век сирена започва да бива наричан зловещият вой, който възвестява смъртоносна опасност (сигнал за въздушна тревога, наследен впоследствие от автомобилите със специално предназначение).
Харпии
Следващата ни спирка са Строфадите (островите на завръщането) в Егейско море, легендарна родина на отвратителните харпии („похитителки”). В древногръцката митология те са богини на вихъра и смъртта. Най-известните са Ела (вихър), Елопа (буреносен вихър), Подарга (бързонога), Окипета (бързата), Келено (мрачната). Баща им е морския бог Тавмант, а майка им е океанидата Електра.
Отначало ги представят като изумително красиви жени. Впоследствие се оказват проклети старици със зловонен дъх и орлови нокти, които се забавляват с това да отвличат и измъчват хора. Доказателство, че първото впечатление лъже. Много мъже се оплакват, че на вечерна светлина са награбили в бара някоя бляскава силиконова миска, а на сутринта са се събудили с натежала глава до истинска харпия.
В наши дни харпии се наричат и онези свадливи и злобни жени, които тровят живота на благоверните си с постоянни скандали и натяквания.
А те трябва да са безкрайно щастливи, че харпиите им ги навикват и им набиват претенциите си с тънко дамско токче. Няма оправия със съвременните харпии, така че да продължим по пътя си.
Пелопонес
Сега вече сме на полуостров Пелопонес. И по-точно в горна Аркадия - райска страна на влюбените овчари и овчарки. Ето ги и тях - свирят безгрижно и реят погледи в небето. Ливади, тучна зеленина, птички цвърчат. Но идилията отива на кино, когато над влюбените започнат да кръжат стимфалските птици - древногръцки митични създания с бронзови пера и медни клюнове. Те могат да вдигнат във въздуха бик, унищожават реколтата, нападат и хора. Добре, че бил Херкулес, за да разкрие тяхната тайна. Той установил, че когато перата им падат, в периода на никнене на новите те стават уязвими.
Дайте да мислим малко по-мащабно. Какво ще кажете да отидем в древен Иран, за да потърсим там царя на птиците Симург? Това е нещо като орел със сребърни пера, но с размери на мамут. Произходът на легендата е в древна Персия, но е възприета от мюсюлманите. Един суфи описва в басня събрание на птиците, в което те правят планове как да достигнат до царството на Симург. След много премеждия от всички птици до царството достигат само трийсетина, преминавайки през седем долини, където се сблъскват с много изпитания. Трябва да преодолеят долините на търсенето, на любовта, на познанието, на единството и т.н.
Подобна на Симург е и птицата Анка, спомената в някои мюсюлмански митове.
Арабите си имат птицата Рух, която също е гигант и мутант. Ако слънцето се скрие и над земята надвисне сянка, заслугата сигурно е на Рух, която отнася закуската си. Днес тя не е чак толкова гладна и ще се задоволи само с един слон. Лети от Китай до Мадагаскар и обратно. Пътьом се озовава в книгата „Хиляда и една нощ” заедно с пътешественика Синдбад.
Огненият петел си има компания - това е птицата Феникс, описвана по-скоро като паун или орел. Оперението му е златисто. Легенди за него има в персийската, гръцката, римската, египетската, китайската, японската, корейската, индийска, славянска и други митологии. Циклите му на прераждане варират между 500, 1461 и 12 594 години. Птицата не гнезди и не отглежда потомство. Фениксът се възражда от собствената си пепел. Символ на възкресението, безсмъртието, живота след смъртта, а също и на любовта.
Двойник
Руснаците си имат своя птица Феникс - Жар птица. Тя сияе в многоцветието си, а перата й имат огнен отблясък. Умира в пепелта и се ражда отново от нея.
Родственица на древногръцките сирени е птицата Сирин - мрачна посланичка на подземните богове, въплъщение на тъмните сили и смъртта. Хипнотизира с песните си човека и го кара да потъне в блажен сън во веки веков.
Общо с петела
Китайският феникс има повече общо с петела. На клюн го докарва напълно на него, но има шия на змей. Достига три метра ръст. Според китайските поверия последната поява на феникса Made in China - фенхуан, е била непосредствено преди смъртта на Жълтия император. Зърнали птицата на гроба на основателя на династията Мин през 1368 година.
Пак по петльова линия е роднина и птицата чунмин (“двойна светлина”). Външно наподобява на „кукуригуто”, но е войнствена и може да нападне вълк или тигър. Често я рисуват с тяло на хищник. Древните китайци защитавали дома си, като вграждали нейното изображение край входа. Тайната на чунмин е в очите, които са с двойни зеници.
Птицата бифан наподобява на жерав. Тя е зелена, на червени ивици, има бял клюн и стои на един крак. Хич не се залъгвайте от миролюбивата й външност, нито пък я съжалявайте, че е куцо пиле. И тя е от пироманското ято. Мернат ли я, със сигурност е запалила нечий дом или цяло село.
Без крака и крила
С ирански произход е птицата Гамаюн. Тя е напълно лишена от крака, а и крила си няма. Лети с помощта на опашката си и ако падне, предвещава смъртта на някой държавник.
Кристи Петрова
