Ю жна Италия е божествено кътче, предлагащо топло слънце, живописна природа и хилядолетни исторически паметници. Стотиците туристи са удивени от контрастите на разноликите градове - шум, песни, мафия, дворци и манастири - сблъсък между радостта от живота и мрачните спомени на миналото. Едно от тези мрачни, странни, а според някои ужасяващи места е Музеят на мъртвите в Палермо. Този необикновен исторически обект не е за хора със слаби сърца.
За да го посетиш, трябва или да имаш железни нерви, или да си прекалено любопитен. Но рискуваш дълго след това да имаш кошмари. Тази зловеща забележителност се намира в центъра на краен квартал. Това е стар манастир на Ордена на капуцините от 15 век. В края на Виа Пиндемонте се стига до площада на капуцините и до манастира - не особено внушителен, но с красива църква. Капуцините са известни не само с ордена си, но и с катакомбите, където по специален начин са съхранени десетки мъртъвци.
Крипта
Манастирът се казва „Богородица на девственото зачатие“ и е един от първите още от основаването на ордена през 1535 г. в Урбино. На мястото му е имало средновековна военна кула с подземия, над които кардинал Антонио Барберини основава обител. През 16 век под монашеската сграда се изгражда крипта с катакомбите за погребения на починали братя монаси. В 1599 г. те решават да започнат да мумифицират умрелите.
Открили, че постоянно студеният въздух благоприятства запазването на телата. Технологията била тяхно изобретение - те първо изтегляли телесните течности, обезводнявайки телата, след което ги държали натопени в оцет. След това ги оставяли в отворени гробове. Първоначално там били полагани само монаси, но по-късно и хора от светската власт пожелавали да положат тленните им останки в криптата. Така капуцинското гробище засенчило дори прочутите парижки катакомби, макар с доста по-малък размер.
В преддверието на манастира първо се вижда гробът на основателя му кардинал Берберини. На плочата пише: „Тук почива само прах, нищо друго“. Подземието обаче е изненадващо голямо, с обширни и добре осветени множество коридори.
Телата на мъртвите са хиляди, подредени покрай стените в два, на места в три реда. За да стоят прави, са вързани с тел или увиснали на скоби в стената. Някои са сами, други са подредени в групи, сякаш водят разговор, застинал във вечността.
Демография
В различните крила по коридорите са разпределени мъртъвци според пол, професия, възраст. Най-многобройни, естествено, са монасите, с всичките им регалии и характерното им облекло - грубо расо от кафява материя с качулка (оттам са наречени капуцини) и с въже около кръста и на врата. Тук е трупът на първия мумифициран - Силвестър от Губио, починал през 1599 г., и на последния - Рикардо от Палермо, починал през 1871 г. Следва коридорът на мъжете.
Тук след 17 век са поставени телата на богати миряни, благодетели и дарители на манастира. Според желанието на починалите телата са облечени или с покойни роби от груб плат за разкаяние на силно вярващите, или с богати луксозни костюми, ризи, украсени с дантели и волани. Има и крило, посветено на различните професии. По специфичното облекло на изложените мумифицирани тела, групирани по професионален принцип, може да се види как са изглеждали през вековете лекари, адвокати, търговци, сарафи, банкери.
Най-живописни са военните - те носят кабаретно натруфени униформи, типични за италианската военна традиция в различни времена. Коридорът на жените е с по-малко експонати, понеже през 1943 г. в резултат на бомбардировките тази част от криптата е била повредена, а останките са унищожени.
Мода
Повечето жени лежат в хоризонтални ниши, а най-добре запазените са в изправено положение. Облечени са в рокли по тогавашната мода, с дантелени бонета и шапки с панделки. От бухналите ръкави висят костите на ръцете, по някои от които се виждат останки от гривни, а чорапите и обувките, обезцветени от времето, са като празни. По това дали са с копринени рокли с дантели и волани, или с по-обикновени, дори с местни национални носии се съди за социалния им статус в италианското общество.
Малка част от коридора на жените е отделена за млади момичета и неомъжени жени. Това е Коридорът на девиците. Около дузина тела лежат или стоят до дървен кръст с човешки ръст, над който е поставен надпис „Това са онези, които не бяха осквернени, защото са девици“. Някои от телата са облечени в дълги бели ризи с дантели, други в сватбени дрехи на неосъществени булки. На главите на момичетата, върху остатъци от дълги разпуснати коси са поставени метални корони - знак за девственост и чистота.
Катакомбите на капуцините официално са затворени за погребения и мумифициране на покойници през 1882 г. Въпреки това и след забраната има известно число тела, поставени в т. нар. Нов коридор. Там може да се видят телата на цели семейства - бащата и майката заедно с няколко деца. Сред починалите са някои известни граждани - Филипо Пенини – скулптор, работил в катедралата на Палермо, Салваторе Манзела - хирург, полковник Енеа от армията на кралството на двете Сицилии. Според някои изследователи тук почива и тялото на известния испански художник Диего Веласкес. Сред новите попълнения на коридора е и единственият американец - заместник-консулът на САЩ Джовани Патернити, починал в 1911 г.
Основна атракция на катакомбите обаче е тялото на двегодишната Розалия Ломбарди, починала през 1920 г. Тя привлича най-големия интерес сред около 8000 експоната. Розалия била единствено дете на богатата фамилия Ломбарди. Момиченцето починало от белодробна инфекция, но безутешният баща не можел да повярва, че неговата скъпа малка дъщеря е мъртва и не искал да се разделя с нея. Ангажирал известния по онова време балсаматор Алфредо Салафи да съхрани детето нетленно. Балсаматорът дълго търсил начин, но измислил метод и постигнал нещо невероятно.
Той успял да съхрани дори меките тъкани на мъртвото дете. Бузките, очните ябълки, косата, дори клепачите с ресници останали непокътнати. Дълго останала загадката на постижението му, тъй като Салафи отнесъл тайната в отвъдното. Посетителите се дивели на момиченцето, което било като заспало под стъкления похлупак. Едва неотдавна били намерени записки на балсаматора. На база на тях учени от САЩ възстановили състава на балсамиращата смес - спирт, формалин, цинк, глицерин и др. Тя спряла процеса на разложение на тъканите чрез инжектиране в кръвоносните съдове.
Малката Розалия е наречена Спящата красавица. Носят се легенди, че понякога отваряла очи и дори пеела или плачела. Вероятно самите монаси поддържат тези митове и внушения, за да засилят интереса на туристите към техния манастир. А един възрастен монах с прошарена брада и сериозно изражение, с кафяво капуцинско расо, посрещащ туристите, им проповядва, че пред неизбежния край всички земни желания са преходни. Славата, богатствата и суетата са тленни дяволски съблазни, само вярата в Бог ще спаси нетленните ни души.
Момче люшка сестричката си
Най-сърцераздирателен е Коридорът на децата. В отворени ковчези, някои от които стъклени, както и в ниши в стените са поставени няколко десетки деца. Има съвсем малки бебета до по-големи. В централна ниша на люлеещ се стол седи момче, което държи в ръце малката си сестричка. Покъртителни са тези малки тела, облечени в детски костюми и роклички, избрани с любов от родителите за последните им пътувания. Наскоро стартира двегодишно проучване, което ще изследва 41 от 1284 детски тела на починали между 1787 до 1880 г. Те са сред по-запазените, изглеждат като малки спящи кукли. Д-р Кърсти Скуайър от Университета в Стафордшир ще ги изследва с помощта на скенер с цел да установи подробности за развитието на децата и причините за смъртта им.
Жени Викторова
